Шест месеца по-късно: минус 500 хил. украински бежанци

Все още по хотелите

Общо 580 млн. лв. Толкова средства е отделила страната ни, заедно с парите, получени от Европейския съюз, за помощ, настаняване и интеграция на украински бежанци. От държавния бюджет са изразходвани 172 млн. лв. за периода от март до края на юли. Основните разходи са за програмата за настаняване и изхранване по хотели. От социалното министерство са разплатили и 11.8 млн. лв за еднократни помощи, а други 2.9 млн. лв. са допълнителни разходи от МВР и Държавна агенция за бежанците. Те са за дейности като регистрация, настаняване в обекти за бежанци, охраняване, поддържане на обществения ред и други. За сравнение - Полша, в която има около 4 млн. украинци, оценява държавния си разход дотук на близо 1% от БВП.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Голяма част от бежанците в страната ни бяха насочени към частни черноморски хотели, но малко преди началото на сезона държавата реши да спре програмата (по която хотелиерите получаваха по 40 лв. на ден) и да ги премести във ведомствени бази и почивни станции. Бързо стана ясно обаче, че тези места са по-малко от нужните, а това предизвика и голям отлив на украински бежанци от страната. Така към днешна дата настанените в такива бази са общо 22 хиляди, става ясно от отговори на Държавната агенция по бежанците до "Капитал". Това е с близо 10 хил. под общия им капацитет, цитиран през пролетта от българските власти.

Останалите украинци са най-вече в хотели и къщи за гости, като втората фаза за помощи от 15 лева на ден е в сила от юни. Настаняването на бежанците в хотели е и най-големият разход на държавата досега, като от март до септември тя е дала 169.2 млн. лв. България е получила над 360 млн. лв по програми от ЕС за помощ с бежанците в различни направления. За образование - интегриране в системата и равен достъп, са заделени най-много пари - 214 млн. лв. Иронично обаче децата и учениците, записани в български учебни заведения тази година, са рекордно малко - от 1 септември са приети едва 137.

Очаквано малко работещи

Предвид профила на украинските бежанци - основно майки с деца, не е особено изненадващо, че към 31 август точно 9167 души, получили временна закрила или разрешение за постоянно пребиваване, са започнали работа на трудов договор. Това са под 7% от всички украинци с временна закрила на трудоспособна възраст (132 хил.).

Няма и особена изненада в това, че повечето от тях са заети в сектора на хотелиерството, търговията, преработващата промишленост (виж графиките).

Автор : Капитал Преглед на оригинала

За същия период Агенцията по заетостта е предоставила достъп до пазара на труда общо на 599 граждани на Украйна по Закона за чужденците и за трудова миграция и мобилност. От тях - 451 са с регистрирана сезонна заетост до три месеца в сектори хотелиерство и ресторантьорство, 109 са сезонни работници за срок от три до девет месеца в същите сектори, а 39 души работят в IT сектора като инженери и мениджъри.

Картината на българските градове с най-много украинци също остава същата спрямо май месец. Почти половината са в Бургас, една пета са във Варна и много малко в София.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Проблемът: образование

Най-големият пропуск на държавата, изглежда, е интегрирането на украинските деца в образователната ни система. Кандидатствалите тази година са твърде малко, което отчасти може и да се обясни с факта, че получилите временна защита се ориентират към други държави. Със сигурност има и друга причина - страната не успя да се приготви навреме, за да организира целия процес.

За новата учебна година са подадени 545 заявления, при положение че получилите временна закрила деца са 49 хиляди към 30 август. От тях само 44 са записани в детски градини. Учениците са 93. Причината се оказва прозаична: голяма част от кандидатствалите не са представили изискваните медицински документи, по информация от Министерството на образованието и науката.

За сравнение - през втория срок на учебната 2021-2022 г. в детските градини и училищата са били приети 84 деца и 439 ученици от I до XI клас. От МОН обясняват, че се осигурява допълнително обучение по български език като чужд. То се финансира от бюджета на образователното ведомство.

На теория украинските деца могат да получат и психологическа подкрепа и при необходимост - допълнителна подкрепа за личностно развитие, включително ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности. Друг е въпросът, че т. нар. ресурсни учители са малко по принцип.

А ЕС плаща за образование

Автор : Капитал

Най-много европейски средства за украинските бежанци България може да изразходва за сектора, в който се проваля най-видимо: образование. Общо 103.2 млн. лв. могат да се използват от програма за приобщаване в системата на предучилищното образование и още 109.5 млн. лв. за равен достъп до училищно образование.

Към момента са обявени и три процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по които предстои сключване на договори, обясняват от финансовото министерство. Те са за "Подкрепа за покриване на основните нужди на бежанците по мярка CARE към Министерството на туризма с финансиране на стойност 30.5 млн. лв., за "Предоставяне на ваучери за осигуряване на храни" за 4.4 млн. лв. Последната процедура пък е за "Равен достъп до училищно образование в условията на кризи" на обща стойност 109.5 млн. лв. Очаква се да бъдат договорени и 40 млн. лв. по Оперативна програма "Добро управление".