Възстановяването на Украйна може да струва 750 млрд. долара

Киев започна разговори за финансиране на щетите от войната

Международната конференция за възстановяване на Украйна, която започна в понеделник в Лугано, ще тества готовността на Запада.

Веселин Нанов

Международната конференция за възстановяване на Украйна, която започна в понеделник в Лугано, ще тества готовността на Запада. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

ЕС планира да осигури 100 млрд. евро от нужната сума.

Международната финансова подкрепа зависи от успеха на Украйна в борбата с корупцията.

Замразените руски резерви са потенциален източник на средства.

Главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие заяви през май, че "международната общност и частният сектор имат огромно желание да инвестират във възстановяването на Украйна". Международната конференция за възстановяване на Украйна, която започна в понеделник в Лугано, ще тества тази готовност. Мащабът на необходимите средства е огромен. Според проект, с който Europe Express са се запознали преди конференцията, украинските власти оценяват програмата за възстановяване на страната сред края на руската инвазия на над 750 млрд. долара.

Сред приоритетите са макрофинансовата стабилност и отбраната - две области, в които Киев вече получава подкрепа. Десетки милиарди ще са необходими и за мащабни инфраструктурни проекти, включително в областта на енергетиката, възстановяването на жилищния фонд и напояването в селското стопанство. От подкрепа ще се нуждае и финансовата система.

С подкрепата на Европейската инвестиционна банка

Според проектоплана, който ще бъде представен в Лугано, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предложи създаването на "доверителен фонд ЕС - Украйна", който да управлява разходите по целевите проекти. Банката планира да привлече средства от донори, като предложи гаранции, безвъзмездни средства за инвестиции и техническа помощ, насочени към възстановяване на устойчива инфраструктура и съживяване на икономиката.

ЕИБ смята, че доверителният фонд би могъл да започне да работи в рамките на няколко седмици, тъй като в него се използват готови структури, които вече са изпитани при възстановяването от ковид-19. Първоначалната стойност на фонда ще бъде около 20 млрд. евро, което ще му позволи да мобилизира до 100 млрд. евро инвестиции.

Ако доверителният фонд бъде създаден още през септември, той ще може да започне да финансира проекти до края на тази година. Финансирането би могло да включва гаранции за намаляване на риска при инвестициите за възстановяване на повредени електрически мрежи и ремонт на разрушени железопътни линии например.

Финансовата помощ под корупционни заплахи

За да бъде отпусната финансовата помощ, тя трябва да бъде одобрена от всички страни в ЕС. Пред тях обаче стои въпросът дали украинската държава ще съумее да се освободи от корупцията и олигархичната система, която я е завладяла. Международният опит сочи, че способността на държавите, засегнати от военни конфликти, да оползотворят пълноценно помощта, която получават, зависи най-вече от нивата на корупция в тях.

Русия продължава войната, но това не спира Киев и евроатлантическите му партньори да планират възстановяването на страната.

Според изказване на украинския финансов министър Серхий Марченко пред Financial Times ремонтът на мостове и възстановяването на електро- и водоснабдяването в засегнатите градове е непосредственият приоритет. Според него обаче е време да се помисли и за институционални реформи, особено за антикорупционни мерки и укрепването на върховенството на закона.

"Сега въпросът не е само в парите. Това е въпрос на принципи. Какво трябва да направи Украйна, за да привлече преки чуждестранни инвестиции", казва той.

Професорът по икономика в университета "Бъркли" Юрий Городниченко, цитиран от английското издание, предупреждава, че в миналото Украйна не е успяла да изпълни обещанията, направени в замяна на международна финансова подкрепа.

В доклад на Европейската сметна палата от септември 2021 г. се констатира, че въпреки многократните усилия на ЕС за подобряване на върховенството на закона в Украйна "корупцията в големи размери и завладяването на държавата са ендемични: освен че пречат на конкуренцията и растежа, те вредят и на демократичния процес".

"Надявам се, че този път ще бъде различно", добавя Городниченко, който е украинец. "Но реалността е, че нашите институции са доста слаби. Ето защо Украйна се нуждае от "външна котва", каквато например е възможността за присъединяване към ЕС.

Лостът на членството в ЕС

На 23 юни ЕС предостави на Украйна статут на държава - кандидат за членство. Пълноправното членство обаче е далечен хоризонт за страната и зависи до голяма степен от способността й да се пребори с корупцията. В най-добрия случай "морковът", подаден от ЕС, ще е стимул за Киев да прави смислени промени.

"Новият статут носи рамка, която да гарантира, че политиците ще донесат промените, които украинците искат и заслужават, чрез реформи, за да минат на следващо ниво към пълноправно членство. Хубав пример за това е скорошната ратификация на Истанбулската конвенция за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие", посочва Уляна Готлиб, член на Nordic Ukraine Forum.

Това обаче е малка крачка. Страната трябва да направи политическата и съдебната си система съвместими с тези на ЕС.

Същевременно Брюксел е наясно, че независимо кога Украйна спечели членство, Европа ще покрие по-голямата част от разходите за възстановяването, тъй като войната е на прага й. Според Financial Times длъжностни лица в европейските институции виждат предимства в съчетаването на усилията за възстановяване с интензивните реформи и мониторинг, които обикновено се изискват от страните, придобили статут на кандидати за членство в ЕС.

Те се надяват, че обещанието за членство в ЕС ще привлече чуждестранни инвеститори и същевременно ще ангажира украинската общественост с болезнения процес на реформи, което ще увеличи шансовете за успешно възстановяване на следвоенна Украйна.

Русия да плати сметката

Осъзнавайки колко далечна е идеята за военни репарации, ЕС и САЩ търсят начини за конфискация на руски активи, с които да покрият поне част от щетите, причинени от режима на Путин. Валутните резерви на Руската централна банка в чужбина, които бяха замразени скоро след инвазията, са потенциален източник на средства. Те възлизат на стотици милиарди евро.

Сред застъпниците за този начин на действие е върховният представител на ЕС по външните въпроси Жозеп Борел. "Бих подкрепил идеята, защото тя е логична", казва Борел пред FT.

Макар че има прецеденти за изземване на държавни активи, включително действията на САЩ срещу централната банка на Афганистан в началото на тази година, поемането на контрола върху руските резерви би било взривоопасно начинание предвид размера им.