🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Турският износ достигна рекордни нива през 2022 г.

Евтината лира и сближаването на отношенията с Русия помагат за постигането на тези резултати

Решението на Анкара да не се включи в западните санкции е едно от ключовите за скока на експорта
Решението на Анкара да не се включи в западните санкции е едно от ключовите за скока на експорта
Решението на Анкара да не се включи в западните санкции е едно от ключовите за скока на експорта    ©  Reuters
Решението на Анкара да не се включи в западните санкции е едно от ключовите за скока на експорта    ©  Reuters

Турският износ достигна рекордни нива миналата година, след като поевтиняването на лирата направи продуктите на компаниите по-конкурентни в чужбина, съобщава Financial Times. Друг фактор, който помага за постигането на невижданите резултати, са по-близките икономически връзки с Русия, която е изолирана от западния свят заради войната в Украйна.

Общата стойност на задграничните продажби е достигнала 245 млрд. долара през 2022 г., заяви турският президент Реджеп Таип Ердоган. Това е увеличение от 13% спрямо износа през 2021 г.

"Във време, когато светът се бори със сериозни политически и икономически проблеми, не беше лесно да продължим непрекъснатите инвестиции, да увеличим заетостта и износа", каза президентът. "Това показва, че Турция вече не е страна, която е смазана от кризи, а страна, която управлява кризи", добави той, цитиран от FT.

Решението на Анкара да не се включи в западните санкции има ключово значение за нарастването на продажбите в чужбина. Само през декември износът за Русия се е удвоил до 1.31 млрд. долара, съобщи Министерството на търговията. Слабата лира увеличи търговския дефицит на Турция до 110.2 млрд. долара през 2022 г., тъй като цената на вноса скочи с 34% до 364.4 млрд. долара, сочат данни на ведомството. Турция е основен вносител на суров петрол и други енергийни продукти. Брентът, основният международен бенчмарк за петрол, се повиши с повече от 10% в доларово изражение през 2022 г., за да завърши годината около 85 долара за барел.

Политиката на Ердоган за растеж на всяка цена се съсредоточава върху обезценената лира, която стимулира производството, и върху по-евтините заеми, насърчаващи разходите. Въпреки изключително бързите темпове, с които се обезценява местната валута, Ердоган все още отказва централната банка да повиши основния лихвен процент, което е традиционният начин за борба с инфлацията, която е рекордна в страната.

Главната причина за това е, че през юни тази година в страната ще се проведат избори. Това кара Ердоган да не иска да повишава лихвения процент, което би довело до забавяне на икономиката заради по-скъпото финансиране. Подобно развитие може да доведе до проблеми на изборите и евентуално загуба на мнозинството в парламента.

През последните дни Ердоган разкри по-популярни мерки за стимулиране, включително ранно пенсиониране на милиони работници и удвояване на минималната заплата до 455 долара на месец.

Увеличението на минималната заплата ще даде голям тласък на заплатите за работниците в цялата турска икономика, а не само за най-ниско заплатените. JPMorgan изчислява, че увеличението на заплатите ще предизвика взрив на икономическата активност през първото тримесечие, като сега се очаква производството да се увеличи със 7.8% спрямо предишната прогноза от 5.3%. В дългосрочен план JPMorgan каза, че нетрадиционните икономически мерки на правителството са "неустойчиви" и ще влошат инфлацията. Банката очаква Турция да изпадне в рецесия през третото тримесечие след изборите.

Все още няма коментари
Нов коментар