Брюксел залага на по-гъвкави фискални правила при по-строг контрол

Предстои дълъг дебат между страните, които трудно ще постигнат съгласие

Предложението на комисията е при превишаване на допустимия дълг да се изготвят индивидуални четиригодишни планове за разходите на всяка страна, като силно задлъжнелите държави могат да получат допълнителни три години при ангажименти за конкретни реформи и инвестиции

Васил Минков

Предложението на комисията е при превишаване на допустимия дълг да се изготвят индивидуални четиригодишни планове за разходите на всяка страна, като силно задлъжнелите държави могат да получат допълнителни три години при ангажименти за конкретни реформи и инвестиции © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската комисия предложи по-гъвкави правила за бюджетите на страните членки, които да взимат под внимание рисковете пред отделните държави. Същевременно комисията ще се стреми да прилага по-строг контрол, за да гарантира, че правителствата спазват ангажиментите. Някои определиха тази стъпка като край на десетилетието на фискална строгост след световната финансова криза, а други, напротив - видяха затягане на правилата. Очертава се дълъг дебат между европейските лидери, а липсата на съгласие би върнала досегашните изисквания, които срещат още повече критики.

Предложението очаквано запазва лимитите за 3% дефицит и 60% дълг от БВП, заложени още с подписването на Маастрихтския договор, но често пренебрегвани от страните. Предложението на комисията е при превишаване на допустимия дълг да се изготвят индивидуални четиригодишни планове за разходите на всяка страна, като силно задлъжнелите държави могат да получат допълнителни три години при ангажименти за конкретни реформи и инвестиции, a комисията ще следи дали наднормения дълг влиза в низходяща траектория. Правителствата ще имат отговорността да изготвят конкретните програми, които ще трябва да бъдат одобрявани от ЕК и Европейския съвет. Практиката ще наподобява националните програми за реформи, които страните трябваше да представят, за да получат пари от Европейските фондове за възстановяване.

Така универсалното правилото за намаляване на дълга с 1/20 от превишението на практика отпада и ще се търси индивидуален и по-реалистичен подход за всяка страна, съобразен с устойчивостта на нейния дълг. Целта е по-опростена система от фискални правила, в която отделните държави да имат по-голяма роля, като пътят на намаляване на дълга става по-плавен, но за сметка на това ще се търсят реални резултати. "Това със сигурност е повратна точка", коментира пред Politico служител на европейските институции.

Стратегиите ще се фокусират единствено върху правителствените разходи и следователно лихвените плащания и цикличните разходи за безработица следва да бъдат изключени, посочват анализаторите от ING Think. Противно на призивите на някои експерти, ЕК не предложи изключване на инвестиционните публични разходи при изчисляване на дълга и дефицита, но ще дава повече време в замяна на стимулиращи растежа реформи и инвестиции.

Дебатът предстои

Предложенията ще трябва да бъдат одобрени от страните, които трудно ще постигнат съгласие. Германия, която допреди пандемията системно поддържаше бюджетни излишъци, не харесва идеите и смята, че те дават твърде голяма свобода на по-разточителните държави. "Единен валутен съюз изисква и единни фискални правила", каза в скорошно интервю германския финансов министър Кристиан Линднер.

Фискално по-консервативните страни като Нидерландия отдавна критикуват липсата на санкции при излизане от нормите. Въпреки многократните нарушения големите държави никога не са били наказвани, което намалява доверието в правилата, познати като Пакт за растеж и стабилност. През 2021 г. 14 държави от ЕС имаха дълг над 60% от БВП, а бюджетният дефицит на 15 държави надхвърли 3%. Макар в този период изискванията да бяха замразени заради пандемията, като цяло дълговете на някои страни като Италия и Испания трайно надхвърлят 100% от БВП.

Затова комисията предвижда и по-строг контрол, включително чрез финансови глоби при неспазване на ангажиментите. Сегашните правила също включват глоба, но тя е твърде голяма - 0.1% от БВП на страната нарушител, и комисията досега не е прибягвала до нея. "Ако имате ядрена бомба, не я използвате. Ако имате пушка, може и да я използвате", каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони.

Брюксел иска да внесе законодателно предложение в началото на следващата година и да постигне съгласие преди края на 2023 г. В противен случай от 2024 г. старите правила отново ще трябва да влязат в сила, което не е добър сценарий, смята Джентилони.