🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Все по-близките отношения на Лукашенко и Русия повишават рисковете за Путин

Слабата и изолирана Беларус отговаря на стратегическите цели на руския президент, но само до известна степен

Противопоставянето на Лукашенко със Запада ескалира миналата година, след като той предприе репресии срещу националните протести след президентските избори през август 2020 г., които критиците определиха като фалшифицирани.
Противопоставянето на Лукашенко със Запада ескалира миналата година, след като той предприе репресии срещу националните протести след президентските избори през август 2020 г., които критиците определиха като фалшифицирани.
Противопоставянето на Лукашенко със Запада ескалира миналата година, след като той предприе репресии срещу националните протести след президентските избори през август 2020 г., които критиците определиха като фалшифицирани.    ©  Reuters
Противопоставянето на Лукашенко със Запада ескалира миналата година, след като той предприе репресии срещу националните протести след президентските избори през август 2020 г., които критиците определиха като фалшифицирани.    ©  Reuters

Този месец, година след като масови протести разклатиха режима на президента Александър Лукашенко, редица западни страни затегнаха икономическите санкции срещу Беларус. В отговор Лукашенко отново се обърна към Владимир Путин, като поиска от руския президент облекчение на дълга от 1.5 млрд. долара, договорен с Москва миналата година. Докато Западът се опитва да изолира Лукашенко, авторитарният лидер все повече задлъжнява на Путин. Нарастващата зависимост на Минск от Москва обаче идва с по-големи рискове и за Кремъл, смятат анализатори.

"Слабият Лукашенко е полезен за Москва. Но не и ако е толкова слаб, че да дестабилизира ситуацията по улиците", казва пред Financial Times Алекс Кокчаров, главен анализатор на риска в IHS в Лондон.

Противопоставянето на Лукашенко със Запада ескалира миналата година, след като той предприе репресии срещу протестите след президентските избори през август 2020 г., които критиците определиха като фалшифицирани. Оттогава Лукашенко нарича Путин свой партньор, приятел и наскоро брат, като същевременно използва всички налични средства, за да потисне протестите и да се противопостави на критиките от Европа.

По-рано тази година принуди полет на Ryanair към Литва да кацне в Минск и свали от него противник на режима. Изпрати имигранти до границите на Беларус с Европа като част от това, което Брюксел нарече кампания за "хибридна война" срещу ЕС. Миналата седмица Полша изпрати 900 войници, за да спрат мигрантите.

Конфронтацията на Лукашенко със Запада може да отговаря на целите на Путин, тъй като отслабва ЕС и укрепва стратегическата позиция на Русия, като предоставя на Москва буферна зона. Но според анализаторите това носи потенциални политически и икономически разходи и за Путин. Балтийските страни предупредиха, че атаката на Беларус към ЕС чрез мигранти и предстоящите военни учения, включващи руски и беларуски войски, могат да доведат до граничен "инцидент" с войските на НАТО. Лукашенко дори, изглежда, се радва на тази перспектива. "Те трябва да се страхуват", заяви той след обявяването на санкциите на Запада. "Ако е необходимо, тук няма да има само база. Всички руски военни сили ще бъдат базирани тук в случай на нова световна война", цитира го британското издание.

Залогът за Путин

Има риск Путин да продължи с подкрепата си към Лукашенко, но беларуският президент да падне от власт. Нарастващите протести в страната също могат да предизвикат вътрешно безпокойство в Русия и да отровят репутацията на Москва сред вътрешните противници на Лукашенко и всеки евентуален наследник.

"Миналата година беше ясно, че много хора в Русия следят протестите в Беларус с голям интерес и Путин и неговият кръг са изключително параноични по отношение на протестите у дома", казва Елеонор Биндман, експерт по източноевропейска политика в Manchester Metropolitan University.

Имайки предвид рисковете, руското външно министерство засега действа внимателно. Казва, че "Русия ще продължи да оказва помощ на братски Беларус и народа му в съпротивата срещу западния натиск". Но също така се признава наличието на "търсене на известна политическа промяна" в беларуското общество.

Освен политическите рискове Москва е изправена пред потенциални икономически и финансови разходи заради санкциите, наложени на Беларус през последната година от САЩ, ЕС, Великобритания, Канада и Швейцария.

Русия е най-големият търговски партньор на Беларус, като половината от стокообмена на Минск е с Москва, а руски компании имат участие в ключови беларуски бизнеси, включително в рафинерията в Мозир, едно от двете нефтопреработвателни предприятия в страната.

"Всяка руска компания, работеща с държавни компании, банки, институции на Беларус... автоматично ще попадне в списъка на САЩ за санкции", казва Кокчаров от IHS, отбелязвайки, че подобен процес по-рано засегна европейските компании, които търгуваха с Техеран, след като САЩ наложиха санкции на Иран заради ядрената му програма.

Санкциите на ЕС, Великобритания и Швейцария вече включват руския петролен бизнесмен Михаил Гуцериев, чийто семеен холдинг има дял в беларуския преработвател на калий "Славкалий".

Русия вероятно ще се сблъска с повече от този непряк натиск, тъй като западните страни засилват санкциите срещу Минск, особено ако Лукашенко използва потенциалния наплив на бежанци от Афганистан, като продължи политиката си за насочване на мигранти към ЕС.

"Ако Западът може колективно да повиши разходите... за тези, които подкрепят авторитарните режими, това ще изпрати много силно послание, че просто не си струва да се прави", казва източник от Freedom House.

Все още няма коментари
Нов коментар