Ще издържи ли украинската енергетика на руските ракетни атаки

Москва извърши 6 мащабни ракетни атаки срещу енергийна инфраструктура на Украйна между 10 октомври и 15 ноември. Според данните на украинските власти са били изстреляни над 160 ракети от различни видове. По време на тези ракетни атаки около 50% от енергийната инфраструктура на Украйна беше повредена или унищожена. Премиерът Денис Шмигал оцени щетите на около 70 млрд. гривни, или около 2 млрд. евро.

Украинските енергетици денонощно работят за възстановяването на разрушените електроенергийни мрежи и други обекти от енергийната инфраструктура, пострадали от руските бомбардировки. Успоредно с това, държавните енергийни компании продължават да се готвят за зимата - купуват електричество и природен газ както в Украйна, така и в партньорските страни.

Внос на ток от Румъния и Словакия

Според бившата украинска министърка на енергетика Олга Буславец при бомбардировките от руската артилерия са унищожени част от високоволтовите подстанции на "Укренерго", ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, помпено-акумулиращи станции, както и оборудването им, което е необходимо за пренос на електроенергия.

"Само на 15 ноември вражеските ракети повредиха 15 енергийни съоръжения, включително инфраструктурата за пренос на електроенергия от електроцентралите от западните към източните региони страна", обобщи Буславец за "Капитал" преди ударите от 23 ноември.

Мащабните ограничения на потреблението на електроенергия от 10 октомври насам са се превърнали според нея "в обективна реалност за по-голямата част от територията на Украйна". Тя пояснява, че след всяка нова масирана атака срещу енергийната инфраструктура и разрушаването й, ограниченията за промишлени и битови потребители достигат 40% от потреблението.

Налице е значителен дефицит в енергийната система, като според Буславец ограниченията в електропотреблението предстоят през целия отоплителен сезон 2022-2023 г.: "След ракетните удари на 15 ноември 10 млн. украинци бяха без ток, мнозина без отопление и водоснабдяване", казва тя. А след последните атаки броят им е още по-голям.

Ситуацията се утежнява с повишеното потребление заради ниските температури. "Основната задача е да се балансира системата между производството и потреблението на електроенергия", пояснява Буславец.

Ограничителните планове се публикуват от електроенергийните оператори и ЕРП-тата, а за да се избегне по-голяма неконтролирана авария с прекъсване на тока, се използват аварийни графици.

Украинските енергетици по думите на Буславец "работят без почивни дни, целодневно и денонощно", за да "върнат светлина на украинците" са принудени "да кърпят и подменят всичко, което е възможно".

"Атаките по украинската енергийна система са единственото нещо, което остава на врага, който губи битката с героичните ни въоръжени сили", смята бившата министърка на Украйна в кабинета "Шмигал" и допълва, че "това изисква издръжливост и смелост както от енергетиците, които ремонтират разрушеното, така и от всеки украинец в начина му на живот".

От 20 ноември 2022 г. по думите й Украйна е започнала да използва техническите си възможности за внос на електроенергия от ЕС. "Става дума за внос на 400 мВт от Словакия и 200 мВт от Румъния - сумарно около 600 мВт мощности", обобщава Буславец.

За Украйна обаче въпросът е в цената. След известното поевтиняване на електроенергия на спот пазарите в Европа през октомври и в началото на ноември до 130 евро/мВтч, в последните седмици се наблюдава обратният тренд за ръст и сделките се сключват на нива от над 200 евро/мВтч. Според Буславец обаче таваните на тарифите за тока в Украйна често правят вноса нецелесъобразен.

Затова според нея страната се нуждае от подкрепата на европейските и американски партньори за финансирането на вноса на тока и електрооборудването. "Търсенето на генератори, нагреватели, електродвигатели, батерии, трансформатори нарасна критично сред енергетиците, бизнеса и битовите потребители", констатира тя и казва, че правителството дори е премахнало данъците върху вноса на електроенергийно оборудване.

Обявените от Шмигал щети са неколкократно подценени, категоричен е още един бивш министър на енергетиката на Украйна - Иван Плачков, който е бесарабски българин и носител на ордена "Мадарски конник". Според него премиерът е оценил чистите загуби, но "изключването на тока за битовите потребители и неработещите заводи" правят икономическите щети "колосални".

"Оценявам ги на поне 5-10 млрд. евро - разрушени са генериращи обекти на ТЕЦ-овете и енергоблокове, електроенергийни мрежи, подстанции, трудни за възстановяване", заяви той за "Капитал".

Според него енергетиците на Украйна са "принудени да изключват потребителите, за да провеждат ремонтните дейности". "За да не се повреди и не излезе от строй оборудването, е въведен режим на тока - не стигат трансформатори, превключватели, резервните части са изразходвани и липсват по складове", констатира бившият министър.

Затова е на дневен ред купуването на оборудване и резервни части от Siemens, Alstom, General Electric и други. Проблемът е, че един високомощен трансформатор например се произвежда в рамките на поне 4-5 месеца, а такива съоръжения не се държат в големи количества на склад.

Ексминистърът смята, че финансирането може да дойде от Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка. "Биха могли да отпускат кредити за енергийните ни компании срещу гаранции за сметка на замразените средства на руски банки (предложението за конфискуването им е на Финландия и Полша - бел. ред) в европейски и американски кредитни институции", пояснява Иван Плачков.

Във вноса на електроенергията бившият украинските енергетици денонощно работят за възстановяването на разрушените електроенергийни мрежи и други обекти от енергийната инфраструктура, пострадали от руските бомбардировки. Украинският министър засега не вижда потенциал и оценява закупените в Румъния и Словакия количества като "малки" и "тестови". "За да продължаваме вноса, трябва да транспортираме електроенергията при разрушени мрежи и подстанции", констатира Плачков. Според него да се закупи ток например от Румъния и да се достави до Киев би било "невъзможно". "При възстановяване на мрежите обаче ще увеличаваме вноса", обобщава украинският експерт.

Обстрелите на АЕЦ "Запорожие" с щети до 100 млрд. долара

На 19 и 20 ноември 2022 г. най-голямата атомна централа в Европа - АЕЦ "Запорожие", за пореден път беше обстреляна от артилерията на руските въоръжени сили, като има данни, че е повреден един от корпусите с ядрено гориво. "Задачата на руснаците е да не се дава възможност на Запорожката АЕЦ да работи за Украйна", категорична е Олга Буславец.

Тя смята, че АЕЦ "Запорожие" остава "източник за ескалация на риск". "Русия искаше да включи централата към своята енергийна система, но Украйна го направи невъзможно, като разби съответните енергийни възли". Затова според Буславец руснаците са ударили украински мрежи към централата, като в един момент АЕЦ-ът е останал без ток.

"Техниците са успели да удържат енергоблока в сложен преходен режим и да избегнат повреди в оборудването", разказва тя.

Украинските специалисти разработват потенциалните сценарии и подготвят екшън планове. "Много е важно Западът да бъде последователен и да продължава натиска върху Русия по въпроса със Запорожие", смята Олга Буславец.

"Заради обстрелите електроенергийната система на Украйна загуби 4 гВт мощност с временното спиране на "Хмелницка" АЕЦ и разтоварването на "Ровенска" АЕЦ", обобщава тя. Според данните й системите за сигурност на "Хмелницка" АЕЦ са работили над 9 часа благодарение на дизеловите генератори.

"Москва обстрелва АЕЦ "Запорожие", за да изнудва Европа и света с опасността от нова екокатастрофа, със заплаха от нов "Чернобил" или поредна "Фукушима", коментира за "Биволъ" бившият ръководител на Държавната инспекция за ядрено регулиране на Украйна Григорий Плачков.

Енергетикът смята, че Москва и "Росатом" ще трябва да изплащат "репарации" и "контрибуции" на Киев за нанесените вреди от бомбардировките върху АЕЦ "Запорожие" и АЕЦ "Чернобил". Оценява щетите за ядрения сектор на Украйна на не по-малко от 100 млрд. долара. Плачков пита и какво правят служителите на "Росатом" в АЕЦ "Запорожие", която успешно се управлява от украинския си персонал.

Съоснователят на Anti-Crisis Nuclear Center of Ukraine Денис Дидик също потвърждава, че при последните бомбардировки е повреден специализираният корпус на АЕЦ "Запорожие", съхраняващ ядрено гориво.

Ядреният експерт твърди, че местните жители разказват как руснаците от намиращия се в района ТЕЦ обстрелват АЕЦ "Запорожие", след това обратното - от атомната централата удрят по топлоцентралата и електроенергийните мрежи: "Заснемат всичко и обвиняват Украйна."

Според него Москва е обвинявала Киев в обстрели на "Запорожие" дори по време на визитата в централата на генералния директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Гроси, който е имал възможността да види с очите си за какво всъщност става дума.

"Нафтогаз" успешно набавя газ за отоплителния сезон

В средата на ноември Русия бомбардира и петролно-газовата инфраструктура на НАК "Нафтогаз Украйна". "Най-големите обстрели са в Харковска област, където са обектите на "Укргазодобича" за газодобив. Въпреки това ситуацията на газовия пазар остава стабилна", обяснява Олга Буславец.

"Запасите в украинските газохранилища са около 14.4 млрд. куб.м, което е с 11%, или с 1.7 млрд. куб.м, по-малко от средните количества в периода 2015 - 2018 г.", изчислява бившата министърка.

Тя припомня, че заради войната консумацията на газа в Украйна се е свила с една трета. Дефицитът е от около 2 млрд. куб.м газ, тъй като "вътрешният добив на въглища за нуждите на топлоелектроцентралите не е достатъчен". "ТЕЦ-овете са с много малки запаси от мазут - няма къде да се закупи", пояснява Буславец.

По думите й правителството е превело на "Нафтогаз" 12.7 млрд. гривни (около 300 млн. долара) за попълване на запасите, като "Украйна е получила това финансиране от Канада".

Олга Буславец смята, че Киев е "изгубил време", когато в Европа се е наблюдавало понижаване на цените на газа и сега закупуването му ще е по-скъпо. "Напоследък "Нафтогаз" е закупувал газ на борсата от украински газодобивни дружества на пазарни, европейски цени", казва тя и не изключва вносът от Полша и Словакия да продължи, но не и от Унгария (която си доставя и по "Турски поток 2" през България и Сърбия - "Капитал").

Буслевац не смята, че украинците ще замръзнат - тя припомни, че градовете им са газифицирани, а в по-малките населени места и селата са на твърдо гориво (дърва и въглища) или на газови котли.

Нейният колега Иван Плачков потвърди липсата на проблеми с газа и петрола след скорошните бомбардировки: "Украинската газотранспортна система работи в щатен режим - имаше обстрели на газодобивни обекти, щетите са незначителни."

Според него обаче на Украйна не й стигат средствата за още синьо гориво, като наличните 14 млрд. куб.м биха били достатъчни за една средностатистическа зима. "В случай че се окаже по-студено, трябва да закупим още 2-3 млрд. куб.м - с това в момента се занимава "Нафтогаз", казва бившият украински министър.

Плачков смята още, че запълнените на 30 - 40% газохранилища биха били достатъчни за нуждите на Украйна: "Те са най-големите в Европа, капацитетът им е 32 млрд. куб.м, много над необходимото."

Според него при най-студени зимни периоди в Украйна са били достатъчни 17 млрд. куб.м. "Газът ще стигне за отоплението, при условие че работи газоразпределителната инфраструктура - ако няма ракетни удари по газопроводни и газоразпределителни възли", анализира ексминистърът. Допълнителните количества според него могат пак да се закупят от Полша, Словакия и Унгария, с които Украйна има (изградени след газовата криза от 2009 г. - бел. авт.) интерконектори.