Свят

Поуки от нововъзникващите икономики с висока инфлация

Какво казват Бразилия, Аржентина и Турция за важността на фискалната и паричната политика

Въпреки икономическия ръст турската лира поевтинява рекордно спрямо долара и еврото

Ексклузивно съдържание от The Economist

Въпреки икономическия ръст турската лира поевтинява рекордно спрямо долара и еврото © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През последните месеци световната икономика започна да прилича на лоша вечеря от микровълновата - като цяло гореща, но с някои хладки парченца, а други направо парещи. Потребителските цени в световен мащаб вероятно ще се повишат с 4.8% тази година според МВФ, което би било най-бързото покачване от 2007 г. насам. Но повишението на цените в развиващите се пазари изпреварва тези в богатия свят, а някои страни, като например Аржентина, Бразилия и Турция, изпитват особена болка. Техният опит помага да се илюстрира как и кога инфлацията може да излезе извън контрол.

Въпреки че темповете на инфлация в развиващите се пазари обикновено са по-високи и по-променливи от тези в развитите икономики, те намаляваха между 70-те години на миналия век и първите десет на новия, подобно на тези в богатия свят. Средният процент на инфлация сред нововъзникващите икономики спадна от 10.6 през 1995 г. на 5.4 през 2005 г. и 2.7 през 2015 г. благодарение на развитието на повишаващи ефективността процеси като глобализацията и подобрението в изготвянето на макроикономическите политики. МВФ очаква потребителските цени в развиващите се икономики да се повишат с 5.8% тази година, което не е голямо отклонение от последните тенденции; цените нараснаха със сходни темпове още през 2012 г. Но някои икономики се отклониха доста над средното. Инфлацията е 10.2% в Бразилия, 19.9% в Турция и 52.5% в Аржентина.

Такава висока инфлация отразява повече от покачващите се цени на храните и енергията. В развитите икономики и много нововъзникващи икономики скокът в цените обикновено предизвиква сдържащ отговор от страна на централната банка. Този отговор е по-мощен, когато централните банки са надеждни, да речем, защото инфлацията е била ниска в миналото, а фискалната картина е благоприятна. Тогава хората се държат така, сякаш скокът на цените няма да продължи - например чрез смекчаване на исканията за заплати - което намалява инфлационния натиск.

Това щастливо състояние може да бъде нарушено по различни начини. Компрометирането на независимостта на централната банка понякога е достатъчно, за да се повиши температурата. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се обяви за враг на печалбите от лихви и разчита на централната банка да намали базовия лихвен процент, стъпка, която той твърди, че ще намали инфлацията. През годините той уволни редица служители на централната банка, последно трима членове на комитета по паричната политика на банката през октомври. Подобни действия допринесоха за изтичането на капитал и падането на лирата. Потъващата валута, като повиши цената на вноса, помогна за повишаване на инфлацията с около 8 процентни пункта през последната година, до ниво около четири пъти по-високо от целта на централната банка.

Бразилия демонстрира как инфлацията може да излезе извън контрол въпреки най-добрите усилия на централната банка поради фискалните проблеми. След като претърпя хиперинфлация в началото на 90-те години, когато годишната инфлация достигна 3000%, Бразилия постави по-здрава макроикономическа основа, като извърши бюджетни реформи и засили независимостта на централната банка. Но от 2014 до 2016 г. и отново през последната година способността на централната банка да се бори с инфлацията беше застрашена от ерозия на доверието в публичните финанси.

Правителствените разходи в Бразилия нараснаха от началото на пандемията. Президентът Жаир Болсонаро планира да удължи плащанията за обезщетения въпреки бурната инфлация. Притесненията относно устойчивостта на дълга намалиха доверието на инвеститорите, което доведе до падащи цени на активите и по-слаба валута. Въпреки процъфтяващото външно търсене на бразилски суровини валутата се срина с близо 30% от началото на 2020 г.

По-високите цени на вноса допринесоха за упорита висока инфлация, принуждавайки централната банка да повиши основния лихвен процент с близо 6 процентни пункта от март. И все пак лихвените проценти може да се доближават до нива, при които допълнителните фискални разходи, които те налагат на правителството, изострят притесненията относно устойчивостта на дълга и допълнително отслабват валутата, поставяйки централната банка в безизходица. Реалът е спаднал с близо 2.5% само от края на октомври - след като централната банка повиши лихвите с цели 1.5 процентни пункта и обеща да направи същото отново на следващото си заседание през декември.

Какво ще стане, ако нито на паричната, нито на фискалната политика може да се разчита за икономическа дисциплина? Тук Аржентина предоставя илюстрация. Правителството дълго време разчита на печатната преса за покриване на бюджетните дефицити и се нуждаеше особено от парично финансиране, след като не погаси дълга си за девети път в историята си през май 2020 г. През последните две години парите в обращение се се увеличили със среден годишен темп над 50%. Песото падна с над 60% спрямо долара от началото на миналата година.

Аржентина, подобно на Бразилия, преживя хиперинфлация в последно време. Икономическото й положение все още може да бъде спасено. Но докато политиците в богатите и бедните страни се сблъскват еднакво с огромните икономически и бюджетни разходи за ковид-19, някои може да се изкушат да се отклонят от нормите около паричната и фискалната политика. Резултатът на някои нещастни места може да бъде инфлация, която е твърде висока, за да се справят с нея.