Украинецът Олександър пред "Капитал": Заковах всички прозорци с картините си

"Гладът може да дойде след около две седмици"

Друг човек, с когото говорих, от град Суми в Североизточна Украйна, иска да остане анонимен. Той казва, че ситуацията е тежка и целият район се нуждае от незабавна помощ.

Каква е ситуацията в Суми?

На 24 февруари врагът влезе в града и започна битка със силите за териториална отбрана. Военните превозни средства на руснаците бяха ударени и в резултат те обградиха Суми и поставиха контролно-пропускателни пунктове за влизане и излизане. Дойде военен конвой, но не успя да превземе града. Днес силите за териториална отбрана атакуваха камион и газов танкер и взеха пленник. Суми все още е блокиран, но отбранителните сили действат.

Разбрах, че е ударена детска градина в град Охтирка, което е довело до жертви, включително дете, както и за ракетен обстрел над други градове в региона.

Да, там дойдоха две военни поделения. Имаше неуспешен опит за превземане на града, след което обстрелваха с ракети. Хората се криеха в детската градина, човекът, който стоеше на пост, беше убит, една жена беше ранена, а едно 10-годишно дете получи тежки рани и по-късно почина в болница. След това имаше нов залп, при който къщите бяха срутени, 70 души бяха ранени, а десетки загинаха.

В град Конотоп са повредени жилищни сгради и боевете продължават. Има информация, че магистралата между Киев и Москва е напълно контролирана от руснаците, което е лошо, защото ще спрат доставките на стоки.

Какво би искал да кажеш пред медиите?

Чувствам страх, болка и омраза. Никога не съм си представял, че това може да се случи. Ако тази трагедия не спре, страната скоро ще изпадне в хуманитарна катастрофа. Хората просто няма да има какво да ядат и няма да имат лекарства. Гладът може да дойде след около две седмици. Болниците не работят. Затова се нуждаем от зона, забранена за полети, и от незабавно осигуряване на оръжия за украинската армия.

Украински бежанци пристигат в Унгария Източник: Reuters

"Войната е между две политически системи - авторитарна и демократична"

Последно разговарях с Алиса - смела жена, активист от гражданското общество и защитник на цивилните от Киев. Нейният разказ носи надежда въпреки развалините и жертвите в украинската столица.

Колко често градът е под обстрел и какво е положението с доставките на храна и лекарства?

Постоянно чуваме експлозии и на третия ден от тази агресия се научихме как да ги различаваме. Когато се бяхме крили в едно бомбоубежище, изненадващо получихме информация, че врагът вече е окупирал някои квартали в града, но по-късно, когато интернет връзката бе подновена, се оказа, че украинските сили продължават да контролират Киев. Много сгради са повредени, включително такива, които се намират в жилищни райони.

Що се отнася до доставките, някои супермаркети и аптеки работят, но не всички. Сега няма нито обществен транспорт, нито метро. Но през първите дни те работеха, така че ние бяхме обстрелвани посред нощ, но автобусите и трамваите работеха през деня.

Как се справят хората?

Жителите много добре се организираха. Носят питейна вода в бомбоубежищата, работят по пускането на топлата вода, правят бомбоубежищата максимално удобни не само за себе си, но и за другите. Имаме дори съгледвачи, които рискуват живота си, но проучват какво става наоколо. Подготвят се коктейли "Молотов".

Гордея се с нашата общност. Една възрастна жена на около 80 години дойде да се скрие в бомбоубежището и каза, че търсила бонбони у дома, за да зарадва децата. Но вместо бонбони тя беше донесла оръжие. Оказа се, че има патрони и документи за притежание, което беше много изненадващо. Има и един мъж, който бе живял в Китай в продължение на много години, а сега се върна в Украйна, за да защитава страната. Така че има различни ситуации - някои хора напускат, други се връщат.

Украйна устоява на атаките. Чия е заслугата?

Най-голяма заслуга имат украинците. Няма значение, че хората преди са гласували за различни политически партии. Сега всички са заедно, рамо до рамо. Бием се не за власт, а за себе си, нашата страна, нашата идентичност, нашия език и нашата култура.

Путин, без да иска, ни помогна да се обединим. Много се гордея с Украйна. Смели хора - жени и мъже, готови да устоят. Показахме, че можем да се организираме. И, разбира се, ние сме много благодарни за подкрепата и помощта от толкова много страни. Това е жизненоважно за нас, защото това е не само война между две държави, а е война между две политически системи - авторитарна и демократична. Демокрацията трябва да победи.