Бъдещето на ЕС през погледа на германския канцлер Олаф Шолц

Край на единодушното гласуване в ключови области, активно разширяване и реформи в институциите са част от предложенията

Шолц твърди, че мажоритарното гласуване ще направи ЕС по-подходящ за бъдещо разширяване от 27 към повече държави членки

Моника Върбанова

Шолц твърди, че мажоритарното гласуване ще направи ЕС по-подходящ за бъдещо разширяване от 27 към повече държави членки © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

ЕС е изправен пред геополитически предизвикателства от съперници като Китай и Русия.
Основното му послание е за промяна на начина, по който ЕС взема решения.
Германският канцлер потвърди обвързването на разширяването на съюза с реформи в страните кандидати.

Тези, които следят отблизо работата на Европейската комисия, са наясно, че институцията и Германия говорят на един език. В тази връзка речта на германският канцлер Олаф Шолц в понеделник (29 август) в Прага представи не само неговата визия за Европа, но и един вероятен сценарии за бъдещето на съюза.

В Карловия университет Олаф Шолц призова за мерки, които, както се надява, ще преодолеят разделенията и задънената улица в 27-членния съюз, който е изправен пред геополитически предизвикателства от съперници като Китай и Русия. Основната линия на речта му беше "призив за събуждане" да промени начина, по който ЕС взема решения. Той предвижда реформа гласуване с мнозинство от страните по въпроси като правата на човека, следващите санкции, както и разширяването на съюза.

"Трябва да сплотим редиците, да разрешим стари конфликти и да намерим нови решения", добави той. В тази връзка европейските институции също следва да претърпят промени.

Край на единодушното вземане на решения

Шолц застъпи тезата, че членовете на ЕС трябва да вземат повече решения с мнозинство вместо с единодушие, което в миналото позволяваше на отделните държави да налагат вето върху ключови политики. Това не е първият път, когато той се застъпва за тази идея. По време на посещението си в Киев заедно с лидерите на Франция, Италия и Румъния през юни германският канцлер също призова за реформи в ЕС, за да се улесни приемането на нови членове: "ЕС трябва да модернизира своите структури и процеси на вземане на решения. Невинаги ще може да се реши всичко единодушно, дори ако днес процедурата изисква това", каза канцлерът тогава. Подобни позиции са заявявани и от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон, а по-рано и от италиански премиер в оставка Марио Драги.

Въпреки че е малко вероятно младите и по-малки държави - членки на ЕС, да се съгласят да се откажат от възможността да влияят - и дори да спират - важни решения, ясно е, че дискусията по въпроса става все по-сериозна. Но в същото време ЕС редовно смекчава мерките, които предлага, за да гарантира, че всички правителства се присъединяват към общите решения.

Шолц твърди, че алтернативата на мажоритарното гласуване е сложна система на включване и неучастие от страна на държавите, което би отслабило единството на ЕС. "Трябва да помним, че придържането към принципа на единодушието работи само докато натискът за действие е слаб", каза Шолц. "Когато днес се изисква единодушие, рискът отделна страна да използва правото си на вето и да попречи на всички останали да продължат напред се увеличава с всяка следваща държава членка", добави Шолц.

"Затова предложих постепенен преход към гласуване с мнозинство в общата външна политика, но също и в други области като данъчната политика - знаейки много добре, че това ще има последици и за Германия", добави той, цитиран от Reuters.

"Кога, ако не сега, ще преодолеем различията, които ни куцаха и разделяха от години", каза Шолц, визирайки напрежението през между Европейската комисия и правителствата на Унгария и Полша, което се засили.

Значително разширяване на блока

Шолц твърди, че мажоритарното гласуване ще направи ЕС по-подходящ за бъдещо разширяване от 27 към повече държави членки.

"Присъединяването им към ЕС е в наш интерес", каза Шолц. По-конкретно той заяви, че е твърдо "отдаден на разширяването" със страните от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия - но също и с Украйна, Молдова и "надолу по линията също и Грузия".

"ЕС с 30 или 36 държави членки ще изглежда различно от днешния съюз", подчерта Шолц, добавяйки, че Европа се движи "на изток".

Шолц също така потвърди обвързването на разширяването с реформите. В предишните кръгове на разширяване "реформите в присъединяващите се страни вървяха ръка за ръка с институционалните реформи в рамките на Европейския съюз. Така ще бъде и този път", обясни той.

Институционална реформа

За реализиране на тези предложения ЕС следва първо да се промени отвътре. Шолц предложи всяка страна да има комисар в изпълнителната власт на ЕС, както има сега, но комисарите да споделят отговорностите - тъй като ЕС изчерпва областите на политиката, които да покрива от нарастващия брой комисари.

"Европейският парламент също няма да може да избягва реформите", обясни Шолц. Горната граница на договорите от 751 парламентаристи на ЕС беше въведена "с основателна причина", брой, който ще бъде надвишен, ако се присъединят нови членове на ЕС. По този начин парламентът ще има нужда от "нов баланс" при спазване на "демократичния принцип, според който всеки електорален вот има приблизително еднаква тежест", нещо, което днес не се спазва.

Стремежът на Шолц да реформира парламента идва в момент, когато институцията опитва да се подобри чрез въвеждане на директно избиране на европейски евродепутати в допълнение на сегашните представители на отделни държави. Шолц също подкрепи мълчаливо идеята на френския президент Еманюел Макрон от май за Европейска политическа общност, като каза, че има нужда от по-редовен обмен на политическо ниво от правителствата на ЕС, но призова, че политическата общност не трябва да бъде алтернатива на разширяването.