Хенри Кисинджър: Защо Америка се провали в Афганистан
Не беше възможно страната да се превърне в модерна демокрация, но творческата дипломация и сила можеха да победят тероризма, казва американският държавник в статия за The Economist
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Превземането на Афганистан от талибаните фокусира непосредствената загриженост за извеждането на десетки хиляди американци, съюзници и афганистанци, намиращи се в цялата страна. Тяхното спасяване трябва да бъде спешен приоритет. По-фундаменталното притеснение обаче е как Америка се оттегля след решение, взето без много предупреждение и консултация със съюзници или хората, които са пряко ангажирани от 20 години и са дали жертви. И защо основното предизвикателство в Афганистан е замислено и представено на обществеността като избор между пълен контрол над Афганистан или пълно изтегляне.
Един основен проблем преследва усилията ни срещу бунтовниците от Виетнам до Ирак повече от едно поколение. Когато Съединените щати рискуват живота на своите военни, залагат престижа си и включват други държави, те трябва да го направят въз основа на комбинация от стратегически и политически цели. Стратегически - за да изяснят обстоятелствата, за които се борим, политически - за определяне на управленската рамка за поддържане на резултата както в съответната държава, така и в международен план.
Съединените щати се разкъсаха в усилията си срещу бунтовниците поради неспособността си да определят постижими цели и да ги свързват по начин, който е устойчив за американския политически процес. Военните цели бяха твърде строги и непостижими, а политическите - твърде абстрактни и неуловими. Неуспехът да ги свържем вкара Америка в конфликти без дефинирани крайни точки и ни накара вътрешно да размием единната цел в блато от вътрешни противоречия.
Загуба на стратегическия фокус
Влязохме в Афганистан на фона на широката обществена подкрепа в отговор на нападението на Ал Кайда срещу Америка, започнато от контролирания от талибаните Афганистан. Първоначалната военна кампания донесе успех с голяма ефективност. Талибаните оцеляха в пакистански светилища, от които организираха бунтове в Афганистан със съдействието на някои пакистански власти.
Но тъй като талибаните бягаха от страната, загубихме стратегически фокус. Убедихме се, че в крайна сметка възстановяването на терористични бази може да бъде предотвратено само чрез трансформиране на Афганистан в модерна държава с демократични институции и правителство, управляващо конституционно. Такова начинание не би могло да има график, съвместим с американските политически процеси. През 2010 г., в отговор на увеличаването на войските, аз предупредих за процес, толкова продължителен и натрапчив, че да обърне дори неджихадистки настроените афганистанци срещу всички тези усилия.
Защото Афганистан никога не е бил модерна държава. Държавността предполага чувство за общо задължение и централизация на властта. На афганистанската почва, богата на много елементи, липсват такива. Изграждането на съвременна демократична държава в Афганистан, където правителственият акт се прилага еднакво в цялата страна, би отнело много години, наистина десетилетия; това нарушава географската и етно-религиозната същност на страната. Именно фракциите, недостъпността и липсата на централна власт в Афганистан го превърнаха в привлекателна база за терористични мрежи.
Въпреки че отделна афганистанска държава може да датира от XVIII век, съставните ѝ народи винаги са се противопоставяли яростно на централизацията. Политическата и особено военна консолидация в Афганистан протича по етническа и кланова линия в, иначе казано, феодална структура, където решаващите посредници на властта са организаторите на отбранителните сили на клана. Обикновено в латентен конфликт помежду си, тези военачалници се обединяват в широки коалиции предимно когато някои външни сили - като британската армия, която нахлула през 1839 г., и съветските въоръжени сили, окупирали Афганистан през 1979 г. - се стремят да наложат централизация и съгласуваност.
Както зловещото британско оттегляне от Кабул през 1842 г., в което само един европеец избягва от смъртта или пленничеството, така и значителното изтегляне на Съветския съюз от Афганистан през 1989 г. бяха причинени от такава временна мобилизация сред клановете. Съвременният аргумент, че афганистанският народ не е готов да се бори за себе си, не се подкрепя от историята. Те са били яростни борци за своите кланове и за племенна автономия.
С течение на времето войната придоби неограничената характеристика на предишните кампании за борба с въстанието, при които вътрешната американска подкрепа постепенно отслабваше с течение на времето. Унищожаването на талибанските бази беше постигнато. Но изграждането на нация в разкъсана от война страна поглъща значителни военни сили. Талибаните могат да бъдат ограничени, но не и елиминирани. А въвеждането на непознати форми на управление отслаби политическата ангажираност и засили вече разпространената корупция.
По този начин Афганистан повтори предишните модели на американски вътрешни противоречия. Пример за това е решението от 2009 г. да съчетае вълна от нови войски в Афганистан с едновременно обявяване, че те ще започнат да се изтеглят след 18 месеца.
Алтернативата беше пренебрегната
Това, което беше пренебрегнато, беше възможна алтернатива, комбиниращи постижими цели. Борбата с бунтовниците можеше да се сведе до ограничаването, а не унищожаването на талибаните. И политико-дипломатическият курс би могъл да изследва един от специалните аспекти на афганистанската действителност: че съседите на страната, дори когато са в противоречие помежду си и от време на време с нас, се чувстват дълбоко застрашени от терористичния потенциал на Афганистан.
Талибаните могат да бъдат ограничени, но не и елиминирани. А въвеждането на непознати форми на управление отслаби политическата ангажираност и засили вече разпространената корупция.
Би ли било възможно да се координират някои общи усилия за борба с бунтовниците? Разбира се, Индия, Китай, Русия и Пакистан често имат различни интереси. Творческата дипломация може би щеше да постигне общи мерки за преодоляване на тероризма в Афганистан. Чрез такава стратегия Великобритания защитава подходите по суша към Индия в Близкия изток в продължение на един век без постоянни бази, но с постоянна готовност да защитава своите интереси, заедно с регионални поддръжници.
Но тази алтернатива така и не беше проучена. След като проведоха кампании срещу войната, президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън започнаха мирни преговори с талибаните, за чието унищожение се ангажирахме и принудихме съюзниците си да помогнат преди 20 години. Сега те завършиха с безусловното изтегляне на САЩ, извършвано от администрацията на Байдън.
Описването на еволюцията не прави по-разбираемо внезапното решение за оттегляне. Америка не може да избяга като ключов компонент на международния ред поради своите възможности и исторически ценности. Не може да го избегне, като се оттегли. Начинът за борба, ограничаване и преодоляване на тероризма, подкрепян от държави със самоувеличаваща се и все по-сложна технология, ще остане глобално предизвикателство. Трябва да се съпротивляваме чрез национални стратегически интереси, заедно и с каквато и международна структура можем да създадем чрез съизмерима дипломация.
Трябва да признаем, че в близко бъдеще не е налице драматичен стратегически ход, който да компенсира това самонараняване, например чрез поемане на нови официални ангажименти в други региони. Американската прибързаност ще засили разочарованието сред съюзниците ни, ще насърчи противниците и ще сее объркване сред наблюдателите.
Администрацията на Байдън все още е в началния си етап. Тя трябва да има възможност да разработи и поддържа цялостна стратегия, съвместима с вътрешните и международните нужди. Демокрациите се развиват в резултат на конфликт между фракции. Те постигат величие чрез помирението си.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
4 коментара
Кисинджър... е един от виновниците за сегашното дередже, до което са се докарали англосаксонските агресивни неолибералисти..
Той е главното лице, заради което САЩ в момента са Чаймерика - той през 70те докарва Никсън при Мао и Сяопин - оттогава се датира ролята на Китай като фабрика на света, и като сила, противостояща на СССР, СИВ и Варшавския договор. Като цяло стрелба в крака, но за ония времена - апцулютно хитро действие.
След договорките на Рузвелт с уахабитите от СА, политиките на продължаващи войни са в основата на светогледа на Ранд тинктанка за световна хегемония и износ на демокрация от американски тип. Която не е социалдемокрация, а метод за контрол на богатите и власт над средните прослойки. Бедните и бездомните в Америка огън ги гори!
Специално политиките им в мюсюлманския свят са силно ориентирани към протекцията на апартейд държавата Израел - от китайските провинции на запад до Босна и Мавритания и на юг до Судан, Кения и дори Танзания.
Как да обясни Хенри камшика по Англия и Франция при Суецката криза?
Обещавал на Х. Асад в Сирия и Насър в Египет да работи за арабско обединение, обаче с цел да предпази прародината Юдея от точно това, за да може жидовете да си строят кибуци в окупирани територии...
Когато в Ливан християнските милиции избиват палестинските бежанци - изпраща войската да „умиротворява„ Сирия и Ливан, като за това спомага Асад да ползва ирански самоубийствени шахиди за да ги прогони от района.
И в това Асад успява, като се посаждат първите семенца на ИСИЛ, заедно с терористите Хамас и Мюсюлмански братя в Египет... Които пък по-късно се изнасят към Афганистан, за да борят червената окупация като... фридъмфайтърс...
Те ви, Кисинджър, Талибани, Бин Ладен, и ДАЕШ... кажи дедо тенкю...
Няма Хенри К. да каже „Яз е... мамата на света, и ми бе адски шукарно„ я..
Търсят "Кивота" което разбира се е химера, да не кажа лъжа :-))
Ново огнище на напрежение и борба. Бурето с барут за Централна Азия е доставено и готово да гръмне .Сега талибаните ще са проблем на РУСИЯ ,КИТАЙ ,ИРАН и ПАКИСТАН.С оттеглянето американците създават предпоставки за радикализиране на уюгурите .Беля за Китай.
До коментар [#]3 от "":
Това, което се вижда, че след известно време талибанизъм по територията на тия системно злоупотребяващи с опиати и радикализъм муджахидини - ще се наложи да нахлуят коалиция от Пакистан, Иран, Китай и дори северните Стани, за да се умиротвори и успокои тази средновековна страна..
Интересно какво Ранд корпорацията би препоръчала...
Това рещение и разпарчелдосването на Афганистан би било сериозно предизвикателство за износа на пакс американска „демокрация„.. за в бъдеще,... ако е успешно и трайно ограничи фундаментализма и радикалния уахабизъм... Това би допринесло и до разрешаване на Сирийския и Либийския конфликт. Само да не беше султан Ердоган...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.