Свят

За инвеститорите в облигации сега всяка страна е развиваща се

Може да отнеме години, преди ценните книжа на богатите държави отново да станат скучни

Ексклузивно съдържание от The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Поставянето на етикет "възникващ пазар" върху една страна би трябвало да предизвиква изблик на вълнение. За такива икономики се предполага, че са напът да станат "развити" - интегрирани в глобалните финансови и търговски системи, стабилно растящи и осигуряващи на своите граждани високи доходи. Тъй като все още не са достигнали целта, те трябва да плащат премия на своите кредитори. И все пак определението важи и за страни, в които политиките стават леко твърде драматични, че да им се има доверие. Помислете за трудни клиенти като Аржентина, чиято разточителност я превърна в сериен неизпълнител по държавния ѝ дълг, или Турция, където лихвените проценти остават ниски дори когато инфлацията се разгаря до над 80%.

Сега за все по-голяма група утвърдени икономики се говори по подобен начин, но сравнението не цели да ласкае. Великобритания грандиозно влезе във финансовото чистилище в края на септември, като обяви плановете си за огромни, нефинансирани данъчни облекчения и предизвика срив в стойността на паунда. Това далеч не е единствената богата страна, в която държавните облигации станаха необичайно вълнуващи. Още по-лошото е, че още известно време скуката може да не се завърне.

Нагоре, заедно с лихвите

Част от вълнението няма много общо с правителствените политики. Тази година централните банки в богатия свят многократно повишиха лихвените проценти, което сви настоящата стойност на купонните плащания по облигациите и доведе до спад на техните цени. Никой не знае какви височини ще достигнат лихвите и колко дълго ще останат там. Така че навсякъде пазарите на облигации са изнервени. Индексът MOVE, който измерва колко объркани по отношение на бъдещето се чувстват инвеститорите в облигации, е почти два пъти над средното ниво за петте години до февруари 2020 г., когато пандемията първоначално шокира борсите.

Изненадите на паричната политика не са новост за инвеститорите в развитите пазари с достатъчно дълга памет (помислете си само за бурното десетилетие на 80-те години). За разлика от тогава, днешното напрежение идва от два нови източника на несигурност: дали богатите правителства могат да си позволят огромния обем дълг, който емитират, и дали пазарът е способен да го поеме.

Мащабни дългове

Да започнем с размера на дълга. Повечето богати държави вече имат купища от него, защото прекараха последните 15 години в спасяване на своите граждани и компании от последователни кризи. Когато финансова паника обхвана банките, локдауните принудиха магазините да затворят, а огромните сметки за енергия заплашиха да оставят домакинствата на студено, рефлексът беше да се раздават публични пари. Фискалната щедрост остава на мода - Америка хвърля пари по зелените индустрии, а краят на щедрите енергийни субсидии в Европа не се вижда.

Тази склонност към голямо правителство се заформи през годините, когато ниските лихвени проценти държаха малки разходите за финансиране, а кредиторите бяха снизходителни към развития свят. Сега сметката за лихви расте и налага разходните планове на богатите правителства да минават внимателна проверка, на каквато преди подлежаха само развиващите се държави. Изследователската фирма Moody's Analytics прогнозира, че до средата на това десетилетие Министерството на финансите на САЩ ще харчи повече за изплащане на лихви, отколкото за отбрана. Регулаторната Служба за бюджетна отговорност на Великобритания изчислява, че през тази фискална година правителството ще изплати 120 млрд. паунда (146 млрд. долара) за лихви, което се равнява на 80% от бюджета на Националната здравна служба на Англия.

Ще има ли кой да даде пари

В продължение на около десетилетие инвеститорите не бяха единствените купувачи на дълга, който финансира богатите държави. През миналото десетилетие и само допреди няколко месеца голяма част от него се придобиваше от централните банки чрез програми за количествени облекчения. Сега тези купувачи изчезват и оставят инвеститорите в облигации сами да се справят с излишъка.

Оттук идва и второто голямо неизвестно - достатъчно дълбоки ли са пазарите за облигации, за да поемат предстоящото наводнение? През фискалната 2023 г. американското Министерство на финансите може да се наложи да заеме от пазара до 2 трлн. долара - почти двойно повече, отколкото е вземало назаем от инвеститорите през всяка от двете години преди пандемията, и четири пъти над средното ниво за петте години преди това. Банката Citigroup смята, че британското правителство ще трябва нетно да търси два пъти повече пари от пазара на облигации през следващата фискална година, отколкото общо през последните осем.

Ако такъв емисионен план беше представен от правителство от Латинска Америка, вече щеше да е довел до скок на доходността по облигациите. Богатите страни отдавна се радват на много по-голяма свобода и успяват да избегнат пълната цена на фискалната невъздържаност. Сега обаче те очакват от инвеститорите да купят огромни количества дълг на фона на нарастващи разходи по заемите и мътни икономически перспективи. Драмата на пазара на облигации може доста да се разсрочи.