Унижението на Франция от САЩ ще има дълготраен ефект
Ядосан заради подводниците, президентът Макрон е дори още по-склонен да изгради европейска автономия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Приливът беше налице, водораслите върху белия пясък на плажа в Корнуол бяха внимателно отстранени. Седемте световни лидери се връщаха от общата си снимка на брега, за да започнат разговори. Докато вървяха, само един беше прегърнат от американския президент, и то за цели 37 секунди - френският държавен глава Еманюел Макрон. Изкуството на дипломатическия език прави подобни жестове безценни. Можеше ли това да се разчете като вид посвещение? Британският премиер Борис Джонсън може и да беше домакин на срещата на Г-7 през юни. Но френският президент получи привилегиите.
Когато Джо Байдън беше избран, Франция видя рядка възможност да се позиционира като любимия европейски съюзник на САЩ. Според твърденията Brexit беше намалил ползата от Великобритания в очите на трансатлантическия й партньор. Германия щеше да загуби позиции заради оттеглянето от поста на канцлера Ангела Меркел - де факто лидерът на континента и предпочитаният европеец от Америка. Кой би било по-добре да излезе напред от Макрон - говорещият английски език лидер, който в миналото беше избран именно като френско-американски "млад ръководител"? Не друг, а самият Барак Обама, бившият шеф на Байдън, се обади на френския кандидат през 2017 г., за да му пожелае успех. "Еманюел ли е", прозвуча гласът на Обама в предизборния щаб на Макрон в Париж, което накара французинът да продължи да се бори здраво за поста до самия край.
Още повече че Франция, която също е дете на революцията и е най-старият американски съюзник, изглежда, че имаше особено добри връзки с новата администрация. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е учил в учебно заведение в Париж, както и специалният представител на Америка за Иран Робърт Мали. САЩ осигуряват разузнаване и логистика за водената от Франция антитерористична операция в Сахел. Френските и американските морски сили провеждат съвместни обучения, включително в Индийско-Тихоокеанския регион, където Франция има 7000 войници и близо 2 млн. граждани. Френското желание да изгради геополитическо присъствие в района на фона на твърдия Китай се разглеждаше като "добра стратегия за САЩ", коментира Майкъл Шуркин, американски експерт по сигурността.
Неприятната изненада за французите
Затова със смайване, гняв и наранено честолюбие французите научиха само часове преди това, че Америка е сформирала нов отбранителен пакт с Австралия и Великобритания, който анулира съществуващ френски договор за продажбата на подводници на Австралия. Да загубят голяма отбранителна сделка е едно. Да бъдат държани на тъмно месеци наред от трима близки приятели, които очевидно не са намерили място за тях, е друго. "Съюзниците не постъпват така един с друг", заяви френският външен министър Жан-Ив льо Дриан и обвини триото в "лъгане, двуличност, нарушаване на доверието и неуважение". Париж привика своите посланици от САЩ (както и от Австралия) за първи път от 1793 г. Тази седмица Борис Джонсън беше триумфиращ в Белия дом, докато Макрон ближеше рани в Елисейския дворец.
Толкова е трудно да се омаловажи сериозността на гнева в Париж, колкото е трудно да се проумее неспособността на Вашингтон да го предвиди. Франция също е способна да действа в безскрупулен собствен интерес и да омаловажава другите. Става въпрос за една обидчива и горда нация, която не се колебае да казва на висок глас това, което другите премълчават. Но тайният пакт бе брутален удар, какъвто никой западен партньор не бе причинявал на друг напоследък. Доверието е първата жертва. На Макрон отне седем дни, за да приеме обаждането на Байдън. Американският държавен глава се съгласи, че е трябвало да има "отворени консултации сред съюзниците". Френският президент пък се съгласи да върне посланика си във Вашингтон. Ще започнат разговори за възстановяване на доверието, но белезите остават.
Какви могат да бъдат последствията от всичко това? В краткосрочен план Франция ще бъде по-недоверчив и раздразнителен партньор и по други въпроси, като ще бъде по-малко склонна на компромиси или на отстъпки в областта на търговията например или на регулациите. Париж не може да диктува това, което прави ЕС, обществената европейска симпатия спрямо Франция засега е видимо намаляла. Но той може да оформя и да блокира позиции. Отложените срещи и събития може и да са лош начин за ответни мерки, но натрупващият се ефект може да бъде опасен.
Освен това случилото се ще принуди французите, ако не да преосмислят способността си да следват своята индийско-тихоокеанска стратегия, поне да приемат ограниченията й на фона на англофилския съюз. Някои гласове извън правителството, особено от страна на политическото дясно, призовават за по-драматичен ход в стил Дьо Гол. През 1966 г. генералът дистанцира Франция от НАТО и се заприказва сладко с Русия. В навечерието на френските президентски избори следващия април опозиционни кандидати призовават за някакъв вид преиграване на ситуацията. Бившият френски посланик в САЩ Жерар Аро предупреждава за "голистки изкушения".
Призракът на Дьо Гол
Макрон наистина твърди, че Франция трябва да играе ролята на "балансираща сила". След изтеглянето на САЩ от Кабул случката с подводниците отслаби гласа на френските атлантици. Но Макрон не е антиамерикански настроен. Той може и да не поиска пълна конфронтация с Китай, но отдавна настоява европейците да го възприемат за стратегически съперник в областта на индустрията и сигурността.
Геополитическият извод, който той вероятно ще си извади от всичко това, по-скоро е, че е бил прав. Че САЩ са съюзник за континенталните европейци, на който не може да се разчита на фона на увеличаващия влиянието си Пекин; че това не е краткотрайна тенденция; и че Европа се нуждае от по-съществено разчитане на собствените си сили. Което връща Франция обратно към нейното постоянно усилие да изгради европейска "стратегическа автономия".
По време на техния телефонен разговор Байдън е казал, че европейската отбрана е "добавъчна към НАТО", както Макрон винаги е твърдял. Но тази концепция все още изнервя европейците. По-голямата част от тях, особено тези до руската граница, се радват, че могат да разчитат на американските гаранции за сигурност. Малцина споделят френската готовност за големи харчове за отбрана. Особено това важи за Германия. Никой не е напълно наясно какво означава "стратегическа автономия". Ниските шансове обаче рязко отказват Макрон. След последното унижение непрегърнатият френски президент без съмнение ще заключи, че няма друг избор, освен да продължи да опитва.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Мосю Макрон, гадно ли е?
А като ни нападна транспортния бранш хубаво ли ти беше?
Сега тези пропуснати милиарди си ги набутай в телесните отвори!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.