Бизнесите в Европа все по-често попадат под прицела на извънредни данъци

Бумът на извънредните данъци

Според данни на одиторската компания и Tax Foundation от началото на 2022 г. в Европа са били въведени или предложени над 30 извънредни данъка, някои от които обхващат множество сектори. Общо 24 страни от ЕС са обявили, предложили или въвели данък върху неочакваните печалби на енергийните компании. Мярката беше подкрепена от Европейската комисия след скока на цените на енергията в началото на 2022 г. Великобритания също обложи печалбите от добива на петрол и газ от Северно море.

Затягането на паричната политика и увеличаването на лихвения спред (разликата между лихвите по кредити и тези по депозити) през последната година увеличи печалбите на банките. Сега кредиторите в различни страни също стават мишена на извънредни данъци - в Чехия, Литва, Испания, Унгария, вече и Италия, а към тях скоро може да се присъедини и Латвия.

На някои места извънредните данъци са по-масови. В Унгария освен банките те засегнаха още застрахователни и фармацевтични компании. Португалия въведе 33% данък върху дистрибуторите на храни със свръхпечалби, генерирани през 2022 и 2023 г. Хърватия стигна още по-далеч, като въведе данък, в чийто обсег потенциално могат да влязат всички компании със свръхпечалби, които имат приходи над 40 млн. евро през 2022 г.

За и против

Подобни мерки рискуват да възпрепятстват бъдещи инвестиции и са своеобразно "признание за провал на политиката", казват експерти. Те представляват един вид наказаните за местните производители, таргетират определени индустрии без ясна данъчна основа и създават несигурност по отношение на данъчната политика.

Уж еднократните данъци също така постоянно се удължават във времето. Докато първоначалната "солидарна вноска" на енергийните компании в ЕС трябваше да действа само до декември 2023 г., страни като Испания, Словакия, Унгария и Чехия планират да продължат действието ѝ до 2024 г. или в някои случаи до 2025 г. Законодателството във Великобритания предвижда местният данък да продължи до март 2028 г.

Според поддръжниците на данъчната справедливост правителствата са в правото си да облагат компаниите, които реализират рекордни печалби, особено в момент, когато високите цени на енергията и храните поставят домакинствата във финансови затруднения. "Неочакваните данъци са привлекателни, защото са интуитивно справедливи. Имаме ситуация, в която милиони хора са изправени пред трудности, а много корпорации правят рекордни печалби", казва Кристиан Халум, ръководител на политиката за данъчна справедливост в Oxfam.

Проучване на Международния валутен фонд (МВФ) също посочи аргументи за това облагането на свръхпечалбите да стане постоянна част от данъчната система. "Това е по-добре, отколкото да се разчита на последващи еднократни неочаквани данъци върху определени фирми или сектори", смята Шафик Хебус, заместник-началник на отдела по фискални въпроси на МВФ.

"Пандемията създаде победители и губещи", казва Уордел-Джонсън от KPMG. Според него таргетиране на свръхпечалбите на фирмите е по-добър вариант, отколкото повсеместно увеличаване на други данъци.

България също не остана встрани от тенденцията. От миналата година свръхпечалбата на държавните енергийните предприятия се внасяха в специален фонд, от който да се компенсира бизнесът за високите цени на тока. По-късно бяха обложени и свръхпечалбите на производителите на горива, което засегна основно "Лукойл". Financial Times припомня за предложението на служебното правителство за 33% данък върху свръхпечалбите на всички фирми в България през втората половина на тази година. То дойде през март след апокалиптични прогнози за бюджета, но остана само в сферата на идеите. Предвид факта, че през последните месеци държавните финанси са на излишък, а планираният дефицит към края на годината е под 3%, засега подобни мерки, изглежда, не стоят на дневен ред.