Турция вдига данък печалба и ДДС

Официалната цел е да се подпомогне възстановяването след тежкото земетресение, но така ще бъде ограничено потреблението

Назначеният миналия месец за министър на финансите Мехмет Шимшек има тежката задача да се опита да промени икономическите политики в страната

Кирил Кирчев

Назначеният миналия месец за министър на финансите Мехмет Шимшек има тежката задача да се опита да промени икономическите политики в страната © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Министърът на финансите Мехмет Шимшек обеща да възстанови фискалната "дисциплина" след огромните предизборни разходи на президента Ердоган.
Икономистите очакват дефицитът в бюджета да скочи до 4.5% от БВП през тази година от едва 0.9% през 2022 г.
ДДС се покачва от 18 на 20%, а данъкът върху печалбата става 25% от сегашните 20%.

Турция повишава данъците като част от усилията си да финансира огромните разходи за възстановяване от опустошителното земетресение през февруари, след като в навечерието на последните избори бяха направени големи разходи. Увеличението на данъците идва, след като президентът Реджеп Ердоган обеща бързо да възстанови 650 хил. разрушени от бедствието домове. Анализаторите очакват, че разходите за тази цел и ключова инфраструктура в огромната част на Южна Турция, засегната от двойния трус, могат да достигнат 100 млрд. долара.

Назначеният миналия месец за министър на финансите Мехмет Шимшек обеща да възстанови фискалната "дисциплина" след огромните подаръци, включително безплатен газ и голямо увеличение на заплатите на държавните служители в навечерието на вота през май. Ердоган спечели изборите, за да удължи управлението си в страната до трето десетилетие въпреки тежката инфлационна криза, която намали популярността му.

Икономистите очакват дефицитът в държавния бюджет на Турция да скочи до 4.5% от брутния вътрешен продукт през тази година от едва 0.9% през 2022 г. според проучване на FactSet, направено преди обявяването на данъците в петък, което подчертава опасността за публичните финанси.

"Като се има предвид свързаното с изборите и земетресението влошаване на бюджетното салдо и по-дълбоките структурни проблеми, беше необходима значителна фискална корекция", посочва пред Financial Times Хакан Кара, бивш главен икономист в централната банка на Турция.

Увеличаването на данъците е част от по-широкообхватни икономически промени, ръководени от Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан, които бяха назначени през юни, за да се борят с икономическата криза, предизвикана от неконвенционалната политика на Ердоган. Централната банка, ръководена от Еркан, вече почти удвои лихвените проценти, а страната се оттегли от скъпоструващите усилия за подкрепа на лирата.

Охлаждане на потреблението

Според обявените планове данъкът върху добавената стойност върху стоките и услугите ще нарасне от 18% на 20%. Ставката ще бъде увеличена и с два процентни пункта до 10% за стоки от първа необходимост като основни хранителни продукти и текстил.

Турция също така увеличи разходите за регистрация на мобилни телефони, закупени в чужбина, повече от три пъти до 20 хил. лири (770 долара), за да разубеди потребителите да избягват данъците върху потребителската електроника. Уебсайтът, използван за регистриране на мобилни телефони, беше претоварен в петък, тъй като жителите бързаха да избегнат увеличението, което влиза в сила в събота.

Лиам Пийч от Capital Economics в Лондон коментира пред Financial Times, че повишаването на ДДС е "правилно", тъй като ще помогне за охлаждане на потреблението, което според много анализатори все още прегрява след години на много разхлабена парична и фискална политика. "Най-големият дисбаланс в Турция е силният ръст на потреблението. Разходите са твърде високи", каза Пийч. "Всички фискални мерки за ограничаване на тези разходи са добри мерки." Според Пийч увеличението на ДДС ще генерира държавни приходи в размер на около 0.8% от БВП, или около 7 млрд. долара годишно, въпреки че според него това няма да е достатъчно, за да се забави достатъчно растежът и да се намали бюджетният дефицит.

Хакан Кара заяви, че е загрижен, че тъй като фискалното затягане е съсредоточено върху повишаването на данъците, което оскъпява стоките и услугите, то може "да влоши краткосрочните перспективи за инфлацията". Инфлацията се понижи от миналогодишните високи стойности от над 85%, но все пак през юни регистрира близо 40%.

Съществува и риск приходите от повишаването на данъците "да бъдат похарчени за заплати и пенсии", вместо да бъдат спестени от правителството, добавя Пийч.

Банки и компании също ще плащат повече

Турският вестник Daily Sabah съобщава, че сред предложенията е корпоративният данък да се увеличи на 25% от сегашните 20%, а корпоративният данък за банките и финансовите институции да нарасне на 30% от сегашните 25%. За да се насърчи външната търговия, законопроектът предвижда въвеждането на отстъпка от 5 процентни пункта от корпоративния данък за приходите на дружествата от износ.

Управляващите предвиждат и прехвърляне на управляваната от Министерството на финансите част от схемата за депозитни сметки в турски лири, защитени от чуждестранна валута, към централната банка. Представена в края на 2021 г., схемата имаше за цел да ограничи доларизацията, като насърчава хората да държат спестяванията си в лири чрез гаранции за компенсиране на загубите от спада на националната валута. Съгласно схемата правителството и централната банка компенсират вложителите в лири за загубите, дължащи се на обезценяване. Миналата година правителството изплати 92.54 млрд. лири (3.6 млрд. долара) от бюджета на вложителите със спестявания в лири по схемата.