Украинката Олена пред "Капитал": Има нощи, в които спя в дрешника

Казва ми, че чувството, когато чуеш сирената за първи път, е ужасяващо: "Държи те нащрек. Предупреждава те, че нещо лошо може да се случи, че трябва да бягаш и да се скриеш. Сега вече сме привикнали, но това усещане никога не си отива. Няма да си отиде и след войната."

Способността на човешкия мозък да се адаптира

Когато Олена чуе сирената, докато е някъде навън в Киев, например в кафене, следва инструкциите на персонала и отива с другите клиенти на някое специално обособено, безопасно място. Ако е у дома, се отдалечава от прозорците. После проверява новините и ако няма някакви специални нотификации, продължава с всекидневната си работа. Но ако е посред нощ и е имало съобщение, че предстои опасност, прекарва нощта в дрешника, където си е обособила място за спане и има резервно зарядно устройство за телефона. "През май бяхме подложени на сирени и атаки с дронове почти всяка нощ. Не може да затвориш очи, защото чуваш как системата за противовъздушна отбрана прехваща обектите в небето", посочва Олена. И допълва, че и днес все още много хора се крият в метростанциите, когато зазвучат сирените. Там има столове, където мога да седнат, и мястото се смята за най-безопасно.

Човешкият мозък има способността да се адаптира към всичко и за тази година и половина според Олена украинците са привикнали с войната. "Хората свикнаха със сирените, свикнаха да търсят някое безопасно място, като например мазе. Никога не знаеш какво ще се случи. Ние напълно разчитаме на нашата армия и на системите за противовъздушна отбрана", казва украинката.

Не може да затвориш очи, защото чуваш как системата за противовъздушна отбрана прехваща обектите в небето.

Войната винаги е в съзнанието й, дори да е заета с нещо друго. Тя няма близки хора на бойното поле, но приятели на нейни приятели, както и приятели на родителите й са в армейските редици. Когато имат възможност, те споделят новини от фронта. Олена вече не следи информацията с такава честота, както през първите месеци от инвазията, но това усещане за война е във въздуха. "Когато вървиш навън, виждаш хора във военни униформи. Виждаш хора, които са се върнали от бойното поле. И изпитваш благодарност за всичко, което правят", обяснява тя.

Всеки е военен експерт

В момента не се наблюдава такава огромна мобилизация, както в началото на войната, когато украинците се редяха на опашка, за да се присъединят към армията. Но Олена казва, че всички продължават да опитват да бъдат подготвени по един или друг начин: "Дори в цивилния живот никога не знаеш какво ще стане. Някоя ракета може да удари сграда, някоя отломка може да падне. И хората искат да имат поне основни познания за оказване на първа помощ."

Тя посочва, че се предлагат много курсове. За първи път Олена е отишла на такъв последния уикенд преди започването на инвазията: "Беше доста кратък, точно за да получа основните. Тази пролет отидох отново - говориха много за даване на първа помощ в цивилна обстановка; показаха ни как да боравим с пистолет; демонстрираха ни някои техники за самозащита; научиха ни на начини за евакуация." Оттам можеш да продължиш с други курсове, които са по-задълбочени, като например подготовка, за да се включиш в някой от медицинските екипи. "Това са обикновени хора - фотографи или служители в банка, които прилагат първа помощ с цел да стабилизират пациента до получаването на по-професионална помощ. Разбира се, че ще е чудесно, ако никога не използваш тези умения. Но никога не знаеш какво може да стане и е важно да бъдеш подготвен", казва Олена.

Момент от живота във военен Киев Източник: Reuters

Войната постоянно изскача в разговорите й с приятели. Тя се шегува, че сега всеки е станал военен експерт. "Опитваме да вмъкваме и други теми, като например някой филм със скорошна премиера. Но продължаваме да говорим за войната, за хора, които познаваме и сега са на бойното поле. Това е толкова голяма част от живота ни, че не можеш просто така да я избегнеш", посочва Олена. И допълва, че това, което й направило силно впечатление тази година, когато е подновила пътуванията си, е динамиката в разговорите на хората в чужбина. В България например, когато се срещнала с група приятели от Американския университет в Благоевград, където е учила от 2015 до 2019 г., те си говорили за обикновени ежедневни неща. "Това не е нещо лошо, напротив - чудесно е. Дори от моя гледна точка е привилегия. Просто тук и там водим два различни разговора", обобщава тя.

Умора от новините

За тази година и половина според Олена украинците са се уморили от новините. "Отначало следяхме всичко. Но все пак е важно в даден момент да се грижиш за психическото си здраве. В същото време обаче е лошо да си неосведомен, защото ни е необходима тази постоянна проверка на реалността - че войната продължава и че ние трябва да знаем на каква цена. Ако имаме възможността да живеем в едно не толкова застрашено място като Киев, армията е тази, която ни защитава. Войниците са най-важни и те се нуждаят от нашата помощ, защото не само правителството им помага, а и ние, цивилните. Печелим пари, плащаме данъци, но също така допринасяме за доброволчески организации", разказва Олена. И допълва, че някои хора вече са изморени от случващото се и казват, че са направили достатъчно. "Но достатъчно ще е, когато войната приключи. Колкото повече правим, толкова по-бързо ще дойде победата", уверена е украинката.

Войниците са най-важни и те се нуждаят от нашата помощ, защото не само правителството им помага, а и ние, цивилните.

Тя още миналата година е създала свой благотворителен фонд, с който е успяла да купи топлогенератори за армията. "В момента онлайн страницата не е активна, защото моят фонд беше насочен към една конкретна армейска бригада и засега те не искат нищо специфично", посочва Олена. Но уточнява, че когато се появи нужда, ще се активизира отново.

Обяснява ми, че се информира за хода на войната или от новините, които идват от приятелите на нейните родители, които са на фронта, или от канали в Telegram. "Не гледам телевизия. Нямам телевизор, а освен това новините там не са най-добрият източник на информация, защото телевизията опитва да насърчава мотивацията на хората и всичко изглежда наред - ние побеждаваме, напредваме с километри в минута и т.н. Съгласна съм, че е важно да се поддържа висок дух, но също така е важно да се знае каква е истинската ситуация", коментира Олена.

Разделяме се с обещанието да се видим пак - ако тя дойде отново в София или ако аз отида някой ден в Киев. Когато войната свърши, а Украйна излезе от кошмара, в който се намира от 18 месеца, като победител.