Френският финансов министър: Справянето с инфлацията е приоритет за централните банки и правителствата

Първо, фискалните и монетарните политики трябва да бъдат последователни. Рестриктивните мерки на централните банки са неефективни, ако публичните финанси продължават да се увеличават. Затова бремето на високите цени на енергията трябва да бъде поделено сред домакинствата, бизнесите и правителствата. Франция въведе "енергиен щит" за домакинствата, който ще постави таван на вдигането на цените до 15% в началото на 2023 г. За да финансира този щит, Париж приложи механизъм за "улавяне" на извънредните печалби на производителите на електричество, който се очаква да донесе 26 млрд. евро догодина.

Компаниите трябва да платят своя справедлив дял, като изпълнят легитимните искания на служителите за по-добри заплати. Все пак подобно увеличение трябва да бъде в унисон с производствените печалби, за да се избегне порочният кръг, който изпита Франция през 70-те години на миналия век. Това е целта на политиката на френското правителство, включваща също така структурни реформи по отношение на безработицата и пенсиите. Ще продължим с амбициозната програма за реформиране на трудовия пазар, за да увеличим равнището на квалификация и да вдигнем нивата на участие.

Парите вече не са без лихва в новия финансов пейзаж. Равнищата на френските десетгодишни държавни облигации, които преди 18 месеца бяха негативни, сега се вдигнаха с над 2.5%, което доведе до милиарди евро под формата на допълнителни фискални разходи. Ако европейските правителства не успеят да предвидят по-високи разходи за обслужването на дълга, инфлационната криза внезапно може да стане финансова.

Последователни и координирани действия на европейско ниво трябва да допълват нашите съответни национални програми. Еврозоната се състои от една централна банка, но от няколко правителства. Единната монетарна политика не може да съжителства с различни фискални политики. Иначе съществува рискът от фрагментиране и отслабване на единната валута.

Вторият компонент на стратегията ни е енергийната независимост, тъй като тя ще доведе до намаляване на цените за енергия. Настоящата криза предизвиква огромен трансфер на средства от ЕС към държавите, произвеждащи хидрокарбони. Високите цени на енергията също така подкопават усилията за изграждането на силен индустриален пазар.

Затова Франция трябва бързо да рестартира всички свои ядрени реактори, за да произвежда повече електричество; трябва да диверсифицира източниците си за доставка на енергия с общо договорени цени с нашите европейски партньори; трябва да лобира за реформа на европейския енергиен пазар с цел отделяне на цените на газа и на електричеството. В допълнение всички страни членки трябва да се ангажират с намаляване на енергийното потребление.

В дългосрочен план възнамеряваме да ограничим зависимостта си от изкопаемите горива, като електрифицираме нашите енергийни доставки с нови ядрени реактори и възобновяеми източници на енергия. Този подход бе предприет от Франция при управлението на президента Еманюел Макрон, но също така и от Великобритания. Британците решиха да развият своя ядрен капацитет в партньорство с Франция. Заедно Обединеното кралство и ЕС ще съставляват първия въглеродно неутрален континент.

На последно място светът трябва да устои на изкушението да издига бариери пред търговията и обмяната. Във време на икономически трудности тази възможност изглежда още по-вероятна. Митата винаги са въвеждани с най-добри намерения, но често прерастват в търговски войни. Законопроектът за намаляване на инфлацията, приложен от САЩ и разписан като закон през август, буди дълбоко притеснение. Той осигурява огромни субсидии за американските индустрии, например за производството на батерии за електрически превозни средства, и може да наруши правилата на Световната търговска организация.

Тази високорискова ситуация може да обтегне отношенията между три от най-големите търговски блока - Европа, Америките и Китай. Но това не е необходимо да бъде неизбежно. Инфлационните кризи винаги водят до глобално геополитическо преначертаване на картата и затова трябва да гарантираме, че този път всичко ще е в наш общ интерес.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved