Свят

Румъния получи първи газ по проекта MGD в Черно море

Очаква се той да покрие около 10% от газовото потребление в страната

Войната в Украйна подсили намеренията да се прекрати дългогодишния блокаж относно добива в Черно море

Кирил Кирчев

2 автори

Войната в Украйна подсили намеренията да се прекрати дългогодишния блокаж относно добива в Черно море © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Очаква се проектът да достави около 500 млн. куб.м газ за 2022 г., а прогнозите са, че пикът в производството ще бъде около 1 млрд. куб.м годишно през следващите три години.
За Румъния това е първата нова офшорна разработка от над 30 години и единственият проект, който се развива в момента.
Войната в Украйна подсили намеренията да се прекрати дългогодишният блокаж относно добива в Черно море, който може да превърне Румъния в износител на природен газ.

Румъния получи първи добив от газовия проект Midia Gas Development Project (MGD), който е първата нова офшорна разработка на природен газ в страната от повече от три десетилетия. Очаква се проектът да достави около 500 млн. куб.м газ за 2022 г., а прогнозите са, че пикът в производството ще бъде около 1 млрд. куб.м годишно през следващите три години. Смята се, че MGD ще покрие около 10% от газовото потребление в Румъния, пише Euractiv.

Проектът се състои от разработването на газовите находища "Ана" и "Дойна", които се намират в Черно море. Той е включен в портфолиото на компанията Black Sea Oil & Gas, която е собственост на глобалната инвестиционна фирма Carlyle International и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Стимул за енергийна независимост от Русия

За Румъния това е първата нова офшорна разработка от над 30 години и единственият проект, който се развива в момента. MGD включва пет офшорни производствени кладенеца, една безпилотна производствена платформа, 126-километров газопровод, свързващ платформата с брега, и нова наземна газова пречиствателна станция.

Руската инвазия в Украйна даде допълнителен стимул на Румъния да работи по енергийната си независимост. Страната иска да извлече максимална полза от съществените си офшорни газови находища в Черно море. Някои експерти смятат, че тя има потенциала да се превърне в регионален енергиен хъб, който може да помогне в откъсването на съседите си в Източна Европа от руската зависимост, пише New York Times.

Войната в Украйна подсили намеренията да се прекрати дългогодишният блокаж относно добива в Черно море, който може да превърне Румъния в износител на природен газ. "Ще снабдяваме съседите си с енергийна сигурност", коментира румънският министър на енергетиката Вирджил-Даниел Попеску, след като депутатите одобриха законодателство за насърчаването на инвестициите в газовото производство.

Какви са пречките

"Възможностите се намират в офшора", заявява Кристина Верчере, главен изпълнителен директор на OMV Petrom - най-голямата петролна и газова компания в Румъния.

Според New York Times обаче работата в страната може да бъде предизвикателство за западните компании, тъй като Румъния има репутацията, че посреща чуждите инвеститори с високи данъци и тежки регулации. Тези политики, които са в резултат на опасенията, че румънците ще пострадат, ако енергийните гиганти приберат прекомерни печалби, в някои случаи гонят компаниите.

Миналия месец Exxon Mobil продаде своя дял от 50% в един от най-големите проекти в Черно море, а именно блок "Нептун" с резерви от около 42 - 84 млрд. куб.м природен газ. Американският гигант заяви, че иска да се фокусира върху обекти с "по-ниски разходи за доставките".

Българските надежди за газ от Черно море

С поскъпването на синьото гориво в последната година спрените доставки от Русия и ширещата се енергийна криза в Европа, се събуди отново огромен интерес и към българската акватория на Черно море. Годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб.м - за сравнение с други европейски държави, това е относително малко. В Черно море газ добива единствено "Петрокелтик България", която има концесия за находище "Галата" в плитките води край Варна, както и за съседните "Калиакра", "Каварна" и "Каварна-изток". По данни на компанията към края на 2016 г. доказаните и вероятните запаси от първите три блока се оценяват на 566 млн. куб.м. През 2010 г. компанията откри приблизително 272 млн. куб.м газ в "Каварна-изток", като плановете бяха синьото гориво да потече към платформа "Галата" по съществуващата тръба на блок "Каварна".

През февруари тази година беше удължено и разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в "Блок 1-21 Хан Аспарух" с две години. Блокът се намира навътре в акваторията на Черно море, срещу северната част на българското крайбрежие. Другият черноморски блок, в който вървят проучвания, е "Хан Кубрат" (преди "Силистар") с площ малко под 6900 кв. км. Разрешението за търсене и проучване на нефт и газ там беше издадено през 2016 г. на Shell за срок от 5 години, но не е ясно дали е било подновено. Беше обявено през миналата година, че блок "1-26 Тервел", бившият "Терес", ще бъде обект на конкурс, но и по този въпрос засега няма административно придвижване.