Бизнесът в Турция е притиснат от рекордно високи разходи

Цените за производителите са скочили с 46% на годишна база - най-голямото повишение от две десетилетия

Въпреки ускорената инфлация и обезценяването на лирата, Турската централна банка, която среща натиск от страна на Ердоган, се очаква отново да намали основния си лихвен процент в четвъртък.

Васил Минков

Въпреки ускорената инфлация и обезценяването на лирата, Турската централна банка, която среща натиск от страна на Ердоган, се очаква отново да намали основния си лихвен процент в четвъртък.

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Растящата инфлация за потребителите в Турция, която достигна 20% на годишна база през октомври, доминира обществения дебат в страната поради голямата си тежест върху домакинствата. Но за бизнеса ситуацията е дори по-лоша - индексът на цените на производителите е скочил с 46% от миналия октомври, което е най-голямото повишение за 19-те години управление на президента Реджеп Ердоган, съобщава Financial Times. Растящите разходи за бизнеса са знак, че и потребителските цени ще продължат да вървят нагоре.

Въпреки ускорената инфлация и обезценяването на лирата Турската централна банка, която среща натиск от страна на Ердоган, се очаква отново да намали основния си лихвен процент в четвъртък. Лирата е спаднала с 28% спрямо долара от началото на годината, като 1 долар се търгува вече за над 10 лири. Ердоган е известен с позицията си срещу високите лихвени проценти и многократно е настоявал централната банка да намали цената на заемите, за да стимулира растежа, въпреки предупрежденията на икономисти, че има риск инфлацията да излезе извън контрол.

Ефектът на скъпите суровини се утежнява от слабата валута

Като вносител на енергия и междинни стоки Турция вече е била изложена на глобалния инфлационен натиск от покачването на цените на петрола и газа, прекъсванията на веригите за доставки и нормализирането на живота след локдауните, коментира Селва Демиралп, професор по икономика в университета "Koc" в Истанбул. Но ситуацията в страната се влошава, тъй като високите цени на суровините се умножават с по-слаб обменен курс, което ги прави още по-скъпи на вътрешния пазар, казва тя.

Някои анализатори повдигат въпроса за разминаването между цените за бизнеса и тези за потребителите, тъй като те обикновено се движат по сходен начин. Несъответствието може донякъде да се обясни с това, че фирмите предпочитат да поемат част от по-високите разходи, за да не потиснат търсенето.

Трябва да се търси баланс при ценообразуването, смята Мустафа Горкем Елверичи, изпълнителен директор на производителя на стъкло Sisecam. Големи компании като неговата имат пазарната сила да прехвърлят нарастващите разходи към крайните потребители, но ако се случи твърде рязко, това ще съсипе търсенето, казва той.

Износители като Sisecam, която има производство и в България, успяха да се възползват от силното търсене в Европа, най-важният пазар за Турция. Очаква се бумът на износа, който нарасна с 60% на годишна база през второто тримесечие на годината, да тласне общия растеж на брутния вътрешен продукт на страната до над 9% тази година. Въпреки това дори бизнес асоциации като Tusiad призовават правителството да даде приоритет на справянето с инфлацията, а не на краткосрочния растеж. А малките производители и търговци казват, че вече изнемогват.