Битка за ресурси: Кой ще спечели металния джакпот

Енергийният преход ще изкове нови богатства на изненадващи места

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Матийо Фава - редактор секция "Стокови пазари"

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Глобалната "net zero икономика", ако се осъществи, няма да бъде просто въглеродно неутрална. Тя също така ще потребява много по-малко суровини. Преходът към нея обаче ще изисква купища от тях. През следващите няколко десетилетия осигуряването на тези ресурси ще генерира нови богатства.

Придвижвайки се към по-чиста енергийна система, планетата все още ще се нуждае от мръсни горива. И дори когато потреблението на нефт достигне своя връх, държавите, които могат да произвеждат висококачествен суров петрол на ниска цена, по-скоро ще се окажат по-силни, отколкото отслабени, тъй като техните пазарен дял и ценова мощ нарастват паралелно. Гиганти от Персийския залив като Саудитска Арабия и ОАЕ очевидно ще бъдат облагодетелствани. По-малко забележима е малката Гвиана, където наскоро бяха открити залежи, достатъчни, за да се извличат 1.2 милиона барела на ден до 2028 г., или 1.1% от световното предлагане. Това може да й позволи да произвежда повече петрол на глава от населението в сравнение с която и да е държава по света.

Апетитът за природен газ, който е по-чиста алтернатива на въглищата в електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, може да продължи по-дълго. И тъй като Европа се отказа от руския газ, държави като САЩ, Австралия и Катар, които увеличават производството на втечнения му вариант, ще си присвоят приходите от това. Но същото може да направи и Аржентина. Междувременно африканските държави биха могли да удвоят своя дял на световния газов пазар до 2050 г.

По-дълготрайни богатства могат да бъдат генерирани при износа на милиарди тонове метали, от които светът се нуждае за изграждане на нова нисковъглеродна инфраструктура. Чили и Перу вече осигуряват голяма част от доставките на медни сплави. Оставащите им огромни залежи ще бъдат оползотворени, тъй като пускането на всякакви "зелени" индустриални продукти - от проводници до вятърни турбини, повишава търсенето на червения метал. Намаляването на съдържанието на мед в рудите от изчерпващите се мини обаче вдига разходите и тласка миньорите към по-рискови начинания. Канадската фирма Barrick Gold има желание да инвестира 7 млрд. долара в мегапроект за добив на мед във взривоопасния граничен регион между Пакистан и Иран.

Демократична република Конго вече е добре позната като най-големия източник на кобалт, използван в батериите за електрически автомобили. По-малко известен е фактът, че кобалтът е страничен продукт и при извличането на други минерали. През последните години това позволи на Индонезия - най-големият износител на никел (друг метал, използван в батериите), да стане също така значим и нарастващ доставчик на кобалт. Между другото четвъртият по големина производител на никел в света е Нова Каледония - френска територия в Тихия океан с население 300 000 души, на която се падат 7% от световните резерви.

Що се отнася до лития, който е "кралят" на металите за производство на батерии, Латинска Америка, Австралия и Китай изглеждат като очевидните шампиони (само в Латинска Америка се намират 60% от известните залежи). Но тези държави може да се сблъскат с неочаквана конкуренция. През март Иран обяви, че е открил може би второто по големина находище в света. Австралийската фирма Atlantic Lithium пък разработва първата литиева мина в Гана. А през септември в САЩ беше открито огромно находище, което се намира на границата между Невада и Орегон. Потреблението на "зелени" метали ще преначертае глобалната суровинна карта по начини, които са трудни за прогнозиране.