Свят

Енергийната криза отслабва европейската индустрия

Заради високите разходи някои заводи ограничават или спират производството и обмислят преместване на дейността

Някои фирми усилено търсят алтернативни източници на енергия, за да продължат да работят

Васил Минков

Някои фирми усилено търсят алтернативни източници на енергия, за да продължат да работят © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Високите цени на енергията правят европейските предприятия по-малко конкурентоспособни.
Докато най-енергоемките заводи свиват или прекратяват дейността си, потреблението на газ през последните месеци намалява.
При трайно високи цени има риск някои компании да потърсят по-привлекателни дестинации от Европа.

Високите цени и ограничените доставки накараха европейските държави да търсят начини как да пестят енергия. Потреблението на природен газ и електричество през миналото тримесечие спадна, но това не е непременно добра новина. По-слабото търсене се дължи не само на по-ефективната работа на компаниите, а и на това, че много фабрики свиват производството или изцяло спират дейността си заради високите разходи, пише Reuters в свой анализ. Ако цените на енергията останат трайно високи, индустриалната мощ на Европа може да се окаже сериозно отслабена, предупреждават мениджъри, икономисти и индустриални асоциации.

Има риск компании с енергоемки производства като такива за алуминий, торове и химикали да преместят дейността си на места с повече и евтина енергия като Съединените щати. Въпреки че необичайно топлият октомври и прогнозите за мека зима понижиха цените, природният газ отвъд океана все още струва около една пета от това, което компаниите в Европа плащат.

Международната агенция по енергетика изчислява, че индустриалното потребление на газ в Европа е спаднало с 25% през третото тримесечие спрямо година по-рано. Според анализатори зад понижението стоят широко разпространените сред фирмите свивания на дейността, тъй като подобрение на ефективността само по себе си не може да доведе до толкова значителен резултат. Измерената производствена активност в еврозоната през октомври е най-слабата от май 2020 г.

В Германия повече от 25% от бизнесите в химическата индустрия и 16% в автомобилната са били принудени да намалят производството, показа проучване сред 24 хил. предприятия от Германската търговско-промишлена камара (DIHK). Седемнадесет процента от автопроизводителите са заявили, че планират да преместят част от дейността си в чужбина. Видимо е намаляването на производството на междинни стоки като химикали и метали.

В търсене на по-изгодни дестинации

От десетилетия европейската промишленост изнася част от производството към места с по-евтина работна ръка и по-ниски други разходи, но сега енергийната криза ускорява тази тенденция. Ако цените на енергията останат толкова високи и понижат конкурентоспособността на индустрията, някои фабрики ще затворят и ще се преместят в САЩ например, където има изобилие от евтина шистова енергия, смята Даниел Крал, старши икономист в Oxford Economics. Производството на първичен алуминий в ЕС например е намаляло наполовина (с 1 млн. тона) през последната година. Повторното отваряне на завод за топене на алуминий може да струва до 400 млн. евро и е малко вероятно предвид несигурните икономически перспективи в Европа, коментира Крис Херон от индустриалната асоциация Eurometaux. Опитът показва, че такива временни затваряния често прерастват в постоянни, казва още той.

Според данни, обобщени от Reuters, всичките девет завода за цинк в съюза или са намалили, или изцяло са спрели производството, което пък се заменя от внос от Китай, Казахстан, Турция и Русия. Тази година за първи път Европа е станала нетен вносител на химикали, твърди Cefic, асоциация на компаниите от химическата индустрия. Повече от половината от европейското производство на амоняк, който е ключова съставка в торовете, е спряно и е заменено от внос, според Международната асоциация за торове. Норвежкият производител на торове Yara съкрати две трети от производството си на амоняк в Европа и няма планове скоро да го възобнови.

BASF, най-голямата химическа група в света, наскоро постави под въпрос дали нови заводи в Европа биха били икономически обосновани. Компанията предупреди, че при недостиг на газ може да спре производството в основния си обект в Лудвигсхафен, който е най-големият промишлен потребител на енергия в Германия.

Някои фирми усилено търсят алтернативни източници на енергия, за да продължат да работят. Германският производител на влакна Kelheim Fibers, доставчик на Procter&Gamble, е свил производството тази година, но от началото на следващата ще заработи с петрол, а обмисля и проект за слънчева енергия.

Други компании обаче не са готови на такива усилия, докато могат да намерят по-добри условия другаде. Индийската химическата група Tata Chemicals обикновено планира с петгодишен хоризонт, но сега работи на тримесечна база. Ако цените на газа останат високи 3-4 години, има реален риск инвестициите в индустрията да се насочат към други места с по-достъпна енергия, казва управляващият директор за Европа Мартин Ашкрофт.