С независима политика Турция не може да се надява да свали цените

Поне в сравнение с миналогодишното бедствие, когато се срина с 44% спрямо долара, турската лира напоследък е поела добър курс. От януари валутата е загубила само 4% от стойността си спрямо долара. Част от причината е схема за защита на депозитите в лири срещу колебания във валутния курс, която правителството въведе през декември и която намали търсенето на твърда валута. Друг фактор е поредица от интервенции на валутните пазари от централната банка на Турция. Последната от тях дойде на 22 февруари, когато според съобщенията банката продаде около 1 млрд. долара чуждестранни резерви, помагайки на валутата да поеме някои от ударните вълни от ескалацията на напрежението между Русия и Украйна.

Лирата може да се е възстановила. Но скокът на инфлацията, предизвикан от срива на валутата миналата година, ще остане. Официално отчетеният процент на инфлация се повиши до ужасните 48.7% на годишна база през януари. Прогнозите предвиждат пикът на процентите през пролетта и завършването на годината доста над 30% благодарение до голяма степен на базовите ефекти. Покачващите се цени на енергията, както и широко разпространените опасения, че правителството манипулира данните за инфлацията, предизвикаха протести в части от страната. Лидерът на основната опозиционна партия в Турция обяви, че няма да плаща сметките си за ток, освен ако правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган не отмени скорошните покачвания на цените.

За съжаление на турците, които бързо свикват да трупат нетрайни стоки и стоки от първа необходимост, стабилизирането на валутния курс няма да е достатъчно, за да се овладее инфлацията. Тя неизбежно ще остане висока поради нарастващите заплати (Турция наскоро увеличи минималната работна заплата с 50%), силното търсене на дребно и продължаващото повишаване на цените на енергията и суровините.

Най-проблематично е настояването на Турция за поддържане на ниски лихвени проценти. След поредица от съкращения миналата година базовият лихвен процент на централната банка е 14%, което е с невероятни 35 процентни пункта под нивото на инфлация. Турците може да поставят под въпрос мъдростта да държат парите си в банките, когато лихвите по депозитите им, дори тези, защитени от валутни шокове, са много по-ниски от инфлацията, казва Селва Демиралп, професор по икономика в университета Коч в Истанбул. Вместо това те могат да решат да харчат за дълготрайни потребителски стоки или имоти, което допълнително стимулира ръста на цените.