Франция и САЩ работят по помирение след разрива заради пакта AUKUS
Двете страни си говорят отново, но голяма част от доверието го няма
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Президентите на Франция и Америка, Еманюел Макрон и Джо Байдън, работят по помирение, след като миналата седмица напрежението се покачи заради обявения пакт за сигурност между САЩ, Великобритания и Австралия. Споразумението лиши Париж от договор за подводници за милиарди долари с Канбера.
В сряда Макрон и Байдън са провели телефонен разговор, в който са се разбрали да търсят начин за излизане от кризата в отношенията. САЩ са признали, че е щяло да бъде по-добре, ако е имало "отворени консултации", а Франция се заявила, че ще върне посланика си във Вашингтон. В общото изявление се посочва, че двамата президенти ще започнат процес на "задълбочени консултации с цел създаване на условия за постигане на доверие". Те ще се срещнат лице в лице в Европа в края на следващия месец.
Полуизвинението на Вашингтон
Анализ на ВВС описва ситуацията по следния начин - в името на националния интерес Макрон поема курс към помирение, докато Вашингтон признава, че е можел да отиграе нещата по различен начин. В случая на Белия дом става въпрос за полуизвинение, тоест извинение към Франция за липсата на консултации, но не и за сформирането на AUKUS. В резултат френският посланик се връща във Вашингтон следващата седмица. Двете страни си говорят отново, но голяма част от доверието го няма.
Сключването на пакта AUKUS беше описано като вероятно най-значимото споразумение за сигурност между трите страни от Втората световна война насам. Но това ядоса Франция, като външният й министър Жан-Ив льо Дриан описа договорката като "намушкване в гръб". Причината е, че Австралия се отказа от сделка за 37 млрд. долара с френска компания за строежа на подводници и предпочете американска технология. Освен това стана ясно, че Париж е разбрал за новия пакт само няколко часа преди публичното му оповестяване, а Франция смята Азиатско-Тихоокеанския регион за ключов в стратегическо и икономическо отношение.
Среща Блинкен - Льо Дриан
Като протест срещу сключването на пакта Франция привика за консултации посланиците си от Вашингтон и Канбера. Сега посланикът във Вашингтон ще се завърне на поста си, но не е ясно дали същото ще се случи и с този в Канбера.
В изявлението от сряда Байдън потвърждава важността на Франция и на Европа в Азиатско-Тихоокеанския регион. И посочва, че американският държавен секретар Антъни Блинкен и френският му колега Льо Дриан ще проведат двустранна среща в четвъртък по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
1 коментар
Богат е българският език. И лошо го владеят ботовете с наченки на ИИ на ул.Иван Вазов.
В конкретния случай изобщо не става въпрос за "помирение", както пише в заглавието, а за "примирение", което по-отговаря на действителната политика на Макрон. След бунта на жълтите жилетки, след откритото писмо на 120 запасни генерали и писмото в тяхна подкрепа на няколко хиляди действащите военни срещу вътрешната политика на ляво-дясното (намеквам и за офертата на новите БГ месии Киро и Асен) правителство на Макрон, все в един момент мъжът на Бриджит трябваше да направи нещо, с което да вдъхне исторически оптимизъм на французите.
И направи опит да прояви характер, като заради провалена - вярно, изключително изгодна - търговска сделка отзова френските посланици от Канбера и Вашингтон.
САЩ бяха упрекнати в нарушаване на основополагащи съюзнически отношения, а Австралия - в стандартно предателство. Всъщност отношенията си останаха без промяна, но Макрон реши да върне другата седмица посланика си в Америка. И в Австралия ще го върне, но по-незабележимо.
Проблемът не е във връщането.
Проблемът е в отзоваването.
Защо трябваше да се отзовават посланици, които тъкмо са пристигнали у дома и трябва да хващат обратния полет, защото президентът им е мекотело?
Отзоваването на посланик е акт на крайно отхвърляне на действия на другата страна. И логиката е, че до промяната/прекратяването на тези действия отношенията между страните са във фризера.
Така направи Русия, като прибра посланик Антонов от Вашингтон и дебело намекна, че и американския амбасадор в Москва трябва да си ходи. И чисто си го изгони. 3-4 месеца по-късно след сложни преговори посланиците бяха върнати.
Вашингтон реално нищо не промени в подхода си към Франция - страна-член на Нато, а и с определени интереси в Тихоокеанския район, където по френските острови живеят около 2 млн френски граждани. Просто САЩ игнорираха интересите на Франция там и преувеличиха тези на англосаксонска Австралия и бивша Велика Британия. Които, обаче, безпрекословно следват американските глобални интереси.
Всъщност Париж трябва (тихо ) да се радва, че Вашингтон връчи на Канбера Черния Петър в отношенията с Пекин и превърна Австралия в обект на опустошителния гняв на Китай. Който гняв вече съвсем няма да се изчерпва с намеци, като ограничаване на вноса на австралийски вина за няколко стотин млн.долара или последвалото ембарго на австралийски ечемик за 1,5 млрд долара.
Китай, най-големият инвеститор в Австралия, показно за всички, които биха се поблазнили от сладките американски обещания, видимо ще блокира всякакви икономически отношения с Канбера. Чисто педагогично.
Тогава реално светът отново ще види след Афганистан, че Америка освен едни голи обещания и оферти за купуване на нейна военно продукция, нищо реално не предлага: нито инвестиции в инфраструктура или производства, нито в технологии и образование.
В нищо!
Дори, когато стане горещо, зарязва местните си марионетки на милостта на разлютените си противници.
Справка Виетнам, Кюрдистан (два пъти!), Афганистан...
Винаги е едно и също!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.