Икономиката на еврозоната нарасна по-малко от очакваното през второто тримесечие

Експерти смятат, че е по-вероятно валутният съюз да влезе в рецесия

Анализаторите се притесняват, че енергийната криза ще доведе до още по-висока рекордна инфлация, насочвайки ЕС и валутния съюз към рецесия

Кирил Кирчев

Анализаторите се притесняват, че енергийната криза ще доведе до още по-висока рекордна инфлация, насочвайки ЕС и валутния съюз към рецесия © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Икономиката на еврозоната е нараснала през второто тримесечие малко под първоначалните прогнози, тъй като продължават да се появяват признаци, че инерцията й се забавя. Брутният вътрешен продукт (БВП) се е покачил с 0.6% на тримесечна база в периода между април и юни, като предварителните данни бяха за ръст с 0.7%, съобщи Евростат в сряда. На годишна база покачването е 3.9% при първи оценки за 4%. В същото време заетостта за периода се е повишила.

Брутният вътрешен продукт се повиши с 0.6% на тримесечна и с 3.9% на годишна база.

Ръстът на българската икономика се ускорява до 4.8% в реално изражение през второто тримесечие и леко изпреварва средния за ЕС. Основен двигател на повишението в страната остава крайното потребление, докато инвестициите продължават да са на минус. Спрямо предходните три месеца БВП се увеличава с 1.1%.

Проблемите на европейската икономика идват от Германия, която не е пораснала през второто тримесечие. Най-голямата икономика в Европа пострада сериозно от войната в Украйна заради зависимостта си от руски енергийни доставки. Франция, Италия и Испания се представят значително по-добре. Полша като една от най-засегнатите от войната в Украйна страни в ЕС отчита спад на БВП на тримесечна база с цели 2.3%, а на годишна ръстът значително се забавя.

Макар данните все още да сочат, че икономиката на Европа е на сравнително стабилна основа през лятото, анализаторите се притесняват, че енергийната криза ще доведе до още по-рекордна инфлация, насочвайки ЕС и валутния съюз към рецесия.

Спад на БВП през следващите две тримесечия сега е по-вероятно да се случи, отколкото да бъде избегнат, сочи проучване на Bloomberg, като според икономистите шансът това да стане факт е 60%.

Очакванията са инфлацията да бъде средно почти 8% през 2022 г. - около четири пъти по-висока от целта на Европейската централна банка (ЕЦБ). Според високопоставени чиновници е много важно да се реагира енергично, за да се предотврати затвърждаването на очакванията за по-висока инфлация, въпреки че някои икономисти поставят под въпрос доколко ЕЦБ може да вдигне лихвените проценти, ако има рецесия.

Инфлацията във Великобритания достигна нов 40-годишен рекорд

Инфлацията във Великобритания достигна нов 40-годишен връх през юли в резултат на покачващите се цени на храните. Годишната инфлация е била 10.1% при 9.4% през юни и малко над очакванията за 9.8%. Това е най-високата инфлация във Великобритания от февруари 1982 г. На месечна база потребителските цени са нараснали с 0.6%. Ускоряването на инфлация през юли се дължеше на по-силното повишение на цените на жилищата и комуналните услуги (20% след увеличение с 19.6% през юни), на храни и безалкохолни напитки (12.6%) и на цените в ресторанти и хотели (8.9%).