🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Унгария на прага на еврофинансова зима

Орбан продължава да търгува с европейските ценности, докато не получи финансиране за Унгария

"ЕК казаха какво искат, след което начертахме конкретни планове и ги реализирахме, сега чакаме да се произнесат на заседанието на комисията, планирано за 30 ноември", обясни Орбан
"ЕК казаха какво искат, след което начертахме конкретни планове и ги реализирахме, сега чакаме да се произнесат на заседанието на комисията, планирано за 30 ноември", обясни Орбан
"ЕК казаха какво искат, след което начертахме конкретни планове и ги реализирахме, сега чакаме да се произнесат на заседанието на комисията, планирано за 30 ноември", обясни Орбан    ©  Reuters
"ЕК казаха какво искат, след което начертахме конкретни планове и ги реализирахме, сега чакаме да се произнесат на заседанието на комисията, планирано за 30 ноември", обясни Орбан    ©  Reuters
Темата накратко
  • Брюксел цели този път спазването на демократичните норми да не бъде само изисквано в доклади и замрази огромна част от европейските средства за Унгария.
  • Решението е много ясен сигнал и за другите проблемни държави - членки в съюза, сред които е и България, която вече е получила нотификация по същия механизъм.
  • Икономиката на Унгария е на прага на рецесия, като очакванията за следващата година не са оптимистични.

През април Виктор Орбан си осигури четвърта поредна изборна победа в Унгария. Неговата партия - "Фидес", спечели над 54% от гласовете. Но много неща се промениха за седем месеца. Европейският съюз е на път да блокира сериозна част от парите по плана за възстановяване и еврофинансирането на Будапеща, общественото недоволство от икономическата криза нараства, а протестите на работниците и младежите създават проблеми на националистическото правителство. Икономиката е на прага на рецесия, а прогнозите за следващата година не са оптимистични.

От месеци Европейската комисия (ЕК) и унгарският премиер са в остър конфликт относно демократичните норми, тъй като Орбан затегна ограниченията за неправителствени организации, медии, академици и съдии, наложи репресии срещу правата на мигрантите и др. През септември Брюксел даде на Будапеща два месеца да приеме необходимите мерки за възстановяване върховенството на правото, за да избегне блокирането на средствата, а правителството, борейки се с икономическа криза, бързо прокара 17 нови закона, сред които и създаване на орган за наблюдение на обществените поръчки и проекти, финансирани от ЕС.

Оценката на комисията от сряда - предложените мерки няма да променят фундаментално система, изградена върху корупция - "независимо от предприетите стъпки, все още съществува риск за бюджета на ЕС, като се има предвид, че коригиращите мерки относно върховенството на закона все още не са изпълнени. Резултатът - ЕК направи стъпка напред към замразяването на 7.5 млрд. евро, или 65% от кохезионния бюджет на страната, плюс още 5.8 млрд. евро от Фонда за възстановяване. Формално планът за възстановяване на страната е одбрен от комисията, но пащания по него няма да са възможни, докато Унгария не изпълни изцяло и правилно заложените реформи в областта на върховенството на закона, свързани с независимостта на съдебната власт, които са ясно определен в набор от 27 "супер етапни цели". Отмяната на тези междинни цели на по-късен етап също би блокирала всички последващи плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост, потвърджават от ЕК.

Окончателното решение за спирането на средствата ще бъде взето от Съвета на ЕС вероятно на 19 декември. За първи път с квалифицирано мнозинство лидерите ще гласуват реални действия за ограничаване на европейското финансиране на държава членка. Решението на ЕК е ясен знак към останалите проблемни държави в съюза, включително България. В същото време Орбан все още има няколко коза в ръкава си: вето върху общия заем от 18 млрд. евро за Украйна, спиране на други ключови решения на ЕС като таван на цените на газа и руския петрол, както и блокиране на Швеция и Финландия за НАТО.

ЕС е "настръхнал" срещу Унгария, но на тях май не им пука

Позицията на ЕК от миналата сряда беше обявена часове преди евродепутатите в Страсбург с резолюция да призоват еврофондовете за Унгария да бъдат замразени поради нарушаване на върховенството на закона с 416 гласа "за" и 124 "против". "Парите не трябва да се отпускат, докато Унгария не предприеме необходимите мерки за защита на фондовете на ЕС и за коригиране на нарушенията на върховенството на закона", каза след гласуването Петри Сарвамаа, евродепутат, говорител на групата на ЕНП в комисията по бюджетен контрол.

ЕК направи стъпка напред към замразяването на 7.5 млрд. евро, или 65% от кохезионния бюджет на страната, плюс още 5.8 млрд. евро от Фонда за възстановяване.

Законодателите, представляващи фракцията на социалистите и демократите (S&D) в Европейския парламент, както и тези от либералните "Обнови Европа" (Renew Europe) и "Зелените" (Greens), също отбелязаха, че последните промени не са достатъчни, за да осигурят стабилна демокрация в Унгария. "Унгарското правителство не спазва върховенството на закона", каза Ейдер Гардиазабал Рубиал, испански член на S&D. "Правилното решение е да се одобри замразяването на средствата".

Това, изглежда, не плаши унгарското правителство. "Всички бариери между Европейския съюз и Унгария, които досега възпрепятстваха споразумението, бяха премахнати", каза премиерът Орбан миналия четвъртък на съвместна пресконференция след срещата на върха на V4 в Кошице, Словакия, относно продължаващите разговори между ЕК и унгарското правителство за замразените средства от ЕС. Според него правителството в крайна сметка се е договорило с Брюксел за пакета от 17 точки.

Запитан относно резолюцията на ЕП, Орбан заяви, че "трябва значително да увеличим ролята на националните парламенти: законодателните органи на държавите членки трябва да изпратят представители в Европейския парламент по модела на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа", за което той работи от известно време. "Това е casus belli в очите на Европейския парламент и съответно не можем да очакваме да получим нито една добра дума от тази посока, тъй като поставихме под въпрос работата на заседаващите там евродепутати", посочи той.

Последствията са очаквани и лесно предвидими

Решението е много ясен сигнал и за другите проблемни държави в съюза, сред които е и България. Веднъж получила нотификация по механизма за условност, от страната ни се очаква да реализира дългоочакваните реформи в съдебната система, справянето с корупцията и други проблеми, посочени в годишните доклади за върховенството на закона. Това трябва да се случи чрез вече договорения план за възстановяване, но както вече се вижда, реформите там се случват засега само на хартия. Ако скоро не започнат реални действия по изпълнението им, България рискува замразени средства както от него, така и от оперативните програми 2021 - 2027. Подобен сценарий ще създаде сериозен риск за бюджета на страната ни, в който средствата вече са заложени.

Освен блокиране на средства за други европейски държави решението на ЕК може също така да забави допълнително процеса на ратифициране от Унгария на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. Унгарското правителство заяви, че ратификацията през декември е реалистична, а дотогава парламентът е зает с приемането на законите, необходими за постигане на споразумение с Брюксел. Блокирането на важни решения за справяне с енергийната криза и намаляване на руската зависимост от изкопаеми горива - като таван на цените на газа или контролиране на цените на руския петрол, също остават под въпрос, докато Будапеща се опитва да извива ръцете на съюза. Под риск е и общият заем на ЕС в помощ на Украйна, за да помогне на страната да премине финансово през следващата календарна година. Нидерландският евродепутат Софи ин'т Велд казва, че Орбан изнудва ЕС, като блокира съвместни решения, изискващи единодушие, от минимален глобален корпоративен данък до 18 млрд. евро планирана подкрепа за Украйна, за да й помогне да се бори с Русия. "Наблюдаваме търговия с нашите ценности", заяви тя в пленарна зала.

Пред рецесия

Проблемите на Орбан не са само с Брюксел. Икономиката на страната е една от най-пострадалите от войната в Украйна. Двете най-големи трудности, пред които е изправена - по-високите енергийни цени заради агресията на Русия и нарастващата безработица - не повлияха напълно през третото тримесечие. Въпреки това спадът на реалния БВП с 0.4% на тримесечна база означава, че вече сме свидетели на първия етап от очакваната техническа рецесия в Унгария, смятат от нидерландската банка ING. Очакванията са свиването да продължи и през четвъртото тримесечие основно поради намаляване на потреблението и понижената инвестиционна активност.

Домакинствата трябваше да се справят със загубата на покупателна способност поради нарастващите сметки за енергия от септември, след като правителството спря схемата за субсидиране на цените на електроенергията и газа. В корпоративния сектор - както в производството, така и в услугите - виждаме компании да спират дейността си или да намаляват работното време поради рязко нарастващите разходи за енергия, отбелязват от финансовата институция. Това е сигнал, че икономиката е в низходящ тренд, което се очаква да се види в данните за БВП за четвъртото тримесечие. Банката предвижда свиване на икономиката с 1-1.5% на тримесечна база през последното тримесечие на 2022 г. Положителната страна е, че досега експортът беше силно подкрепен от производството на автомобили и електроника. Въпреки затягането на паричната политика бавното покачване на лихвите е осигурило стабилна кредитна активност средно през третото тримесечие. След началото на руската инвазия обаче унгарският форинт се срина, като до октомври се обезцени с над 19% спрямо еврото на годишна база.

Според официалните данни годишната инфлация през октомври надхвърли 21%, най-високата от 90-те години на миналия век, което прави Унгария една от най-зле представящите се в ЕС. Храните са поскъпнали с 55%, въпреки че правителството въведе контрол върху цените на много основни хранителни продукти. Енергията е поскъпнала още повече - 64%.

Растящите разходи за внос на енергия принудиха Унгария да поиска отсрочени плащания към "Газпром" за доставки на газ. Бюджетът отчете излишък през септември и октомври, но въпреки това годината се очаква да приключи с дефицит 6.1% от БВП - над предвижданите по-рано 4.9%, поради закупуването на по-големи количества газ за запълване на хранилището си.

Правителството обяви редица мерки, за да се опита да се справи с кризата. През септември въведе максимална температура 18 градуса във всички държавни и обществени институции, включително държавни фирми и средни училища. Освен това спря държавните капиталови разходи, като администрацията плаща основно само заплати. Всички разходи извън това изискват предварително одобрение от Министерството на финансите.

Поради ефекта на правителствените субсидии преди изборите растежът за цялата година може да бъде около 5%, но перспективата за следващата година е по-мрачна. Капиталовите разходи ще бъдат ударени от отлагането на публичните инвестиции, а експортно ориентираните сектори електроника и автомобилостроене може да усетят въздействието на забавянето на основните си пазари в ЕС. Икономиката се предвижда да достигне дъното през първото тримесечие на следващата година и се очаква подобрение от второто, подкрепено от подобряване на покупателната способност, тъй като надеждите са инфлацията да се успокои. Унгарската централна банка намали очакванията си за ръста през тази година от 5.3% до под 5%, но запази тези за 2023 г. от 0.4%. В есенната си прогноза ЕК намали предвижданията си за 2023 г. на 0.1% от 2.1%. В нея се предполага, че Унгария ще постигне споразумение с ЕК за освобождаване на финансиране от ЕС, което може да подкрепи икономиката от втората половина на 2023 г. Засега обаче е по-вероятно тази прогноза да не се сбъдне и унгарците да платят финансовата цена на дългогодишното авторитарно управление на Виктор Орбан.

Орбаномиката буксува

Когато дойде на власт през 2010 г., Орбан заяви, че започва програма за изграждане на национална буржоазия. Това беше извършено главно чрез национализиране на различни индустрии и предаването им на близки до Орбан. Например Лоринц Месарош, приятел от детството на Орбан и бивш газов монтьор, стана най-богатият човек и най-големият работодател в Унгария за по-малко от 10 години.

Орбаномиката имаше две цели. От една страна - да укрепи националния капитал, за да направи унгарската икономика по-устойчива на кризи. От друга - насърчават се чуждестранните инвестиции, като се очаква това да има възходящ ефект върху заплатите в дългосрочен план. Желанията обаче остават неизпълнени въпреки патоса на правителството, което привлича чужди инвестиции главно чрез директни субсидии за компаниите.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    BBB avatar :-|
    D.r D

    Унгария е пример как Брюксел души съюзна национална икономика, която продължава да отстоява Маахстрихските правила за ЕС.

    ЕК фон Лайнен има проблеми със същото изсмукано от пръстите "върховенство на закона" спрямо Полша, но поради изключителната проамериканска и антируска реторика на Варшава казусът с пенсионираните върховни съдии отиде в девета глуха.
    А преди Америка за запали войната в Украина колко жупел хвърли Брюксел към Качински! Танаве жупел!
    И кво стАна? Нищо.
    Опъваме неудобния Орбан...
    На кръста, имам пред вид...

    Между другото скоро бях в Будапеща. Ами унгарците, с които говорих, си го подкрепят. Тово видимо бърка в кръглия мускул на Брюксел и чрез недаване на пари се опитват да спретнам майдан на Виктор.

    Мисля, че единственото, което могат да направят оперираните от мислене, е да го докарат до Hunexit, което, май, ще е началото на края на ЕС.

    Нередност?
Нов коментар