Свят

Brexit + пандемия = лоши новини за британската икономика

Търканията с ЕС, нарастващата инфлация, рекордните цени в енергетиката и намаляващите инвестиции допълнително утежняват ситуацията

Бележка на бензиностанция в Лондон, указваща, че няма бензин

Моника Върбанова

Бележка на бензиностанция в Лондон, указваща, че няма бензин © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Комбинацията от Brexit и пандемията от коронавирус изправи пред очаквани предизвикателства и несигурност британската икономика. Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, което беше подписано на 30 декември 2020 г., определя преференциални отношения в различни области като търговия със стоки и услуги, цифрова търговия, интелектуална собственост, обществени поръчки, въздухоплаване и автомобилен транспорт, енергетика, рибарство и др. Въпреки че не съответства на равнището на партньорството, което съществуваше, докато Великобритания беше част от съюза, сключената сделка надхвърля традиционните договорености за свободна търговия. Говорителят на Европейската комисия (ЕК) за преговорите между ЕС и Обединеното кралство Даниел Шеридан Фери я определя пред "Капитал" по следния начин: "Става въпрос за споразумение, което предвижда търговия с нулеви мита и нулеви квоти. Едно обаче е ясно - безпроблемната търговия между ЕС и Великобритания вече е в миналото."

И наистина от началото на годината проблемите и неяснотите между досегашните партньори са непрекъснати. "Но вместо да се търси разрешение за тях и правна сигурност, британските преговарящи постоянно атакуват фундаментални текстове във вече действащото споразумение, с които те отдавна вече са се съгласили", казва Андреас Шийдер, докладчик по темата в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в Европейския парламент (ЕП).

Проблеми и още проблеми

Докато Брюксел все още е търпелив в позицията си, от Brexit силно страда британската икономика. Година и половина след решението на Лондон "да си вземе обратно контрола" последиците за секторите са различни, но нито една от тях не изглежда да е печеливша за Обединеното кралство.

Например общата селскостопанска политика губи подкрепата от европейските субсидии, докато продуктите трябва да продължат да отговарят на съответните правила за произход в ЕС като условие за съвместната търговия. Междувременно фирмите, които изнасят от Великобритания, се сблъскват с бюрокрация и допълнителен контрол по границите. Това се превръща в сериозен проблем, особено на границата между Северна Ирландия (част от Обединеното кралство) и Република Ирландия (държава - членка на ЕС). В сряда ЕК излезе с предложения за преодоляване на пречките и сега Великобритания и ЕС ще проведат триседмични дискусии по въпроса.

Поради този и други чувствителни въпроси предстои създаването на асамблея от общо 70 представители (35 от ЕС и 35 от Обединеното кралство), които да следят за прилагането на споразумението и да дават насоки при тълкуването му. Според Дейвид Макалистър, председател на комисията по външни работи в ЕП, това е необходимо, за "да се изгради взаимно доверие и да се постигне продуктивен диалог между двете страни".

Трудности с работната ръка

Освен прекратяване на свободното движение на стоки предизвикателство се оказва и липсата на свободното движение на хора. Европейските граждани във Великобритания вече нямат преференциални права за пребиваване и работа в страната. Новата британска миграционна политика предвижда опростени процедури при наемане само на тесни и висококвалифицирани специалисти. Д-р Пламен Иванов, лектор по икономика и банкиране в университета "Уинчестър" във Великобритания, посочва две причини за трудностите с работната ръка: "От една страна, докато Brexit играе важна роля в намаляването на броя на шофьорите, то бърз поглед към статистиката ни разкрива, че равен брой хора са се и пенсионирали в тази сфера. Този двоен удар за икономиката се усложнява от факта, че средната възраст на работещите в сектора е 55 години. Демографската криза тепърва ще избистря проблеми с работната ръка, умело прикривани с вътрешноевропейската миграция, основно от Източна Европа."

Втората причина се крие в опита за връщането към нормалността след пандемията. "Много от шофьорите доскоро бяха поставени под карантина, работейки на първа линия във високорискова среда (седмичните данни показват около 700 хил. души на седмица в края на юли). Това неминуемо води и до забавяне на доставките и презареждането със стока. Тази криза също отваря широко въпроса за връщането на местното производство и консумация, особено в контекста на устойчивото развитие и опитите да се намалят вредните емисии", допълва д-р Пламен Иванов.

Галин Василев, шофьор на тежкотоварен камион за Amazon, също смята, че Brexit е само част от проблема: "От една страна, ковид пандемията предизвика паника сред много от потребителите, които се презапасяваха, и в началото на лятото започнаха да липсват основни стоки като вода и бензин. От друга страна е липсата на работна ръка - от началото на 2021 г. нямаме нито един нов работник от ЕС. Почти невъзможно е тепърва да се кандидатства и да се получи статут на временно пребиваващ, което е в основата на право за работа." Галин Василев посочва, че британците не са съгласни да извършват тази нискоквалифицирана според представите им работа въпреки увеличеното заплащане в сектора. "Всичко това води до ограниченото предлагане на материали, стоки и хранителни продукти, което затруднява и потребителите, и бизнеса", обобщава той. Тези фактори в комбинация с нарастващата инфлация, рекордните цени в енергетиката и намаляващи инвестиции допълнително утежняват ситуацията.

Какъв е ефектът за България

Британското напускане на ЕС засяга и двустранните търговски отношения с България. Износът на стоки от страната ни намалява с 4.8% през 2020 г. (предимно на медикаменти, семена от слънчоглед и др.), а вносът към България се свива с 15.3% (предимно етилов алкохол, сурови нефтени масла и др.). През 2020 г. и първата половина на 2021 г. потокът на инвестиции към страната ни от Великобритания е отрицателен (-151.2 млн. евро за 2020 г., -188.3 млн. евро за първо тримесечие и 37.1 млн. евро за второ тримесечие на 2021 г.), което нарежда Обединеното кралство на осмо място по чужди инвестиции след Нидерландия, Австрия, Германия, Италия, Швейцария, Гърция и Кипър.

ЕП вече гласува създаването на нов инструмент, който ще разполага със средства в размер на 5 млрд. евро, предназначени за подкрепа на бизнесите, секторите и регионите в страните членки, които са най-силно засегнати от Brexit. Всяка държава, включително България, има определен таван на плащанията, които може да ползва, в зависимост от размера на досегашните й икономически отношения с Великобритания. Помощта се очаква да бъде налична още в края на 2021 г. (1.6 млрд. евро от средствата) и да включва финансиране на социални мерки за заетост и реинтеграция на европейските работници, сигурност по границите, сектори като рибарство и др.