Планът за възстановяване ще се променя заради проектите по RepowerEU

Механизмът на ЕС за енергийната независимост от Русия изисква пренасочване на средства от други програми. Въпросът е и как ще се възползва България

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в началото на седмицата първото плащане по българския план за възстановяване

Моника Върбанова

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в началото на седмицата първото плащане по българския план за възстановяване © Надежда Чипева

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

За справяне с енергийната криза ЕК ще разреши промени в плановете и програмите на страните членки.
Новите проекти ще се финансират чрез пренасочване на вече разпределени пари в европейския бюджет, вместо със "свеж ресурс".
До каква степен ще се възползва България зависи от това колко бързо ще придвижи необходимото законодателство и ще подготви проектите.

Плановете за възстановяване на страните членки ще бъдат отворени за преработка. В сряда Европейският парламент гласува предложението на Европейската комисия за включване на отделна глава в тях за проекти по RepoweEU. Това е най-големият в историята на ЕК енергиен план на стойност 300 млрд. евро, като целта му е премахване на енергийната зависимост от Русия възможно най-бързо. Но скоро след това се разбра, че финансиране за RepoweEU всъщност няма осигурено и започнаха да се търсят всевъзможни начини за намиране на средства за иначе смислени и отдавна отлагани енергийни проекти в съюза.

В крайна сметка беше решено, че финансирането по плана ще дойде от актуализиране на главите за енергетика в плановете за възстановяване на страните, както и чрез използване на финансовите инструменти в тях.

Държавите също така имат право да прехвърлят до 12.5% от своите фондове за политиката на сближаване и 7.5% от земеделските фондове към проекти RePowerEU. До 10% от неизползваните средства от миналия програмен период също могат да бъдат включени към подкрепата на мерки за енергийна ефективност, енергийна диверсификация и преминаване към възобновяеми енергийни източници, както и за помощ за бизнеса и домакинствата за справяне с високите цени в енергетиката. Допълнителни инвестиции могат да дойдат от Механизма за свързване на Европа и Иновационния фонд.

Целият този набор от възможности, от една страна, е "добре дошъл" за държавите членки, които са изостанали в изпълнението на проектите си в миналия програмен период, включително България, така че да не губят безвъзвратно средства, които им се полагат. В същото време комплексността на мерките и бюрократичната трудност за комбинирането им изисква добре работеща администрация и силна политическа воля за намиране на бързи и ефективни решения. Нещо, с което България в момента не може да се похвали.

Конкретно тук отварянето на плана за възстановяване дори може да има негативен ефект най-малкото заради забавянето на процесите и включването на различни популистки проекти.

Ще отваряме ли отново плана за възстановяване за промени?

"CRII, CRII+, CARE, FAST-CARE, REPowerEU са акронимите, които от гледна точка на европейския бюджет белязаха ерата на коронавируса и нападението на Русия над Украйна", коментира за "Капитал" евродепутатът и координатор в комисията по регионално развитие Андрей Новаков. Макар те да не означават много за европейските граждани, всъщност представляват финансовият отговор на ЕК за последните кризи. И вместо да се инвестира "свеж ресурс", се разчита на пренасочване на вече разпределени за държавите средства.

"Както при останалите форсмажорни инициативи, така и при REPowerEU бюджетната механика цели мобилизацията на съществуващи средства поради невъзможността да се намерят свежи ресурси. Бързото и лесно посегателство върху други политики и фондове на ЕС е изначално грешно, но е новото нормално", казва още Новаков.

"Работим, за да накараме RePowerEU да подпомогне гражданите да намалят сметките за енергия и да се справят с енергийната бедност чрез финансиране на необходимите инвестиции, за възобновяеми енергии и ускоряване на зеления преход. Това трябва да бъде една от първите стъпки към амбициозен, широкомащабен зимен пакет на ЕС", коментира Айдер Рубиал, съдокладчик от социалистите след гласуването в Европейския парламент.

"Инструменти като този изискват светкавична реакция от всяка държава под формата на изчисления за средствата, които могат да бъдат мобилизирани и приоритетите, които трябва да бъдат подкрепени. Това е особено важно за държавите, в които имаше забавяне с одобрението на кохезионните програми и на плановете за възстановяване и устойчивост", допълва Новаков.

В момент, в който България току-що получи одобрение за първото плащане по плана си за възстановяване и има още огромен набор от работа за достъпа до останалите няколко милиардни транша, за всеки политик би било немислимо отново да отваря процеса по промяна и съгласуване с Европейската комисия. За радост този път инициативата е по желание на ЕК, която освен това публикува предложението за REPowerEU още през май и макар да предстоят преговори между институциите, има безспорни неща, които можеше да бъдат подготвени. "От тази гледна точка имаше достатъчно време всяка държава да листне потенциални проекти, включително трансгранични, които да стартира при първа възможност", твърди Новаков.

Освен липсата на подготвена администрация и политическа воля за намиране на решения България е изправена и пред още предизвикателства като забавяне на част от енергийното законодателство. Именно то е условие за получаване на следващи траншове по плана за възстановяване е и предпоставка за използване на инструменти като този за пренасочване на неизползвани средства от миналият програмен период за енергийни мерки за RepowerEU. Въпросът с дефинирането на "енергийната бедност", което е основния препъникамък в законодателството се очаква да се реши до декември, коментират от Министерството на финансите за "Капитал". Необходимо е обаче да има работещ парламент дотогава. А има и други промени, свързани с либерализацията на пазара на ток на едро и дребно.

Защо да пренасочваме неизползвани кохезионни пари за енергетика?

"За да помогне за смекчаване на въздействието на настоящата енергийна криза, комисията представи целенасочени и извънредни мерки в рамките на политиката на сближаване. Чрез инструмента те ще позволят на страните да подкрепят по-лесно МСП, особено засегнати от увеличенията на цените на енергията, уязвимите домакинства, служителите и самостоятелно заетите лица", коментираха за "Капитал" от Европейската комисия.

Сега комисията ще работи със съзаконодателите, за да влязат предложените промени в текущата законодателна процедура REPowerEU. Разходите за такива извънредни мерки биха могли да представляват до 10% от общото разпределение на средствата по националната политика на сближаване за периода 2014 - 2020 г. (на стойност близо 40 милиарда евро). Въпреки това желанието на държавите членки да използват ресурсите за такива мерки може да варира и е ясно, че някои от тях разполагат с повече ресурси, отколкото други. В крайна сметка това не са "свежи пари", а вече налични такива и следователно могат да бъдат пренасочени към подпомагане на най-засегнатите от енергийната криза.

"Степента, до която всяка държава членка може да се възползва от тези мерки, ще зависи до голяма степен от желанието и капацитета й да преразпределят неизразходваното финансиране и да преразпределят текущите проекти, като ги продължат в рамките на програмния период 2021 - 2027 г. и евентуално да използват ресурсите, неизползвани в рамките на 2014 - 2020 г.", казват още от комисията.

Какви средства ще преразпредели България за енергетика "Капитал" не успя да намери ясен отговор от Министерството на финансите. Твърде вероятно е например мегапроектът за батериите, който бе лансиран от Асен Василев през пролетта, да бъде променен и част от средствата да бъдат насочени към други енергийни проекти.

"Важно е всички тези потенциални проекти и мобилизирани средства от кохезионната политика да бъдат обсъдени с общините, защото може от предварително разпределените суми за тях да се отклоняват средства, а също и множество REPowerEU проекти трябва да са общински. Политическата обстановка в страната поставя в риск способността на България да се възползва както от REPowerEU, така и от FAST-CARE - механизмът, който цели допълнителна помощ за правителствата в подкрепата им към украинските бежанци и разсрочване на забавени инфраструктурни проекти в новия програмен период", коментира Андрей Новаков.