Свят

В навечерието на решаващите избори турската икономика работи с пари назаем

При спад на лирата с 80% лекарството на Реджеп Тайип Ердоган не работи

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Посетителите в Турция често са изненадани да открият, че в страна, уж обхваната от икономически затруднения, ресторантите, поне в големите градове, са пълни с клиенти. Но външният вид лъже. Голяма причина за тази оживеност е, че турците от средната класа предпочитат да похарчат заработеното днес, отколкото да гледат как инфлацията, официално измерена 55% на годишна база, но мнозина вярват, че е много по-висока, унищожава спестяванията им утре.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган принуди централната банка да намали лихвените проценти в условията на бързо рястящите цени, позволявайки на лирата да се срине. Той се надяваше, че това ще насърчи икономиката чрез поевтиняване на износа и стимулиране на вътрешното производство. Тази комбинация от политики, преформулирани като "новата икономическа програма" на Турция, ще намали инфлацията до едноцифрено ниво преди тазгодишните президентски и парламентарни избори, увери финансовият му министър. Нещата не се развиха по план.

Грешка в сметките

Вносът остана необходим, но сега е много по-скъп. Поради това той надвиши износа, водейки до най-големия дефицит по текущата сметка в Турция от четири десетилетия. Годишната инфлация се понижи от 85% миналата година, но остава най-високата в ОИСР, група от предимно богати държави. Растежът продължава благодарение не толкова на износа, колкото на неустойчивото нарастване на потреблението. Икономическият модел на Ердоган, изглежда, се е изчерпал.

Слабата икономика, усложнена от земетресенията през февруари, при които загинаха 50 хил. души в южната част на страната, помрачи перспективите на Ердоган. Проучванията на общественото мнение показват, че той изостава от общия кандидат за президент на опозицията - Кемал Кълъчдароглу, с четири или повече процента. За силния популист, който се радва на послушни медии и контрол над институциите в страната, това едва ли е непреодолимо. Но е най-голямата пропаст, пред която Ердоган се е изправял преди големи избори.

Остава неясно как смята да се измъкне от нея. Изборите са насрочени за 14 май, а на 28 май ще се проведе балотаж, ако никой от кандидатите не успее да получи абсолютно мнозинство в президентската надпревара. Обикновено в Турция се случва повече за два месеца, отколкото в повечето страни за две години, но изглежда, Ердоган е изчерпал идеите си, особено стане ли въпрос за икономиката. Усещайки исторически шанс, опозицията затяга редиците си. На 22 март главната кюрдска партия в страната обяви, че няма да номинира свой кандидат за президентството, както се смяташе, което предполага, че ще подкрепи Кълъчдароглу и ще избегне разцепването на опозиционния вот.

Мнозина се опасяват, че Ердоган може да се върне към провокациите. Един вариант може да бъде подновяване на конфронтацията с Гърция относно морските граници, казва Селим Кору от Economic Policy Research Foundation of Turkey. Изборите в Гърция, които също се очакват през май, повишават риска от сблъсък (на думи или в най-лошия случай с оръжия). Вътрешната политика може да предпочете "горещите" глави пред "хладните". "Не съм сигурен, че тези хора ще си отидат тихо", казва Кору за Ердоган и негово обкръжение.

Ограничени варианти в икономиката

Вариантите на турския лидер са ограничени по отношение на икономиката. През последните три месеца правителството повиши минималната заплата с 55%, увеличи повече от два пъти основната пенсия и прие закон, който позволява ранно пенсиониране на милиони турци. Ердоган обяви допълнителни помощи по време на Рамадан, който започна на 23 март - правителството ще намали сметките за енергия на потребителите и предприятията. Най-голямата надежда на турския президент обаче е, че икономиката ще продължи да работи до изборите. Миналата година тя нарасна с 5.6%, до голяма степен благодарение на нелепо евтините заеми и нарастващото потребителско търсене.

Ердоган държи всички икономически лостове на икономическата и паричната политика, но ги дърпа в противоположни посоки. Намаляването на основния лихвен процент с над 10 процентни пункта от 2021 г. насам доведе лирата до нови дълбини през миналата година. Това помогна на износа да достигне рекордните 254 млрд. долара. Вносът обаче скочи до 364 млрд. долара (40% от БВП), което също е нов връх. Дефицитът по текущата сметка - платежният баланс на Турция с останалия свят, нарасна до 10 млрд. долара през януари.

Извънредните мерки спряха срива на лирата през 2021 г. Но откакто тя започна да поевтинява отново миналата година, турските власти ограничават банковите заеми и продават чуждестранни резерви на стойност милиарди долари, опразвайки хазната на централната банка. След като загуби 80% от стойността си в долари за пет години, в момента лирата се е стабилизирала, но за сметка само на износителите, които се очакваше да се възползват от модела на Ердоган. Турските износители сега твърдят, че валутата е надценена и намалява печалбите. "Те се пристрастиха към валутните курсове", казва икономистът Джевдет Акчай. "Бяха във възторг, а сега пак се оплакват."

В същото време обикновените турци плащат сметката за експеримента на Ердоган под формата на криза на разходите за живот. Освен да управлява валутните курсове, правителството не е направило почти нищо, за да контролира ръста на цените. На 23 март централната банка запази основния лихвен процент непроменен на 8.5%. Съобразени с инфлацията, кредитите в Турция са по-евтини от където и да е по света.

Икономиката работи назаем, казва Селва Демирало от Koc University в Истанбул. "Те се опитват да поддържат сегашната система до изборите, преди тя да избухне", казва тя. Без връщане към фабричните настройки Турция скоро може да се изправи пред друга валутна криза и ново повишаване на потребителските цени. Укротяването на инфлацията ще бъде достатъчно трудно за новото правителство, заявява Акчай. "За сегашното това стана невъзможно."

От "Капитал"Храните никога не са били толкова скъпи

Високите цени на храните е сред водещите в предизборната кампания. Едно от основните обещания на Ердоган е да смъкне инфлацията до едноцифрени стойности и да "се пребори" с нестабилните цени на хранителните продукти. Според проучване на Изследователския център на синдикатите цените на храните в Турция са се повишили с 1750% за последните 20 години. Партията на Ердоган е била на власт през цялото това време. Страната е на пето място в статистиките за инфлация на храните в световен мащаб. С 69% инфлация на хранителните продукти Турция е само след Ливан, Зимбабве, Аржентина и Иран.

На този фон мнозина в Турция не могат да си позволят много хранителни стоки. А това определено ще има значение за вота на 14 май.

"Инфлацията ще бъде ключов въпрос на изборите", казва пред DW турският политолог Берк Есен. Това е най-важният проблем, който притеснява правителството преди вота. "Инфлацията на храните е огромно предизвикателство за управляващите. Това е единствената причина правителството да има проблеми с твърдия си електорат. Голяма част от него е от ниската средна класа. А те са много засегнати от поскъпването на храните", обяснява Есен.