Ами ако компаниите бяха принудени да плащат за затоплянето на планетата
Ако правителствата станат сериозни, промяната на въглеродния данък е почти неизбежна
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Много въпроси са в съзнанието на бизнес лидерите в навечерието на срещата COP26 на ООН за климата от 31 октомври до 12 ноември. За изпълнителните директори, които пътуват до Глазгоу, те варират от обикновените ("да пътувам с влак", "да ям само растителна храна") до дълбоките ("защо изобщо отивам"). Най-важният въпрос обаче рязко се задава: какво би станало, ако правителствата се съгласят рано или късно на достатъчно сериозни ангажименти за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5-2°C над прединдустриалните нива, както е предвидено в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.? Този въпрос има отговор, от който се страхуват повечето мултинационални компании. Той би изпратил ударни вълни през целите им бизнес модели.
Бизнесът не обича принудата
Бизнесът по правило не обичат да бъде принуждаван да прави каквото и да е. Компаниите предпочитат да правят доброволни жестове - достатъчно, за да държат правителствата далеч от тях. В момента те хвърлят като конфети обещания за намаляване на въглеродните емисии до "нетната нула" с мотива, че такива обещания привличат инвеститори, служители и клиенти. Това е стъпка в правилната посока. И все пак някои от тези обещания са прозрачни. От повече от 4200 фирми в клуба на големите икономики в Г-20, които разкриха своите климатични амбиции, само една пета се ангажират с така наречените научно обосновани цели, които ще държат света в посоката да постигне целта на Парижкото споразумение.
Това изисква фирмите да започнат да намаляват емисиите в рамките на години, а не десетилетия. За големите замърсители това представлява незабавна заплаха за рентабилността.
Дори хората от бизнеса осъзнават, че най-добрият начин за прилагане на натиск е чрез налагане на глобална система от въглеродни данъци с някаква форма на преразпределение, за да се облекчат ефектите върху най-бедните? Проблемът е, че само около една пета от глобалните емисии се покрива от цената на въглерода. В резултат на това средната цена е само 3 долара за тон въглероден диоксид. За да отговори на амбициите на Парижкото споразумение, МВФ казва, че глобалната цена на въглерода трябва да се покачи до 75 долара. Други смятат, че трябва да бъде почти двойна. За някои тежки замърсители, обвързани със системата за търговия с емисии на Европейския съюз, тя вече е над 60 евро (69 долара). В новата (ограничена) схема на Китай цената е нищожна. Америка няма никаква федерална схема.
По-високата глобална цена би засегнала всички бизнеси - макар и неравномерно. Засега идеята се третира като твърде далечна, за да се вземе насериозно. Но приемете за момента, че това наистина се случи.
Разделение
Първото важно нещо би било да се отделят тежките замърсители от останалите. Първите приели смели цели за емисии идват от индустрии като търговията на дребно, където намаляването е сравнително лесно. В страни като Великобритания, където така или иначе мрежата се декарбонизира бързо, това може да не изисква независими усилия от страна на потребителите на енергия.
Малък брой сектори, отговорни за по-голямата част от емисиите на компаниите - електроснабдителните дружества, петролните и газовите компании, производителите на стомана и цимент - са изправени пред много по-трудно предизвикателство. Тъй като търсенето на въглеродни продукти намалява, те ще трябва да намерят нови начини за генериране на парични потоци. Някои се занимават с възобновяеми източници.
Някои виждат бъдеще в нисковъглеродните пластмаси и материали. Но ако те не могат бързо да ги превърнат в огромни източници на доходи, би било по-добре да прекратят дейността си и да върнат пари на акционерите. Западните компании вероятно се надяват, че могат да продадат най-замърсяващите си активи на държавни компании в развиващия се свят. И все пак те също ще бъдат обект на наистина глобален данък върху въглерода. За някои компании колкото по-скоро започнат да облекчават въглеродния си товар, толкова по-добре.
Основният проблем -веригите на доставки
За по-широк кръг предприятия веригите на доставки биха били основният проблем. Банката Standard Chartered казва, че почти три четвърти от емисиите на мултинационалните компании идват от техните доставчици. Справянето с тях е огромна задача. Да вземем богатия на въглища Китай, където са базирани много от тях. Гуидо Джакони от Търговската камара на ЕС в Китай обяснява, че макар страната да инвестира сериозно във възобновяеми енергийни източници, "е трудно, ако не и невъзможно" да се гарантира, че енергийното потребление на дадена фирма е без въглища поради непрозрачността на електрическата мрежа. Това затруднява компании като Apple да удостоверят, че техните вериги на доставки в Китай (където се произвежда iPhone) са въглеродно неутрални. Ако китайските ѝ доставчици бяха обложени с данък върху въглеродните емисии, може да се наложи да повиши цените на iGadgets.
Преместването на веригите на доставки извън Китай също би довело до разходи. В някои азиатски алтернативи като Виетнам или Индонезия изкопаемите горива са по-разпространени, отколкото в Китай. На развиващите се пазари с много чиста енергия като Бразилия разходите за лоша инфраструктура и бюрокрация са непривлекателни. Преместването е неприятно за много западни фирми; разходите за труд в богатия свят са твърде високи.
Това води до трети проблем - потреблението. Високият въглероден данък неизбежно ще повиши цените, което ще промени поведението на потребителите, особено сред хората с по-ниски доходи. Туристическата индустрия например ще трябва да разчита по-малко на клиенти, пристигащи с евтини полети. Супермаркетите ще трябва да предоставят повече местни храни. Хората може да започнат да проследяват въглеродните отпечатъци на някои стоки, които купуват, създавайки главоболия за търговците на дребно като Amazon.
Алтернативата биха били повече иновации. Международната агенция по енергетика, която представлява енергийно консумиращите държави, заяви миналата година, че инвестициите в нисковъглеродни изследвания и развитие едва са се покачили от 2012 г. досега и са една пета от разходите за здравеопазване и отбрана. Това е жалко. Въглеродният данък би променил това. Помислете си за Hyperloop транспорт с капсули на далечни разстояния; ядене на буболечки, морски водорасли и отглеждано в лаборатория месо; безкраен поток от забавления за виртуална реалност, тъй като хората остават у дома, вместо да консумират стоки, които стават по-малко достъпни поради сметката за въглерод.
Бунт срещу изчезването
Неизбежно някои фирми, които не успеят да видят какво се задава, ще фалират. Но други бързо ще осъзнаят, че бъдещето е "адаптирай се или загивай". Това не е мантра, която изпълнителните директори ще пеят на COP26. Що се отнася до действията за климата, всички те са твърде ревностни да покажат своите ореоли. Куфарчето с инструменти за сериозна работа е по-малко привлекателен аксесоар, но далеч по-необходим.
1 коментар
Видимо почвата се подготвя за шоуто на климатичната среща в Глазгоу.
За това не се говори, но впечатлително е, че "климатичните" конгреси 1:1 повтарят в геонагласите в конкретната политическа ситуация.
Протоколът от Киото (1997), подписан след рухването на СССР и при неоспоримия хегемонизъм на САЩ, обвързва отделяните от страните емисии СО2 със строги правно обвързани задължения.
Сменилото го Парижко споразумение за климата (2015), сключено във време на все по-ясно демонстрирано от Русия и Китай нежелание да се съобразяват с хегемонията на САЩ, представлява система от декларативни необвързващи обещания. Съществен момент е, че то свали историческата отговорността за климатичните промени от индустриалния Запад, замърсяващ от 200 г, и я разхвърля и върху бившите им колонии, младите и развиващите се страни.
Във вече ясно конфронтирания по линията Запад-Изток свят на срещата в Глазгоу (2021) повече от сигурно е, че Западът ще се съсредоточи върху приобщаването на "борбата" с климатичните промени към арсенала на оръжия, насочени срещу откровено оспорващите хегемонизма на САЩ Русия и Китай. Концентрацията на "проблемите" са първосигнално ясни: изкопаемите горива (Русия) и со2 емисиите на "работилницата на света".
И в градацията на логиката на "либерализирането" на международните климатични документи, която ги прави все по-необвързващи за всички страни-участници, най-вероятно на срещата в Глазгоу Западът ще наложи документ, на базата на който ще може избирателно да въвежда въглероден данък върху топ експортните продукти на съперниците на залязващия хегемон - въглеводородите и промишлената продукция.
И е любопитно какъв ще е критерият да се облага с въглероден данък импорта на руския газ, а да не се облага катарският/алжирският/норвежският/американския шистов? Или се облага китайската стомана, а не американската/индийската/турската?
Ами няма да има конкретни критерии.Глазгоу 2021 ще даде свобода на Запада под благовидния предлог за климата да опита да се разправи икономически с геополитическите си противници.
Мисля, че тазгодишният нереално скандален крах на т.н. Зелен план на фон Лайнен и Со показа колко опасно е следването на фиксидеи.
Но пък една мотика може да се настъпва до премала.
Европейската история на ХХ в нагледно го показва.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.