Валутните проблеми на Турция могат да се влошат

Бързо покачващите се цени на храните и енергията засягат особено много бедните, тъй като те харчат по-голям дял от приходите си за стоки от първа необходимост. В магазините за продажба на субсидиран хляб се вият дълги опашки. Реалните заплати спадат. Средната класа в Турция, която нарасна през първото десетилетие от властта на Ердоган, се свива. Готвач в ресторант в Истанбул твърди, че е теглил заем през септември, за да се запаси с пелени за бебето си, опасявайки се, че скоро ще бъдат недостъпни. Оттогава цената им се е увеличила повече от два пъти.

Схемата на Ердоган

Ердоган никога не би я описал като такава, но неговата схема за спасяване на лирата на практика е косвено покачване на лихвите за спестителите. Според плана турското правителство ще компенсира притежателите на срочни депозити в лири, когато обезценяването на валутата спрямо твърдите валути надвиши лихвения процент, предлаган от техните банки. Ако доларът поскъпне с 30% спрямо лирата за една година например, вложител в банка с 14% годишна лихва ще получи допълнителни 16 пр. пункта с любезното съдействие на хазната на Турция. Турският данъкоплатец в крайна сметка ще спаси турския вложител.

Схемата може и да е помогнала за предотвратяването на натиска върху банките. Турците конвертират спестяванията си в долари с рекордни темпове, допринасяйки за падането на лирата. Повече от 60% от депозитите в страната вече се държат в чуждестранна валута. Някои обмисляха напълно да избягат от турските банки. "Хората започнаха да губят доверие в банковата система, казва Озлем Деричи Сенгул, основател на Spinn Consulting в Истанбул. Решението спря това."

И все пак покачването на лирата имаше по-малко общо с доверието в плана на Ердоган, отколкото с интервенциите на турските кредитори. От началото на декември централната банка на Турция похарчи най-малко 20 млрд. долара от валутните си резерви, за да поддържа лирата, понякога действайки сама, а понякога чрез държавни търговски банки. През двата дни около съобщението на Ердоган турските банки купиха лири за 7 млрд. долара.

Независимо от ефективността си, новата схема представлява голям риск за публичните финанси. Ако голяма част от частните спестявания на Турция на стойност около 300 млрд. долара се преместят в гарантирани депозити, рязко поевтиняващата валута може да накара държавата да задлъжнее със стотици милиарди лири. "Системата може да се разпадне, когато бъде изправена пред шок от обменния курс или рискова премия", казва Хакан Кара, бивш главен икономист на централната банка.

Стандартната икономическа политика би накарала Турция да повиши лихвените проценти, за да намали инфлацията и да стабилизира обменните курсове. Но това изглежда по-малко вероятно от всякога. Ердоган продължава да упорства, игнорирайки молбите на икономисти и бизнес групи и позовавайки се на ислямската политика срещу лихварството, за да оправдае ексцентричната си политика.

Лоялните медии обявиха хода на Ердоган за майсторски - правителството има начини да обезкуражи скептиците да говорят. На 27 декември турският банков регулатор повдигна обвинения срещу Дурмуш Йълмаз, бивш управител на централната банка, и най-малко 25 други лица за критика на паричната политика и за други изявления, които не са му се харесали. Йълмаз обвини президента, че е превърнал страната в "лаборатория" за безумни идеи. Но други критици са извън обсега на възможностите на Ердоган. На пресконференция на 23 декември Владимир Путин защити последните увеличения на лихвите от страна на Руската централна банка. Без тях, каза той, "можем да свършим като Турция".

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved