🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ердоган се опитва да поддържа сложен баланс в украинската криза

С посещението си в Киев турският президент стъпва по тънък лед предвид икономическата зависимост от Русия

Украинският президент Зеленски посрещна днес турския си колега Ердоган в Киев
Украинският президент Зеленски посрещна днес турския си колега Ердоган в Киев
Украинският президент Зеленски посрещна днес турския си колега Ердоган в Киев    ©  Reuters
Украинският президент Зеленски посрещна днес турския си колега Ердоган в Киев    ©  Reuters

При посещението си в Украйна днес турският президент Реджеп Тайип Ердоган стъпва по тънък лед. Демонстрирането на подкрепа за Киев на фона на ескалиращото напрежение с Москва изкарва на преден план сложните му отношения с неговия руски колега Владимир Путин, в които на Ердоган се налага да поддържа труден баланс, пише Financial Times.

От една страна, турският президент отдавна е обвиняван от Запада, че все повече се обръща към Русия и изоставя НАТО. От друга, той многократно е предупреждавал за опасността от атака на Москва по Украйна и е снабдявал Киев с оръжие. От трета, Турция е икономически зависима от Русия и Путин може да използва търговията, газа, туризма и конфликта в Сирия като политически средства срещу Ердоган.

Динамични двустранни отношения

Визитата в Украйна е част от планираното изграждане на икономически, културни и политически връзки между Анкара и Киев. Ердоган пък представя посещението като опит за посредничество, за да се тушира "атмосферата на война в региона". Според Аслъ Айсънташбаш от European Council on Foreign Relations Турция ще опита да върви по ръба и "ще пробва да не дразни Русия, докато подкрепя Украйна". Но това няма да бъде лесно.

Отношенията между Турция и Русия са динамични. Анкара се противопостави на анексирането на Крим от Москва през 2014 г., но в следващите години Ердоган и Путин се сближиха на фона на нарастващата изолация от страна на Запада. Решението на турския президент да купи руската противоракетна система S-400 доведе до обвинения, че Анкара изоставя НАТО, и накара САЩ да изключат страната от програмата за изтребителите F-35. В същото време обаче Ердоган и Путин често са на противоположни страни в сферата на външната политика, а именно в Сирия, Либия и Кавказ.

Сега Русия е недоволна от нарастващото сътрудничество между Турция и Украйна в областта на отбраната, което е част от засилването на икономическите връзки. САЩ наливат масло в огъня, като приветстват готовността на Анкара да продължава с оръжейните доставки, които наричат "значителни", и призовават да продължи да прави "още от същото".

Зависимостта на Анкара

Турция обаче е наясно, че може да има последствия, ако Русия реши, че границата е премината. Затова Ердоган се намира в трудна позиция. Слабите места на страната му означават, че той едва ли ще се съгласи на нови санкции срещу Москва в случай на нападение по Украйна. Но истинско предизвикателство за Анкара тогава ще бъде какво да прави, ако НАТО поиска от нея военна подкрепа в ескалиралата криза.

Турция е зависима от вноса на природен газ за своите електроцентрали и за отоплението на домакинствата, а близо 50% от газовите доставки са дошли от Русия през първите 11 месеца на миналата година. Освен това Путин може да използва като оръжие руските туристи, които за 2019 г. са били най-многобройните чуждестранни посетители в Турция. През 2015 г. той забрани туристическите пакети за страната, след като турските въздушни сили свалиха руски изтребител близо до границата със Сирия. Той също така прекрати и вноса на турски домати, а Русия е била най-важният пазар за турски плодове и зеленчуци през 2021 г.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Разбира се, може да се пише и така...
    Пък после се чудим защо доверието в медиите е съпоставимо с това у Гешев...

    И този текст отново върти в кръг около голямото и дълго размацвано тук "ако" - ако Русия нападне Украина - и гради пясъчни кули в геометрична прогресия единствено при напъваното и желано от Запада нападение.
    На което дори в Украина не вярват...

    В този смисъл нито Киев, нито Москва са търсили посредничеството на Реджеп. Москва твърди, че няма конфликт с Киев и не престава да настоява Украина да изпълнява решенията на Нормандската четворка от 2015 г, най-същественото сред които е даване на широка автономия в рамките на страната на бившите Донецка и Луганска области, междувременно самообявили се за независими републики. Такава констутиционна промяна, подкрепяна от Франция, Германия и Русия, би прекратила военните действия в сепаратистките области.

    Но защо да се прекратява гражданската война в Украина, когато тя е безкрайно удобно средство за информационно-психологически натиск срещу Москва и консолидирана на Запада и подходящ casus belli за инспиране на война!

    Що се отнася до Реджеп, по никакъв тънък лед не ходи той в Украина.

    Интересът му там (както и към Кавказ и азиатските постсъветски републики), е поредно проявление на неоосманистката му политика. Допреди 2-3 века цялата днешна деснобрежна Украина е част от Османската и първата сериозна Руско-турска война е именно за отвоюването на тези земи заедно с Кримското ханство и включването им в Руската империя.

    Дипломатическите импромптюта на Реджеп са с акцент върху приемственността на днешна Турция и Османската империя и лаврите от евентуален успех в тези му мисии бихи били именно за това, а не толкова за икономически или културни връзки. От посредничество полза би имал единствено Реджеп Таийп, който винаги пипа много внимателно и се старае от всяка инициатива да гради вътрешнополитически имидж на грандиозен политик. Все пак наближават президентски избори в Турция.

    Лошото за Ердоган в случая е, че Русия не смята, че й е нужен посредник, защото не смята, че има конфликт с Украина, а по-скоро конфликтът й със САЩ е проектиран от Вашингтон на територията на Украина.

    Това са две много различни неща, които, обаче тук съвсем умишлено се припокриват.

    P.S. Да, наистина, след закупуването на руските С-400 Вашингтон отряза Турция от участие в програмата за F-35. Но защо авторката не продължи изречението: и не й върна вложените до момента 3,5 млрд $.?

    Нередност?
Нов коментар