Германия на първо място: Заплаха ли е планът на Берлин за енергийната сигурност на съюза

Основните мерки, които целят да предпазят компаниите и домакинствата от въздействието на растящите енергийни цени, са т.нар. субсидиране на по-ниско цени на цената на газа и намаляване на данъка върху продажбите на горивото. Пакетът представлява по-значителен фискален ангажимент от досегашните мерки на германското правителство, които предимно бяха финансирани от данъци. По предварителни оценки мярката за ограничаване на цената на газа само за домакинствата ще струва между 15 и 24 млрд. евро.

Пакетът е замислен така, че да заобиколи германските фискални правила. Дълговата спирачка, която в момента е замразена, трябва отново да влезе в сила догодина. Но новото финансиране не може да се вмести в заложения лимит от 0.35% от БВП, така че дефицитът за следващата година на практика ще трябва да бъде финансиран чрез големи заеми през тази. Законът позволява това при кризисни ситуации, но представлява опит за "креативно осчетоводяване", какъвто Германия обичайно би избягвала.

Критики от всички страни

Германия, изглежда, е готова да използва своята фискална мощ, за да субсидира потреблението на газ, дори ако това рискува да повиши цените за останалите страни от блока. Липсата на съгласуване и трудните преговори за последния енергиен пакет на ЕС предизвика възмущение от страна на лидерите на много държави, повечето от които трудно биха си позволили толкова щедри публични разходи.

Целият съюз има полза от заводите за торове в Словакия, чието производство разчита на газ, но страната няма финансовите ресурси за такива огромни субсидии, коментира икономическият министър Карел Хирман пред Financial Times, добавяйки, че високите цени на енергията могат да доведат Братислава до икономически колапс.

"Изправени пред общите заплахи на нашето време, не можем да се разделим според пространството за маневриране с нашите национални бюджети", каза премиерът на Италия в оставка Марио Драги. Финансовият министър на Франция Бруно льо Мер и ирландският му колега, председателят на Еврогрупата Пасхал Донахю, се присъединиха към призивите на Драги за по-координиран отговор, а мярката за общ таван на цената на газа беше лансирана и от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан, който по принцип е привърженик на по-малко намеса на Брюксел във вътрешните работи на държавите, беше по-краен и определи германския план като "канибализъм". Той посочи, че мерките за подпомагане на германските компании "със стотици милиарди евро" са в разрез с правилата на ЕС за държавна помощ и са за сметка на техните конкуренти в останалите страни.

"Най-богатата и най-мощна страна в ЕС се опитва да използва тази криза, за да получи конкурентно предимство за бизнеса си на единния пазар. Това не е честно", каза полският премиер Матеуш Моравецки в кулоарите на неформалната среща на върха на ЕС в Прага в петък. Финландският премиер Сана Марин и лидерът на Естония Кая Калас също изразиха недоволството си, макар и с по-дипломатичен тон. "Трябва да намерим общо решение, в противен случай страните с по-голяма бюджетна гъвкавост ще имат предимство пред останалите", каза Калас в Прага.

Нидерландският премиер Марк Рюте, който традиционно е гласът на пестеливите страни в блока, обаче подкрепи Берлин. "Мисля, че Германия има абсолютната възможност и суверенитет да вземе тези решения, както ние и много други го правим", каза той. Шолц защити плана, с аргумента че и други страни в Европа предприемат подобни мерки. Нито една от програмите обаче не се доближава по мащаб до германското предложение.

Критиките към Германия засилиха и гласовете за съвместен фонд за справяне с кризата. Премиерът на Португалия Антонио Коща призова за използване на фонда за възстановяване от пандемията, в който все още има 225 млрд. евро неизползвани заеми. "Преди да започнем да обсъждаме дали е необходим нов дълг, бихме могли да проведем по-практична дискусия: какви са наличните ресурси, мобилизирани от ЕС", каза той. Други настояха за затягане на европейските правила за държавна помощ, за да спре "безумната надпревара" между отделните правителства.

В същото време миналата седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен уведоми правителствата на страните в писмо, че изпълнителният орган на ЕС ще разгледа и други "източници на финансиране за подобряване на огневата мощ на REPowerEU", инициативата на блока за намаляване на енергийната му зависимост от Москва. Германия е близо до идеята да подкрепи идеята за съвместно емитиране на дълг на ЕС, като подкрепата за изпитващите затруднения държави членки да бъде под формата на заеми, а не безвъзмездни средства. Програмата SURE на ЕС, създадена през пандемията - която предлага заемно финансиране в подкрепа за заетостта в размер на до 100 млрд. евро, може да служи като пример за създаването на новия инструмент. Въпреки че подробностите все още не са уточнени, въпросът за емитирането на общия дълг вероятно ще се появи в дискусиите, когато лидерите на ЕС се срещнат в Брюксел другата седмица, за да обсъдят следващите действия за справяне с енергийната криза, сред които и таван на цената на газа, ограничаване на приходите на енергийни оператори и др.

Основателни ли са притесненията

Защитният план е в съответствие с размера и уязвимостта на германската икономика, изтъкна финансовият министър на федералната република Кристиан Линднер. Мерките се равняват на 5.6% от брутния вътрешен продукт на страната през 2021 г. и идват в допълнение към вече отпусната помощ от 100 млрд. евро. Чрез двата пакета германските компании и домакинства биха могли да получат под формата на енергийни субсидии до около 8.4% от БВП, въпреки че е възможно известно припокриване между тях.

Сумата от 200 млрд. евро е над двойно повече от финансовата подкрепа на Италия и Франция, взети заедно, най-големите икономики в региона след Германия. Като дял от БВП пакетът е поне три пъти по-голям от подкрепата, мобилизирана от повечето други страни от еврозоната, изчислява FT. Размерът му "повдига основателни въпроси дали той представлява държавна помощ в подкрепа на бизнеса", коментира Антонио Фатас, професор по икономика в INSEAD.

Защитниците на по-щедрата фискална политика на Германия смятат, че нейните размери и значимост за съюза оправдават подхода на Берлин. Страната е производственият двигател на еврозоната, като индустриалното ѝ производство през 2021 г. е по-голямо от това на Италия, Франция и Ирландия, взети заедно. Но нейните енергоемки компании бяха особено силно засегнати от скока на енергийните разходи след началото на войната в Украйна. Според някои експерти, макар най-доброто решение да е общоевропейски отговор на кризата, пакетът може да е от полза и за страните в региона, особено за тези, които са търговски силно обвързани с Германия. Планът е за предпочитане пред липсата на каквато и да е фискална подкрепа, смята Силвия Арданя, главен икономист в Barclays Bank за Европа. Отслабване на германската икономика не е в ничий интерес, посочват специалисти.

Възможно е обаче, като поеме част от разходите, правителството да стимулира потреблението на енергия в Германия, което да доведе до поскъпване на европейските пазари на едро. Енергията е основната причина инфлацията в еврозоната да достигне нов рекорд от 10% на годишна база през септември. Според Берлин такава опасност няма и пакетът ще запази стимулите за пестене на енергия, тъй като ще субсидира само основни количества газ и електричество, а освен това ще трябва да е в съответствие с правилата за държавно подпомагане.

Мерките все пак вероятно ще понижат инфлацията в най-голямата европейска икономика. Субсидията за горивата във Франция успя да свали енергийната инфлация там до под 20% през септември, доста под средната за еврозоната. Ако тези разлики между отделните страни се задълбочат, универсалната парична политика на ЕЦБ, която да е подходяща за всички държави от еврозоната, ще стане по-предизвикателна, по-малко ефективна и допълнително ще фрагментира валутния съюз.

Рискове има и по отношение на бюджетите на останалите страни, които при липсата на общ механизъм може да нямат друг избор, освен сами да субсидират домакинствата и предприятията. Пазарните сътресения в Обединеното кралство, предизвикани от финансирани чрез дълг данъчни облекчения, напомниха за опасностите, пред които са изправени много правителства, ако си позволят по-голяма щедрост. И докато разходите по заемите за Германия остават относително ниски и дори се понижиха, други страни не могат да се похвалят с това предимство.

За вътрешна употреба

Въпреки че германското правителство се обявява за европейска солидарност, то все по-често търси самостоятелни, национални решения при кризи, пише Politico в свой анализ. Тази политика, която може да се обобщи като "Германия на първо място", се прояви и часове след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, когато Берлин обяви специален фонд от 100 млрд. евро, гарантиращ германската, а не европейската сигурност.

Мнозина обаче припомнят упорития стремеж на Германия към сътрудничество с Русия въпреки прегрешенията на Путин през годините (да не говорим за отказа на Шолц да предложи на Украйна по-стабилна военна подкрепа) - действия, които подкопаха доверието към Берлин, особено в Централна и Източна Европа.

По подобен начин подходът на неговото правителство към застрашаващия недостиг на газ и електричество тази зима е насочен директно към Германия, а не към Европа. Енергийният пакет на Шолц все пак е логичен във вътрешнополитически план и няма признаци той да отстъпи. Неговата социалдемократическа партия сега е на трето място в проучванията, с около 10 процентни пункта зад дясноцентристкия алианс на християндемократите, като остава и след Зелените. Оттеглянето на пакета би означавало катастрофа за неговата трипартийна коалиция.

Шумът около плана всъщност може да се окаже повече, отколкото действителните му негативни ефекти. По същество обявените 200 млрд. представляват горна граница и германското правителство може да похарчи по-малко, ако разходите за енергия тръгнат надолу. Такъв беше случаят с фонда за стабилизиране на икономиката по време на ковид, който също беше критикуван за своята разточителност. Той имаше първоначален лимит от 600 млрд. евро за подпомагане на засегнати от локдауните компании, но в крайна сметка бяха използвани около 50 млрд. евро от тях. След като Шолц се похвали с голямото число пред вътрешната публика, пише The Economist, в международен план той се опита да го представи по-скромно: парите ще бъдат изразходвани за две години, някои може никога да не бъдат похарчени, а ограничаването на потреблението на енергия остава приоритет, подчерта той.

Спирачката на цените на газа едва ли ще приеме формата на общ таван и вероятно ще наподобява сегашната мярка за ограничаване на разходите за електроенергия, при която се субсидира потреблението до определено ниво, изчислено като нормално за едно пестеливо домакинство. В такъв мярката тя би могла да стимулира пестенето на енергия, а не по-голямо потребление.

Ключът ще бъде в детайлите. Ако бъде проектиран добре, "отбранителният щит" може да избегне негативните ефекти, посочва анализ на тинк-танка Bruegel. Но ако "спирачката" осигури предимство на германския бизнес за сметка на този в Италия например, икономическите различия в ЕС ще се задълбочат, а единството по отношение на Русия може да бъде разклатено.

По статията работи и Васил Минков.