Първи спад на производствените цени в Германия от 2020 г. дава надежда за по-ниска инфлация

Компаниите обаче все още не са отразили изцяло по-високите разходи в крайните цени, така че те вероятно ще продължат да растат

Цените на производителите в промишлеността паднаха с 4.2% спрямо септември главно заради понижение при електроенергията и природния газ.

Васил Минков

Цените на производителите в промишлеността паднаха с 4.2% спрямо септември главно заради понижение при електроенергията и природния газ. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Производствените цени в Германия през октомври отбелязаха първия си месечен спад за последните две години и половина, подхранвайки очаквания, че инфлацията в най-голямата европейска икономика може би наближава своя връх. Цените на производителите в промишлеността паднаха с 4.2% спрямо септември главно заради понижение при електроенергията и природния газ, показват данни на Федералната статистическа служба. За сравнение, очакванията на анализаторите бяха производствените цени отново да нараснат с близо 1% според анкета на Reuters.

Новината може да донесе известно, макар и минимално успокоение за Европейската централна банка (ЕЦБ), която агресивно покачва лихвите, за да укроти инфлацията. През изминалата година производствените цени растяха по-бързо от обичайното, тласкайки нагоре и разходите на потребителите. Обръщане на тенденцията засилва надеждите, че ръстът на потребителските цени може да достигне пик през последното тримесечие, преди да започне да се понижава. Спадът обаче идва на фона на рязко свиване на бизнес активността в еврозоната през октомври според индекса PMI.

Според Ралф Солвеен от Commerzbank числата "дават повод за надежда, че темпът на инфлация при потребителските цени също скоро ще достигне своя връх. Това обаче не означава, че проблемът с инфлацията е приключил". В сравнение с октомври миналата година производствените цени в индустрията са се повишили с 34.5%, макар това да представлява известно забавяне спрямо август и септември. Според проучване на икономическия институт Ifo много германски фирми все още не са прехвърлили по-високите си разходи към крайните цени, а предвиждат да продължат този процес през следващите месеци.

Оптимизмът се помрачава и от данните за базовата инфлацията, която не изглежда да отслабва, а напротив - сигнализира за по-широко и по-силно ценово напрежение. "Основният инфлационен натиск не показва признаци на стабилизиране, какъвто и показател да разгледате", каза пред Reuters икономистът на Danske Bank Пиет Хейнс Кристиансен.

Като антиинфлационна мярка германското правителство планира да въведе "спирачки" на цените на газа и електроенергията от началото на следващата година, за което може да похарчи до 200 млрд. евро. Въпреки това очакванията са цените да продължат да растат твърде бързо и през 2023 г. - с около 7%.

Разходите за труд засега също остават под контрол

В края на миналата седмица най-големият профсъюз в Германия IG Metall договори ръст на заплащането на 3.9 млн. работници в металургията и енергетиката, което е доста под темпа на инфлация от 11.6%, най-високия от 70 години. Съгласно споразумението служителите ще получат 5.2% увеличение през следващата година и 3.3% през 2024 г., както и две еднократни плащания от по 1500 евро. Така опасенията за спирала между заплатите и инфлацията засега отстъпват на заден план. По думите на президента на ЕЦБ Кристин Лагард ръстът на заплатите ще бъде ключов фактор при решението колко още да се повишат лихвените проценти в еврозоната.