Всичко, което знаем за световната икономика, може вече да не е вярно

"Почти всички икономически сили, които през последните три десетилетия задвижваха прогреса и просперитета, избледняват", предупреди в скорошен доклад Световната банка. Резултатът може да бъде загубено десетилетие - не само за някои страни или региони, както се е случвало в миналото, а за целия свят, прогнозира институцията.

Слабости в системата

Неслучайно почти всички фундаментални за световната икономика принципи като превъзходството на отворените пазари, свободната търговия и максимализирането на ефективността, които доминираха през последните 30 години, сега са под въпрос.

Непрестанният стремеж за интегриране на глобалната икономика и спестяване на разходи остави по време на пандемията здравните работници без предпазни маски и ръкавици, лиши производителите на автомобили от полупроводници, а потребителите от различни ежедневни стоки. Идеята, че търговските отношения и икономическите интереси могат да предотвратяват военни конфликти, беше разбита с нахлуването на руските войници в Украйна миналата година. А все по-честите епизоди на екстремни метеорологични условия, които унищожават реколти и предизвикват миграционни вълни, показаха, че невидимата ръка на пазара не защитава планетата.

Предизвикателствата пред доминиращия икономически консенсус се трупаха още отпреди пандемията. Някои богати страни се разочароваха от международната търговия, вярвайки, с право или не, че по някакъв начин тя им вреди - на техните работни места и стандарт на живот, припомня Бетси Стивънсън, бивш икономически съветник на Белия дом по времето на Обама. Финансовият срив от 2008 г. почти потопи глобалната финансова система. По-късно Великобритания се оттегли от Европейския съюз, а президентът Доналд Тръмп започна търговска война с Китай. Но както пишат анализаторите от EY, тенденциите на отдалечаване от глобализацията бяха ускорени от пандемията, а впоследствие и от войната в Украйна.

Самодостатъчност вместо евтин внос

Историята на международната икономика днес, казва Хенри Фарел, професор в Johns Hopkins School of Advanced International Studies, е за това "как геополитиката поглъща хиперглобализацията". Геополитиката постигна това, което заплахата от климатичните промени, социалните вълнения и неравенствата не успяха - тя преобърна устоите на глобалния икономически ред. Уязвимостта във веригите за доставки, които пандемията и войната извадиха на показ, накара политиците бързо да добавят самодостатъчност и сила в списъка с целите за растеж и ефективност.

"Беше наивно да се мисли, че пазарите са свързани само с ефективност, а не и с власт", казва Ейбрахам Нюман, съавтор на Underground Empire: How America Weaponized the World Economy заедно с Фарел. Икономическите мрежи създават дисбаланси на силите и точки на натиск, тъй като държавите имат различни възможности, ресурси и уязвимости. Русия, която доставяше 40% от природния газ на Европейския съюз, се опита да използва тази зависимост, за да окаже натиск върху блока да оттегли подкрепата си за Украйна. САЩ и техните съюзници използваха господството си в световната финансова система, за да премахнат големи руски банки от международната платежна система. Китай отвръща на търговските санкции, като ограничава достъпа до своя огромен пазар. Освен това страната произвежда 80% от слънчевите панели в света, а Тайван осигурява 92% от миниатюрните модерни полупроводници.

"Отделихме източниците на нашия просперитет от източниците на нашата сигурност", каза миналата година Жозеп Борел, който отговаря за външните работи и сигурността на ЕС. Европа получаваше евтина енергия от Русия и евтини промишлени стоки от Китай. "Това е свят, който вече не съществува", каза той.

"Нашите вериги за доставки не са сигурни и не са устойчиви", смята и американският министър на финансите Джанет Йелън. Търговските отношения трябва да се изграждат около "доверени партньори", дори това да означава "малко по-високи разходи и малко по-малко ефективна система", казва тя. Съображенията за сигурността накараха администрацията на Байдън да блокира китайските инвестиции и да ограничи достъпа на Пекин до нови технологии и до личните данни на гражданите. Белият дом възприе политика в подкрепа на местното производство чрез субсидии за електрически превозни средства, батерии, вятърни паркове, соларни централи и други.

Въпреки че доскорошната икономическа парадигма е частично изоставена, все още не е ясно какво ще я замени. На дневен ред е импровизацията. Може би единственото сигурно предположение сега е, че пътят към просперитета и необходимите компромиси за него ще стават все по-неясни.