ЕК пренасочва още 3.5 млрд евро за нуждите на бежанците

Новото предложение FAST-CARE ще позволи на държавите да финансират както спешни, така и дългосрочни мерки за интергацията им

Досегашният инструмент CARE покрива по-краткосрочни разходи като временно жилищно настаняване, здравеопазване, превод, обучение на бежанците.

Моника Върбанова

Досегашният инструмент CARE покрива по-краткосрочни разходи като временно жилищно настаняване, здравеопазване, превод, обучение на бежанците. © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Държавите-членки могат да увеличат тавана за покриване на основните нужди на бежанците от 40 на 100 евро седмично на човек
FAST-CARE позволява на страните да финансират образователни или жилищни проекти и инициативи за бежанците
ЕК позволи и подпомагането на забавени кохезионни проекти на стойност над 1 млн. евро да може да се пренесе към новия период (2021 - 2027 г.)

Над 6.2 милиона души пристигнаха в ЕС от началото на инвазията в Украйна. Със законодателното предложение CARE ("Действие на сближаване за бежанците в Европа") ЕК пренасочи за покриване на нуждите им средства от кохезионните фондове за сближаване (2014-2020), както и неоползотворени досега от държавите средства за справяне с последиците от пандемията. Новото предложение на ЕК - FAST-CARE ("Гъвкава помощ за териториите") сега ще позволи подкрепата в рамките на CARE да се разшири и финансирането да бъде по- гъвкаво.

Увеличава се и помощта за тези, които приемат разселени лица - държави членки, местни власти и граждански организации и се дават гаранции, че инвестициите отиват там, където са необходими. Например ЕК обмисля финансова подкрепа за настанилите украински бежанци в домовете си.

Отделно ЕК предлага предлага и решениe на проблема със забавеното изпълнение на проекти, финансирани по кохезионните програми.

Какво е новото при FAST-CARE?

FAST-CARE отново ще бъде в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка, т.е. за инструмента няма да бъдат заделени нови средства, а само ще бъдат пренасочени вече заделени за държавите кохезионни пари за посрещане на интеграция на бежанци. "Днес с FAST-CARE ние увеличаваме помощта си, като предлагаме допълнителна гъвкавост и повече средства за интегриране на гражданите на трети държави и за подкрепа на тези, които работят по места на първа линия. Тези предложения ще допринесат и за смекчаване на комбинираното отрицателно въздействие на COVID-19 и войната при изпълнението на програмите", каза комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра при представяне на предложението.

Предварителното финансиране се увеличава с още 3,5 млрд. евро, които ще бъдат изплащани през 2022 г. и 2023 г. и ще осигурят бърза допълнителна ликвидност за всички държави членки. Тези средства са в допълнение на плащанията на предварително финансиране в размер на 3.4 млрд. евро, които вече са направени по линия на REACT-EU от март 2022 г. насам и по-които България ще получи 148 млн. евро.

Възможността за съфинансиране от ЕС в размер на 100 % за периода 2014-2020 г. се разширява и за програмите от периода 2021-2027 г. при условие, че поне 30% от подкрепата е насочена към местните власти и организациите на гражданското общество. Също държавите-членки могат да увеличат размера на опростените единични разходи за покриване на основните нужди на бежанците от 40 евро (според CARE) на 100 евро на седмица на човек. Те могат да искат възстановяване на тези разходи за период до 26 седмици, като към днешна дата са изминали 13 седмици.

Възможността за кръстосано финансиране, която вече е предоставена по CARE между Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд (ЕСФ), ще бъде разширена и до Кохезионния фонд. Това означава, че Кохезионният фонд вече може също да мобилизира ресурси за справяне с последиците от миграционните предизвикателства.

Докато CARE покрива инвестиции за жилищно настаняване, здравеопазване, превод, обучение за разселените лица, както и за държавите, които ги приемат, то финансирането по FAST-CARE позволява на националните органи да финансират както спешни, така и дългосрочни мерки за интеграция (например образователна или жилищна инфраструктура и др.) на всички граждани на трети държави или лица без гражданство.

Програмите не са фиксирани в определени региони, а могат да подкрепят инициативи в пределите на страните. Това ще даде възможност за насочване на подкрепата там, където тя е най-необходима, тъй като бежанците често променят местонахождението си в рамките на държавите членки.

Съдействие по забавени проекти заради войната с Украйна

След пандемията войната в Украйна също причини забавяне на кохезионни проекти за периода 2014-2020 г. заради недостиг на работници и завишени разходи за суровини. За проекти на стойност над 1 млн. евро (например в строителния сектор), които са подпомагани по програмите, но не са завършени навреме поради увеличение на цените, недостиг на суровини и работна ръка, ЕК реши, че ще могат да продължат да бъдат подпомагани и за периода 2021-2027 г. Така се дава по-голяма гъвкавост за държавите членки при приключването на програмите да постигнат максимално усвояване на средствата.

България следва да получи 22 млрд. лв. (11.2 млрд. евро) от Кохезионния фонд на ЕС през периода 2021-2027 г. по споразумението за партньорство. То е в процес на финализиране, но още не е ясно кога ще бъде подписано предвид усложнената политическа обстановка в страната.