По-високи лихви и обезценяване на лирата – какво трябва да направи новият финансов екип на Турция

Бизнесмени и анализатори очакваха основният лихвен процент в Турция да бъде повишен от 8.5% на 17% през тази седмица. В крайна сметка централната банка взе решение за покачване до 15% - първо подобно от 27 месеца. За Ердоган това е повратен момент. Още от времето на пандемията той се съпротивляваше срещу всяко повишаване на лихвите и се придържаше към изключително непопулярната теза, че по-високите лихви увеличават инфлацията, а не обратното.

Инвеститорите и анализаторите очакват също лирата да поевтинее с още 17% през следващите 12 месеца, след като вече се е сринала с 64% от същия период на 2021 г., тъй като правителството облекчава усилията си да забави спада ѝ.

"[Обратът] няма да е лесен за постигане, тъй като последните икономически политики създадоха значителни аномалии", заяви старши анализатор в турския клон на международна финансова група. "Дори и да искат да се върнат към ортодоксалните политики, тези стъпки могат да създадат странични ефекти".

Лошо наследство

Водещата икономическа програма на Ердоган, насочена към поддържане на ниски разходи по заемите въпреки рекордната инфлация и защита на лирата, доведе до сериозни дисбаланси и предизвика бягство на чуждестранния капитал. Използването на неконвенционални инструменти се ускори преди изборите, когато Ердоган реше да налее значителни държавни средства за стимулиране на икономиката, включително осигуряване на безплатен газ и повишаване на минималната работна заплата. Около 23 млрд. долара са били похарчени и в подкрепа на лирата между началото на 2023 г. и втория тур на изборите през май, според изчисления на икономиста Халук Бюрюмчекчи, които изключват други интервенции за облекчаване на спада на валутата през последните години.

Ерих Ариспе, главен анализатор, отговарящ за държавния кредитен рейтинг на Турция във Fitch, заяви: "Натрупването на изкривявания и увеличаването на уязвимостта в резултат на предизборните стимули може да наложи поне тактическа промяна по отношение на посоката на икономическата политика".

Миналата седмица Ердоган заяви, че макар и да не е променил мнението си относно неортодоксалния възглед, че високите лихвени проценти по-скоро предизвикват, отколкото лекуват инфлацията, той ще позволи на Еркан и Шимшек да предприемат стъпки за свеждане на инфлацията до едноцифрено число от сегашното ниво от близо 40 %.

Нужните промени

Шимшек, бивш вицепремиер, добре оценен от чуждестранните инвеститори, който обеща да възстанови "рационалната" политика в Турция, все още не е разкрил конкретни подробности за политиката. Според анализатори обаче сривът на лирата с 16% спрямо долара до ново рекордно ниско ниво след вота на 28 май е знак, че Турция е започнала да се намесва по-малко агресивно на валутния пазар.

Той заяви, че сред приоритетите му е намаляването на нарастващия дефицит по текущата сметка на страната, който до голяма степен се дължи на факта, че вносът на стоки значително надвишава износа. Дефицитът достигна 29.7 млрд. долара през годината до април, което е най-високото равнище в историята.

Отчасти за това са виновни надценената лира и прегряващата вътрешна икономика. Покупките на злато от чужбина от местни жители, които се страхуват от по-нататъшно понижение на валутата, увеличиха търговския дефицит.

Дефицитът по текущата сметка се финансира до голяма степен чрез валутните резерви на централната банка. Резервите са били изразходвани и за защита на лирата - политика, която "не е устойчива", заяви Клеменс Графе, икономист в Goldman Sachs.

По данни на централната банка официалните резерви на Турция възлизат на 99.8 млрд. долара, от които 50.3 млрд. долара в чуждестранна валута и 42 млрд. долара в злато. Това обаче не включва сумите, които централната банка дължи на местни и чуждестранни лица. Нетните чуждестранни активи - показател за валутните резерви, който се следи отблизо от инвеститорите, са минус 15.9 млрд. долара - сумата би била още по-ниска, ако не бяха десетките милиарди долари, заети от местната банкова система и чуждестранни централни банки чрез суапови инструменти.

Данните на централната банка показват, че нетните чуждестранни активи на Турция са в още по-лошо състояние, отколкото след турската банкова криза от 2000-2001 г., по време на която лирата се срина, а лихвените проценти се повишиха. "Настоящите нива са опасно ниски и са необходими усилия за възстановяване на валутните резерви", каза Кристиан Витошка, стратег на Deutsche Bank.

Икономистите очакват, че ще са необходими поредица от последователни действия, за да започне обрат в икономиката. "Стабилизирането на икономиката ще изисква мащабна и според нас непрекъсната корекция на валутния курс", каза Граф, като добави, че "значително затягане на политиката за забавяне на вътрешното търсене" е необходимо и за намаляване на дефицита по текущата сметка.