Една четвърт от плана за възстановяване - 1.37 млрд. евро, влизат в бюджета

Част от реформите са само първи стъпки, като предстоят няколко последващи етапа, които също ще бъдат наблюдавани. Пълният списък с постигнатия напредък и защо комисията е решила, че София отговаря на условията, може да бъде прочетен тук.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, също отбеляза постигането на "първите 22 ключови етапа и цели, определени в Плана за възстановяване и устойчивост". Това означава, че двете първи препятствия - националният план за развитие на комбиниран транспорт в България до 2030 г., както и обществените поръчки за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа на МВР, са изчистени.

Тепърва обаче идват по-големите предизвикателствa преди второто плащане от 735 млн. евро, което България трябва да заяви в първото тримесечие на 2023 г. То е свързано с най-трудния набор от реформи, включително съдебна, които трябва да минат през разделения парламент, без редовно правителство и с реалната възможност от нови избори.

Ако България не успее да получи всички плащания, ще трябва да върне парите в бюджета на ЕС, които вече е взела. И за разлика от оперативните програми тук Брюксел иска първо да види резултатите и след това да преведе грантовете.

Какво финансира планът за възстановяване

Някои от проектите по плана за вече се реализират или са отворени за кандидатстване за бизнеса, като на този етап се финансират с държавни пари. Евентуалното забавяне на плащането по плана щеше допълнително да натовари финансите на страната, които и в момента излязоха на дефицит.

Сред стратегическите инвестиции по плана са завод за батерии, геотермална енергия, национална програма за саниране и над 10 хиляди проекта за фотоволтаични паркове за собствено потребление. Ще трябва да се пуснат СТЕМ центрове в образованието, нови влакове и зарядни станции, бизнес фондове и др.

Какво още трябва да се свърши

Според вицепремиера Атанас Пеканов, който даде брифинг за одобрението на плана, второто плащане вече ще изисква 66 мерки (22 от които са законодателни) и "трябва да ускорим действията си по тях", за да може България да заяви плащане в първото тримесечие на 2023 г .

Основната част от необходимото проектозаконодателство за реализиране на реформите е внесено в Народното събрание, като все още липсват енергийните предложения, които са и най-проблемни в сегашната ситуация. Последните са в процес на обсъждане с Европейската комисия. Сред тях е и определението за "енергийна бедност" и др.

Урсула фон дер Лайен поздрави София за постигнатите първи реформи, въпреки че голяма част от тях имат още доста стъпки

За да получи достъп до средствата, България трябва също да направи две мащабни реформи - в енергетиката, чрез приемане на план за поетапното спиране на въглищните централи до 2038 г. и намаляване на парниковите емисии с 40% до 2025 г., и в правосъдната система, чрез антикорупционен закон, сформирана антикорупционна комисия и специален механизъм за разследване на главния прокурор.

Ако реформите не се случат, България няма да получи следващите траншове от Брюксел и въобще може да провали целият план за възстановяване.

Заемите по плана - все още не заявени

Големият въпрос е дали страната ще се възползва от близо 4.5 млрд. евро в заеми, които ЕК е предвидила за България. Крайният срок за кандидатстване за тях е август догодина, като София дотогава трябва да заяви, че иска да ги отключи и да посочи как ще ги използва.

Дотук поне седем от държавите в ЕС са поискали достъп до заемното финансиране, което предоставят далеч по-изгодни условия от емитиране дълг в момента за покриване на капиталовите разходи. А както казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика - всеки нов дълг ще идва с ежегодни разходи за лихви, които всеки бъдещ министър на финансите ще трябва да осигури, преди да дава пространство за пенсии, заплати или болници. А лихвите ще растат още - в опит да овладеят галопиращата инфлация Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ продължават да покачват основните лихви и очакванията са това да се случва поне до пролетта догодина.