Държавна алтернатива на депозита

Всеки друг инвеститор, било той фирма или физическо лице, също може да търгува с тях, стига да се справи с високите изисквания за сума на инвестиция и да разбира сложния им характер. В САЩ в момента предлагат например целеви облигации за граждани, като лихвата им е 9.62% и се индексира според инфлацията. В България няма такава възможност - МФ не издава облигации за граждани. Затова остава вариантът да се купят такива от големите емисии.

Как се купува ДЦК

Има два начина. На първичния или на вторичния пазар. В първия случай Министерството на финансите нарежда аукцион, който се провежда от БНБ. На него имат право да участват само първични дилъри, които са регистрирани като такива в централната банка. Те са девет на брой и всичките са банки, като всеки, който е клиент на някоя от тези банки, както и през посредници, може да подаде заявка през тях. Проблемът е, че малко индивидуални инвеститори могат да си позволят да участват на първичния пазар поради изискването за инвестиция от минимум 100 хил. лева.

На вторичния пазар е малко по-лесно - от няколко години това може да се случи през фондовата борса. Минималният лот за поръчка е 1000 лв., като на БФБ има сегмент за търговия с ДЦК, въпреки че реално обемите на подобна търговия у нас са много ниски. Само една сделка за 2022 г., и то през април, за 1 млн. лв. Това не означава, че инструментите не са достъпни, напротив, по-скоро интересът е нисък, макар че тенденцията през последните няколко месеца на повишаване на доходностите вече привлича вниманието на инвеститорите. Закупуването на ДЦК на вторичния пазар може да стане през лицензирани инвестиционни посредници, както и банките.

За дейността си те налагат и такси по сделките с ДЦК, както това се случва и при всички останали ценни книжа. Средната комисиона е между 0.05 и 0.2%, като зависи от посредника, дали е първичен или вторичен пазар. Тук трябва да се внимава и с минималната сума на таксата - например някои посредници слагат 100 - 200 евро, което за по-малки инвестиции може да ги обезсмисли. Трябва да се има предвид, че доходността на първичен и вторичен пазар може да се различава - на втория те се търгуват свободно и цените се определят от притежателите и търсенето и предлагането.

Няма най-добър начин за придобиване на ДЦК. На това мнение е и Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток". "Много зависи, вторичният пазар дава на моменти много добри възможности. Разбира се, на първичния пазар купуваш директно от емитента, така че много хора предпочитат да участват там", казва той.

Кое е за мен

Следващият въпрос логично е свързан с избора на точния инструмент. Облигациите имат различна продължителност, наречена матуритет. Дълг се издава както на вътрешните, така и на външните пазари. На въпросите: каква срочност да избера, на вътрешния пазар в левове или на външния в евро, няма верен отговор.

"Всичко зависи от склонността към поемане на риск и инвестиционния хоризонт, тоест, ако някой инвеститор е по-склонен да поеме по-висок лихвен риск и да си закупи по-дългосрочни, по-добре да си купи такива. Ако е по-консервативен и иска в кратък срок да разполага с парите си, ще си купи с по-кратък срок", обяснява Мартин Търпанов пред "Капитал".

През септември правителството пласира дълг 2.25 млрд. евро на външните пазари, като осреднената доходност при 7-годишните книжа бе около 4.33%, а при12-годишните - 4.81%. Лихвите по държавния дълг тук през последния месец също се покачиха рязко и дори са по-високи от тези на външните пазари. В края на септември Министерството на финансите емитира книжа с матуритет 5.5 години, като лихвата бе около 4.13%. Три седмици по-късно доходността е с около 1.5% по-висока - 5.6%.

Всякакви екзотики

Предвид слабото представяне на борсовите пазари глобално и ниските лихви по депозитите на банките у нас не е странно, че облигациите започват да привличат вниманието на инвеститорите. "Забелязвам доста сериозен интерес в последните два-три месеца. Но не само към българските ДЦК, и към чуждестранните", споделя Търпанов пред "Капитал".

"Румъния и Унгария са много търсени, към всички страни от Балканите има доста сериозен интерес, тъй като доходностите на някои от тях достигнаха 7-8%", казва Мартин Търпанов. "И всякакви екзотики - дори страни в Азия, Африка, Латинска Америка", допълва той и казва, че това се дължи на факта, че доходности от "7-8 процента не сме виждали от 10 - 15 години".

Не толкова прост инструмент

Държавните облигации имат няколко параметъра - цената, лихвеният купон, който е фиксиран и се изплаща на различен период - 6 месеца, година. Доходността е функция между лихвата и цената на облигацията - колкото по-висока е цената, толкова по-ниска е доходността и обратно. Например на аукциона на 17 октомври 5-годишните книжа са с лихвен купон 3.2%. Постигнатата цена обаче средно беше 89.04% от номинала. Тоест, ако инвеститор е заявил ДЦК за 100 000 лв., той е платил 890 400 лв., но на падежа след 5.5 години ще получи 100 000 лв. Това заедно с получените лихви формира доходността от 5.65%.

Трябва да се има предвид, че с напредване на времето до падежа (това е моментът, в който дългът се погасява) доходността започва да пада. Важно е да се знае, че без значение на каква цена е придобита една ДЦК от инвеститора тя ще бъде изплатена по номинал на падежа, върху него се изчислява и лихвеният купон. Когато цената на облигация е по-висока от номинала, се казва, че тя се търгува с премия, а когато е под него - с отстъпка.

"Ако някой не разбира този инструмент, най-добре да се консултира с посредник, за да разбере същността", е препоръката на Мартин Търпанов от "Делтасток". Нещо, което е валидно за всякакъв вид инвестиции за хора, които нямат познания.