Икономика

Единадесет страни от ЕС са имали бюджетен дефицит над 3% миналата година

Общият минус във финансите на страните членки постепенно намалява след скока по време на пандемията

Държавните дългове в съюза също намаляват - общо от 88% от БВП на 84% през 2022 г.

Васил Минков

Държавните дългове в съюза също намаляват - общо от 88% от БВП на 84% през 2022 г.

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

След като страните от ЕС генерираха извънредно големи бюджетни дефицити заради ковид през 2020 г., те постепенно намаляват през 2022 г.
24 страни са подобрили бюджетната си позиция миналата година, но 11 остават с дефицит над 3%.
През миналата година България е втора по най-нисък дълг в ЕС след Естония.

След като главоломно високите държавни разходи заради пандемията и резкият икономически спад изкараха на червено финансите на страните от Европейския съюз през 2020 г., две години по-късно те постепенно започват да се стабилизират. В разгара на ковид минусът в бюджетите на 27-те страни от ЕС общо достигна 6.7% от БВП. Въпреки новите предизвикателства за икономиките през 2022 г., които също доведоха до извънредни разходи - войната в Украйна, високата инфлация и енергийната криза - дефицитът на държавите от съюза пада почти наполовина до 3.4%, показват нови обобщени данни на Евростат.

Постигането на баланс, което дори в нормални времена рядко се случва, все още обаче остава далечна цел за повечето правителства. Двадесет страни от Европейския съюз са приключили 2022 г. с бюджетен дефицит, а при единадесет от тях той е бил повече от 3%. Най-зле по този показател се представя Италия с минус от 8%, следвана от Унгария и Румъния.

Едва шест държави могат да се похвалят, че са отличници по финансова стабилност, тъй като приходите им надвишават разходите. Първенец е традиционно дисциплинираната Дания с излишък 3.3%, а в тази група влизат още Кипър и Ирландия. Прекалено големите излишъци също не са препоръчителни и говорят за неефективно планиране на държавните ресурси, затова според икономисти най-добрият вариант е да се постига приблизителен баланс. Именно това е успяла да направи Нидерландия, при която приходите с точност покриват разходите.

Като цяло въпреки предизвикателствата динамиката е в положителна посока. 24 страни са подобрили бюджетната си позиция миналата година спрямо 2021 г., включително и България. Изключение е Полша, където дефицитът нараства. Излишъците на Люксембург и Дания пък се свиват.

Къде е България?

Дефицитът по държавния бюджет на България изненадващо се вмести под 3% миналата година, основно заради отложени капиталови разходи. Сега обаче рискът държавните финанси да излязат на по-голям минус нараства, след като в края на миналата седмица служебното правителство предложи проектобюджет с дефицит 6.1% по европейската методология. Тоест. над два пъти по-висок от постигнатия през миналата година. Черновата на финансовия план на държавата не предвижда нито орязване на разходи, нито пък вдигане на данъци и на практика прехвърля отговорността за ограничаване на дефицита върху парламента.

Дълговете плавно надолу

Държавните дългове в съюза също намаляват - общо от 88% от БВП на съюза на 84%. По този критерий България все още е сред отличниците. Противно на очакванията и спекулациите, че страната все повече задлъжнява, показателят всъщност се е понижил с 1 пр. пункт до 22.9% през 2022 г., макар номинално да нараства. Единствената страна от съюза с по-нисък дълг е Естония (18.4%). В противоположния край на спектъра традиционно остават южните страни - Гърция, Италия, Португалия и Испания, при които дългът надхвърля 100% от БВП.

Парадоксално, инфлацията всъщност отчасти помага за стабилизирането на публичните финанси, както показа скорошен анализ на МВФ. По-високата от очакваната от инвеститорите инфлация е осигурила заеми за правителствата при по-ниски нива на възвращаемост. Високите цени също така са донесли и повече данъчни приходи.

Разходите остават по-високи от нормалното

Въпреки че високите правителствени разходи от времето на ковид кризата постепенно се връщат към нормалните си нива, те все още се движат над дългосрочната си тенденция. Между 2012 г. и 2019 г. общите държавни разходи в ЕС като дял от БВП вървяха плавно надолу, но през 2020 г. се изстреляха с 6.3 пр. пункта. През 2022 г. разходите на страните от съюза са близо 50% от БВП, а приходите - 46.5%.

Фискалната стабилност е важен елемент от общата политика на ЕС и е едно от условията за влизане в еврозоната. С настъпването на ковид правилата за лимит на дълга до 60% от БВП и на дефицита до 3% бяха поставени на пауза, за да могат правителствата да вземат мерки срещу кризата. Така или иначе те често бяха пренебрегвани и преди пандемията, а особено за силно задлъжнелите страни връщането към допустимия праг изглежда почти непостижимо в обозримо бъдеще. Миналата година Европейската комисия се възползва от момента, докато правилата са замразени, и представи свое предложение за реформа, така че те да станат по-гъвкави, но и по-реалистични, с повече реален контрол за тяхното спазване.