Правителството на Макрон оцеля и пенсионната реформа влиза в сила

След като и двата вота на недоверие не минаха, законопроектът за повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години ще влезе в сила. Така възрастта за пенсиониране ще се изравни със съседните държави от ЕС и ще се изискват 43 години трудов стаж за получаване на пълна пенсия.

Исканията за двата вота на недоверие бяха внесени, след като миналата седмица премиерът Елизабет Борн използва конституционното си право, за да прокара законопроекта без гласуване. Оттогава хиляди хора излязоха по улиците на Франция в знак на протест.

Дебатите в понеделник в парламента бяха напрегнати, като депутатите от опозицията освиркаха Борн, когато тя излезе на трибуната. Премиерът заяви, че правителството "никога не е стигало дотам да формира компромис", за да приеме закона.

Борис Вало от Социалистическата партия, който подкрепи центристкия вот на недоверие, призова правителството да "оттегли" непопулярната пенсионна реформа или "да я подложи на гласуване от френския народ", отбелязва BBC. Той също така разкритикува реформата, която се провежда на фона на кризата с разходите за живот на французите.

Макрон твърди, че застаряващото население на Франция прави настоящата пенсионна схема необходима. Но това мнение не се споделя от всички в парламента. Авторът на първия вот на недоверие, Шарл дьо Курсон, заяви, че отстраняването на правителството е "единственият начин да се спре социалната и политическата криза в тази страна".

Френската партия "Републиканците" има 61 места и миналата седмица нейният лидер Ерик Сиоти заяви, че няма да подкрепи предложенията за вот на недоверие. Според него решението за прилагане на клаузата е "резултат от многогодишни политически провали", които показват "дълбока криза в нашата конституция", но не смята, че вотът на недоверие е решение.

Нужда от промяна на пенсионната система

Реформата е необходима, за да се запълни дефицитът в пенсионната система на страната със застаряващо население. Но начинът, по който Макрон се опита да прокара реформата, води до дефицит на демокрация за президента и Франция, смятат анализатори.

Като задейства специалното конституционно правомощие, Макрон заложи на това, че шансовете на правителството му да оцелее при последвалия вот на недоверие са по-големи, отколкото шансовете да получи парламентарна подкрепа за реформите си по обичайния начин. В крайна сметка Макрон спечели и вотът на недоверие срещу правителството не беше подкрепен.

Преструктурирането на щедрата пенсионна система на Франция винаги е било изключително трудно, а стачките бяха неизбежни. Макрон също така често се осланя на правомощието в конституцията, известно като член 49.3, което може да заобиколи парламентарните гласувания - неговото правителство го е използвало 10 пъти преди това.

Но степента на безпокойство в страната срещу реформата, която беше смекчена, но за която критиците твърдят, че е несправедлива към работниците със сини якички (работещите в предприятията), показва, че Макрон е подценил мащаба на своята опозиция, пише Financial Times.

Френският президент не успя да убеди както избирателите, така и парламентаристите в своята визия; нещо, което беше от особена важност, след като той загуби парламентарното си мнозинство миналата година. Макрон има право, че Франция трябва да преработи пенсионната система и повече хора трябва да работят, за да финансират обществените услуги. Очаква се до 2050 г. броят на пенсионерите във Франция да нарасне от 16 млн. на 21 млн. В същото време държавният дълг вече е над 113% от брутния вътрешен продукт.

Това са фактори в подкрепа на нуждата от реформа, но начинът на прокарването й е сигнал, че трудностите пред управлението на Макрон ще продължат.