Мечтата Hyperloop: От Берлин до София за 120 минути

Идеята за този тип транспорт се нарича Hyperloop, а Zeleros далеч не е единствената компания, която работи по технологията. В световната Hyperloop асоциация например влизат седем компании, включително нидерландската Hardt Hyperloop, американската Hyperloop One, швейцарската Swisspod и италианската Hyperloop Italia. Две от тях, Zeleros и Hardt, са подпомогнати от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), по чиято покана "Капитал" посещава лабораторията на Zeleros във Валенсия, където компанията разработва технологиите си.

ЖП без жп

Hyperloop наподобява най-много железопътния транспорт, но би било грешно двете да се приравнят - най-малкото заради липсата на железопътни релси, които са заменени от тръби с ниско налягане. Макар идеята да се среща отдавна в научната фантастика, нейното бизнес начало е дадено от Илън Мъск и инженери от SpaceX през 2012 г. Всъщност Мъск не мисли само за транспорта на Земята. Според него Hyperloop системите биха били още по-ефективни на Марс, където атмосферните условия биха позволили много по-лесна реализация.

От 2015 г. насам SpaceX организира няколко на брой състезания - Zeleros се ражда точно по този начин, като от екип университетски ентусиасти се превръща в истинска компания, която вече има свой прототип на капсула, която да придвижва пътници.

Zeleros е основана през 2016 г. от трима студенти в Политехническия университет във Валенсия - Давид Пистони, Хуан Висен и Даниел Ориент. Плановете на компанията са далеч в бъдещето. Сред най-скорошните цели са между 2026 и 2030 г. Zeleros да направи тестове с пътници. Преди това, разбира се, са нужни други видове тестове.

Лабораторията на Zeleros във Валенсия Източник: Zeleros

"Едно от големите ни постижения е започването на тестова площадка близо до пристанището в Сагунто през миналата година", казва Хуан Висен, съосновател и маркетингов директор на Zeleros, като добавя, че до този момент при тестовете не е имало "големи провали" и засега теоретичните изчисления на екипа се доказват и на практика.

От 2017 г. компанията е подкрепена от EIT, конкретно чрез EIT Climate-KIC, подразделение, което помага на компании в сферата на зелените технологии с финансиране, напътствия и набиране на допълнителен частен капитал. Досега тя е набрала общо 9.5 млн. долара, като при влизането в лабораторията на компанията лесно може да се види в каква посока са отишли средствата. Zeleros създава изцяло своя технология, като огромните и сложни прототипи се правят на ръка - от навиване на огромни магнитни проводници до монорелси, върху които да се изпробва левитирането.

Европа залага на всички коне

Всички Hyperloop компании по света имат в малка или голяма степен различен подход. Това е и смисълът на състезанията на Илън Мъск (първото от които Zeleros печели през 2015 г. в Тексас) - различните екипи да представят различни подходи и да се вземе решение кои от тях биха били с най-голяма възможност да са успешни. Затова и ЕС залага на всички коне с цел дългосрочни инвестиции и на принципа висок риск, голяма награда.

"EIT винаги се интересува от нови технологии, които предлагат решения на глобалните проблеми. Hyperloop е чудесен пример за това, защото позволява пътувания без емисии и алтернатива на летенето. Краткият отговор е, че Hyperloop влиза в представите ни за зелена и устойчива Европа. Дългият е, че това е много интересна нова технология, която е истинска иновация и затова EIT помага на Zeleros още отпреди компанията да навърши дори една година", казва пред "Капитал" Ангела Алими, представител на EIT.

Планът за европейска свързаност на Zeleros през 2050 г. Източник: Zeleros

Zeleros не е сама в портфолиото на EIT. Там е и нидерландската Hardt Hyperloop, която е част от друго подразделение - EIT InnoEnergy, като в тази насока Алими коментира, че е показателно колко различни проблеми в различни направления би решила технологията. През лятото Hardt Hyperloop обяви, че е набрала 12 млн. евро, половината от които идват от фонда на Европейския съвет по иновациитe (EIC). Тези пари ще идат за изграждането на European Hyperloop Centre, където да бъдат тествани сменяне на трасета от превозните средства.

Пред всички тях има огромен брой въпроси. Не само по отношение на технологията и инфраструктурата, но и по отношение на потенциалните бизнес модели. Дори всичко да върви гладко и технологията да се развива на висока скорост, буквално и преносно, какви компании биха били Zeleros, Hardt или Swisspod - производители на Hyperloop влакове, оператори на услуга, строители на инфраструктура или всичко заедно?

"Ние сме все още стартъп и не можем да мислим толкова напред. Една възможност е големи компании с традиции в сходен вид транспорт като Siemens да използват технологията ни под лиценз. Но това е далеч в бъдещето", казва Винсен. Този дългосрочен поглед напред е и причината EIT и други европейски структури да подпомагат Hyperloop компаниите, защото частните фондове за рисков капитал рядко биха инвестирали в проект, чиято реализация е не само несигурна, но и десетилетия напред в бъдещето.

Кой ще ни даде пари (за тръби)

Според идеалните планове на Zeleros през 2050 г. Hyperloop трябва да придвижва до 7 млрд. пътници на година, 12 млн. тона товари и да се движи от център до център на всеки голям град в света. Скоростта ще варира между 400 и 1500 км в час, като идеята е това да бъде още една форма на транспорт, а не основна такава. Hyperloop трябва да се движи без директни въглеродни емисии и да спести 6.3 млрд. тона от тях, които биха били генерирани от настоящите начини за транспорт.

Трудно е обаче да се опише колко колосално би било изграждането на подобна инфраструктура. Тя предполага голяма част от най-дългите жп трасета в света да бъдат дублирани с вакуумни тръби, по които да се движат Hyperloop влакове. Допълнително, ако различните компании произвеждат различни видове влакове и тръби, това би затруднило още повече изграждането на инфраструктура. Именно заради риска от различни стандарти големите Hyperloop компании вече са в асоциация, чиято цел е не само да стандартизира, но и да участва при писането на регулации.

Отговорът на въпроса как ще се случи всичко това остава отворен към този момент. Неминуемо при разгръщане на инфраструктурата ще има нужда от намеса на правителства, които или трябва да дадат достъп до терени за изграждане на трасета като най-малка възможна намеса, или да участват в самото им построяване като най-голяма.

Допълнително стои въпросът и дали други сходни, но вече съществуващи и доказани технологии не са по-добрият (и по-евтин) вариант. Полската Nevomo например промени фокуса си от Hyperloop към MagRail влакове, които използват сходна технология за магнитно левитиране, но без вакуумни тръби, със скорости до 400 км/ч. Въпреки преквалификацията си Nevomo остава част от световната Hyperloop асоциация.

До отговора на тези въпроси и реализирането на все още футуристичните планове на компании като Zeleros Hyperloop остава мечта, но такава, в каквато има смисъл да се инвестира. Дори да се провали, технологиите, които тези компании разработват, могат да имат много различни приложения. А ако успее, Hyperloop може да бъде една от най-големите промени във физическото придвижване на хора и товари в историята на човечеството.