Енергийната несигурност е тук и ще остане

В по-дългосрочен план въпросът, който всички задават, е колко бързо могат да се откажат от изкопаемите горива. Енергийната стратегия, обявена този месец от ЕС, предвижда независимост от Русия до 2030 г. - отчасти чрез намиране на нови източници на газ, но също и чрез удвояване на възобновяемите източници. След като стана ясно, че да се разчита на Русия е безумие, ядрената енергия се върна на мода. Франция планира да построи шест нови централи и се стреми към "пълна енергийна независимост". На 21 март Великобритания заяви, че много бързо ще построи реактори от ново поколение. Трансформираната енергийна система освен по-малък въглероден отпечатък обещава бягство от голямата игра на ХХ век - енергийната зависимост от деспоти.

Въпреки че геополитиката ще ускори енергийния преход, подет заради климата, той няма да бъде лишен от рискове. Преходът ще наруши икономическия модел на някои страни, а сред други ще породи нови зависимости. За да оцени това, The Economist симулира разходите за кошница от десет природни ресурсa, включително петрол и въглища, и металите, използвани в производството на електроенергия и за електрификацията на промишлеността и транспорта. Тъй като светът се декарбонизира, до 2040 г. разходите за тази кошница ще спаднат от 5.8% от БВП до 3.4%. И все пак според модела над половината от тях отново ще отиват в автокрации, включително нови електродържави, осигуряващи "зелени" метали като мед и литий. Първите десет страни ще имат пазарен дял над 75% при всички от включените минерали, което означава опасна концентрация на производството.

И нови проблеми

Следователно се открояват два проблема. Първо, геополитиката на свиване на петролната индустрия е обречена. Докато западните фирми се оттеглят по екологични съображения и в отговор на високите разходи, пазарният дял на ОПЕК плюс Русия ще нарасне от 45% на 57% до 2040 г., което ще ги направи по-влиятелни. Производителите с по-високи разходи като Ангола и Азербайджан са изправени пред шок и биват изместени. Картата на света ще бъде осеяна с бедстващи бивши петролни държави.

Второ, възникващите електродържави се изправят пред собствената си битка с ресурсното проклятие. Разходите за зелени метали ще нараснат на фона на две десетилетия изграждане на електрическа инфраструктура. Непредвидената печалба може да възлезе на над 1 трлн. долара годишно до 2040 г. Някои от облагодетелстваните като Австралия са добре подготвени да се справят с това. Но по-крехките държави като Конго, Гвинея и Монголия не са. Планините от пари изкривяват икономиките и подхранват недоволството от неравенства. Добивът беше източник на раздори на последните избори в Чили и Перу. Световните минни компании се опасяват, че правата им на собственост ще бъдат нарушени. Последващата липса на инвестиции закара цената на кошницата "зелени" метали нагоре с 64% за последната година. За това допринася и Китай, който желае същите ресурси, но е по-толерантен към лошите правителства.

Както при всички суровини, покачващите се цени в крайна сметка ще предизвикат реакция на пазара. Ограниченото предлагане дава на фирмите огромен стимул да засилят рециклирането и иновациите. Появяват се нови видове малки ядрени реактори. Tesla, която използва минерали за производството на електрически автомобили, разработва нови модели батерии. Освен това компанията сключи сделка за доставки с Нова Каледония, тихоокеанска територия с 277-хилядно население, за която все по-често ще чуваме, тъй като притежава една десета от световните залежи на никел. Този месец канадската фирма Barrick неохотно се съгласи да разработи медна мина за 10 млрд. долара в Пакистан.

Пренастройване на високото напрежение

Но дори когато пазарите реагират, правителствата също трябва да удвоят усилията си. Тъй като самодостатъчността рядко е вариант, целта е диверсификация, а това означава нови партньорства. На 20 март Германия започна преговори с Катар за газ. Активизирането на ядрената индустрия в богатия свят е от ключово значение, не на последно място защото освобождава всички останали от зависимостта от китайски и руски технологии. Правителствата трябва да катализират инвестициите в добив. На фирмите не трябва да се позволява да взривяват свещени пещери или да застрашават работници, но преходът ще изисква повече минни проекти във високорискови страни за сметка на местната екология. Управленските стандарти в богатите страни трябва да признаят компромиса. И накрая, правителствата на богатия свят трябва да помогнат на електродържавите да се подготвят, например с разработване на образци на договори за справедливо разпределение на приходите и създаване на суверенни фондове, за да се предпази спечеленото.

Изграждането на по-чиста и по-безопасна енергийна система е епична, рискована и плашеща задача. Но винаги когато трябва да избирате на кой флаг да заложите, запитайте се - бихте ли предпочели да разчитате на Путинова Русия?

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved