Векът на Ердоган

За ЕС, САЩ и НАТО още (поне) пет години с Ердоган означават, че Турция ще продължава да бъде проблемен и непредвидим партньор. За икономиката "неортодоксалните" му възгледи обещават още инфлация, обедняване, обезценяваща се валута, раздуване на дефицитите и предпазливи западни инвеститори (които трудно могат да бъдат заменени с руски и арабски, както се надява Анкара). За силовите лидери по света, от Виктор Орбан в Унгария до Бенямин Нетаняху в Израел, триумфът на Ердоган ще подейства окуражаващо. "Популистът автократ, който наруши всички демократични правила и норми, спечели, а опозицията, която се обедини, за да възстанови демокрацията, загуби", отбелязва пред CNN Мурат Сомер, професор по политология от университета "Коч" в Истанбул.

Защо Ердоган отново спечели

Това беше най-добрият шанс на опозицията да сложи край на ерата "Ердоган". Шест опозиционни партии, имащи малко допирни точки помежду си, се обединиха около платформа за връщане на Турция към парламентарната демокрация, разделението на властите и разумната икономическа политика и издигнаха общ кандидат, Кълъчдароглу. Опустошителната инфлация, достигнала 86% през миналата година (по официални данни, неофициалните сочат трицифрени стойности), до голяма степен се дължи на чудатото убеждение на Ердоган, че свалянето на лихвите понижава потребителските цени (нищо, че учебниците по икономика твърдят обратното). Земетресението през февруари, превърнало в развалини регион с размера на България, разкри некачествено строителство, корупция и закъсняла и неадекватна реакция на властите.

Всичко това обаче се оказа недостатъчно Ердоган да бъде детрониран. "При нормални обстоятелства той би трябвало да има огромни трудности да бъде преизбран. Има два начина успехът му да бъде обяснен - единият е електорален, другият е авторитарен", казва пред "Капитал" проф. Хауърд Айзенщат, специалист по Турция от St. Lawrence University и изследовател в Middle East Institute.

Към електоралната графа спада изборът на нехаризматичния и никога не печелил избори Кълъчдароглу за негов опонент. "За разлика от него, Ердоган е политик със забележителни умения и неимоверен усет как успешно да използва символи, които да енергизират базата му. А също така е извънредно вещ в демонизирането на политическите си противници", посочва проф. Айзенщат. Заради алевитския си произход и подкрепата за него от кюрдите Кълъчдароглу се превърна в лесна мишена за президента и беше заклеймен като национален предател, маша на терористите и слуга на Америка. В същото време Ердоган успя да убеди гласоподавателите, че тези избори не са за икономиката, а за идентичност, национална гордост и сигурност. И ако има проблеми, той е човекът, който ще ги реши, а не нестройната опозиция и нейният неопитен кандидат.

"Но всички тези електорални дарби бяха подплатени с авторитарните аспекти на победата му - контрола над 90% от медиите, използването на държавната машина и ресурси за обслужване на политическите му цели и впрягането на прокуратурата и съда с цел разчистване на електоралното поле в негова полза", посочва Хауърд Айзенщат. И добавя, че вкарването в затвора на един от най-харизматичните опозиционни лидери, Селяхаттин Демирташ, и абсурдната присъда срещу популярния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу са примери как "Ердоган използва хватката си върху всеки аспект на държавната власт, за да е сигурен, че кампанията ще се проведе по неговите условия".

Какво означават още (поне) пет години с Ердоган

След като спечели президентските, а две седмици по-рано и парламентарните избори, Ердоган несъмнено ще разчете триумфа си като мандат да продължи с необичайната си икономическа и войнствена външна политика. "Резултатът ще го изкуши да си каже, че може да продължи по досегашния курс", посочва пред CNN Сонер Чагаптай, ръководител на програмата за Турция във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Което във вътрешнополитически план означава засилване на натиска срещу опозицията, тъй като той ще иска неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) да си върне управлението на Истанбул и Анкара на местния вот през март догодина. В победната си реч в изборната нощ в неделя Ердоган обяви, че Демирташ ще остане в затвора, а очакванията са, че присъдата на Имамоглу ще бъде потвърдена и той ще бъде отстранен, за да може АКР да вземе властта в най-големия турски град.

Източник: Reuters

Що се отнася до обтегнатите отношения със Запада, обрат не се очаква. "Ще останат трудни. В общи линии - още от същото", обобщава Хауърд Айзенщат. Берк Есън, преподавател по политология в истанбулския университет "Сабанджъ", прогнозира, че Турция ще продължава да се държи като необвързана от съюзи сила (нищо че е член на НАТО) и да балансира между Запада и Русия, като се опитва да изтръгне отстъпки и от двете страни. "И тази стратегия ще си работи, защото войната в Украйна и миграционната криза дават лостове за натиск на Ердоган", казва Есън пред "Капитал". Неговото очакване е, че в следващите месеци Турция ще спре да блокира членството на Швеция в НАТО, като вероятно ще успее срещу това да договори позволение да купи изтребители F-16 от САЩ на стойност 20 млрд. долара. "Така ще бъде - транзакционни отношения, по някоя сделка и отстъпка тук и там, но без големи пробиви", смята Берк Есън.

Най-голямото предизвикателство пред Ердоган ще бъде да съвмести глобалните си амбиции с финансовите проблеми на Турция. Което вероятно няма да му позволи да подклажда още повече конфликтите със САЩ и най-вече с ЕС, който остава най-големият търговски партньор на Турция и ключов източник на инвестиции.

За да подпомогне преизбирането на Ердоган, централната банка на страната продава милиарди долари от резервите си в чуждестранна валута всяка седмица, с цел да спаси турската лира от крах и да не позволи на инфлацията да излезе извън контрол. Резултатът е валута, която е надценена, макар да е изгубила над 80% от стойността си спрямо долара през последните пет години.

Но сблъсъкът с икономическата реалност не може да бъде отлаган вечно. Нетните валутни резерви на централната банка са на минус за първи път от 2002 г. Нуждите на Турция от чуждестранна валута увеличават зависимостта й от Русия и страните от Персийския залив. Москва даде 15 млрд. долара на Анкара за строежа на руска ядрена централа и отложи дължимите плащанията за руски газ, за да облекчи стреса върху турските финанси. По-рано този месец Ердоган благодари на държавите от Персийския залив, за това, че са изпратили на Турция неуточнено количество пари, с което да й помогнат да стабилизира банковата си система.

Сигналите за стрес вече се трупат. Новината за победата на Ердоган потопи в понеделник лирата до ново дъно спрямо долара. И е съмнително, че кешовите инжекции от Русия и от Залива ще могат да спасят възлизащата на 900 млрд. долара турска икономика. "Докато Ердоган се придържа към мантрата за ниски лихви, икономиката ще отслабва, инфлацията ще е висока, но електоралната му база ще остава стабилна. В някой момент валутните резерви ще бъдат пресушени и тогава ще се наложи да направи някои промени в посока нормалност и ортодоксална икономическа политика. Но не зная доколко", казва Берк Есън. Според Хауърд Айзенщат Ердоган всъщност не е способен да промени курса "както поради идеологически причини, така и заради факта, че властта му е твърде преплетена с политическа корупция и кронизъм".

Това би трябвало да бъде последният президентски мандат на Ердоган. Но съвсем не е задължително. Според прокараната от него конституция от 2017 г., може да остане за още пет години, ако парламентът свика предсрочни избори преди края на мандата му. Та не е невъзможно да изпълни обещанието си да остане "до гроб".