Ердоган се стреми да спечели изборите през 2023 г. с нестандартната си парична политика

Партията на справедливостта и развитието пое властта в Турция през 2002 г. и в началото на своето управление продължи икономическите реформи, които изведоха страната от кризите от края на миналия и началото на този век. Въпреки това поради структурните проблеми в икономиката и политиките, водени от президента Реджеп Ердоган, Турция преживява валутна криза със сериозни икономически и социални последици. С подготовката за изборите през 2023 г., изборът на икономическа политика на правителството рискува да нанесе повече вреди на икономиката, отколкото да облекчи проблемите, пише в анализ German Marshall Fund.

Настояването на турския президент за по-ниски разходи за заеми цели да трансформира икономиката в двигател за създаване на заетост, което ще го задържи на власт след изборите, но цената засега се плаща от гражданите.

Паричната политика на Ердоган

Икономиката се изправя пред значителни предизвикателства поради политически кризи в страната през последното десетилетие, на практика премахната независимост на Централната банка и нестандартната монетарна политика, която е длъжна да следва. Турската централна банка поддържа референтния си лихвен процент под нивото на инфлацията, което води до увеличаване на търсенето на чуждестранна валута. В отговор на това банката продава големи количества чуждестранна валута, което изчерпва нейния резерв и още по-рязко обезценява турската лира. Миналия месец финансовата институция намали основната лихва до 15.5%, далеч под официалната годишна инфлация от 20%. В резултат на това само през ноември лирата се обезцени с почти 30%. През миналата седмица централната банка отново понижи лихвата и лирата продължи да се срива, като поевтиня до над 17 за долар.

В интервю пред TRT Ердоган поддържа тезата, че чрез понижаване на лихвите и на цената на лирата турските продукти ще станат по-привлекателни за износ и по този начин ще се намали търговският дефицит на страната, както и че чуждестранните инвестиции и заетостта ще нараснат (виж карето). Той също така призовава турските граждани да се подготвят за "историческа борба", която определя като "икономическа война за независимост". Тъй като Турция е зависима от вноса, включително за производството на продуктите си за износ, всеки спад на лирата води до увеличаване на цената на основните стоки и затруднява живота на най-уязвимите слоеве от населението. Обезценяването на лирата увеличава и валутните задължения на нефинансовия корпоративен сектор, чийто дълг е деноминиран в долари.