Алчните компании или високите доходи – на какво се дължи високата инфлация

• Спирала между заплати и цени е по-плашеща на теория, отколкото на практика
• Централните банки: компаниите имат големи маржове на печалба

Анализът на МВФ разбива инфлацията на разходи за труд, вносни цени, печалби на компаниите и данъци, като на практика проследява къде отиват по-високите разходи, които потребителите плащат. Според изчисленията печалбите стоят зад 45% от инфлацията през последните две години, а 40% от ръста на цените може да се припише на по-скъпия внос, т.е. на шоковете на международните пазари. Разходите за труд имат почти наполовина по-малък принос (25%), докато ефектът от данъците е бил в посока на дефлация.

Надпревара с цените

Така бизнесите в Европа, изглежда, са успели да се предпазят от неблагоприятните шокове по-добре, отколкото работниците, посочват икономистите. Докато печалбите, коригирани спрямо инфлацията, надхвърлят с около 1% тенденцията си от преди пандемията, разходите за труд изостават с около 2% от своя тренд. Това донякъде е нормално, тъй като цените по-бързо се коригират в сравнение със заплатите. Предишни епизоди на високи инфлация показват, че приносът на разходите за труд тепърва ще се увеличава, като те вече набират скорост през последните тримесечия. В същото време шоковете на международните пазари, които бяха първоначалната причина за покачването на цените, имат все по-малко въздействие от средата на 2022 г. насам.

Сега работниците настояват за увеличения на възнагражденията, за да компенсират загубената покупателна способност, и компаниите следва да свият печалбите си, за да може инфлацията да се върне към нормалните нива, смятат икономистите. В този смисъл беше и изказването на заместник управляващия директор на фонда Гита Гопинат, която откри годишната конференция на Европейската централна банка в Синтра, Португалия. "При равни други условия, ако искаме инфлацията да спадне бързо, фирмите трябва да оставят своите маржове на печалба, които през последните две години се повишиха, да намалеят и да поемат част от очакваното покачване на разходите за труд", каза тя.

През миналия месец президентът на ЕЦБ Кристин Лагард също повдигна въпроса по време на изслушване пред евродепутатите, посочвайки, че компаниите в някои сектори са използвали момента да вдигнат цените повече, отколкото увеличението на техните разходи го предполага. Тогава тя насочи вниманието към сектори като земеделието, строителството и някои услуги и призова органите за защита на конкуренцията да разгледат това поведение, припомня MarketWatch.

"Неотдавнашната инфлация се дължеше на необичайно нарастване на маржовете на печалба", твърди и Пол Донован от швейцарската банка UBS. Проучване на американското Бюро за трудова статистика (Bls) показва, че "дилърската надценка" е повишила цените на новите автомобили. Централните банкери също се включват - Фабио Панета от Европейската централна банка заяви, че може да се стигне до повишаване на инфлацията поради нарастващите печалби.

Твърде малко доказателства

Според други икономисти обаче печалбите се покачват, тъй като въпреки високите цени търсенето остава силно, а за инфлацията до голяма степен вина има "печатането на пари" от централните банки в количества, които не съответстват на реалната икономика. "Инфлацията и растящите печалби на корпорациите са само симптом на прекалено силното съвкупно търсене", пише в своя блог икономистът Франсис Копола.

The Economist обръща внимание, че на общо ниво доказателствата за алчността на мениджърите и компаниите са твърде малко. Това, което всъщност изглежда се случва, е, че семействата и компаниите си поделят "вината" за по-високата инфлация. Компаниите не са станали внезапно алчни. Значителното нарастване на търсенето, свързано отчасти с мащабните програми за стимулиране през 2020-2021 г., е истинският източник на ценовия натиск и понякога може да доведе до увеличаване на маржовете.

Да вярваме, че корпорациите печелят като "разбойници", означава да вярваме, че те печелят основната битка в икономиката. Производството трябва да се насочи или към собствениците на капитал - под формата на печалби, дивиденти и ренти, или към работната сила - като заплата и допълнителни възнаграждения. Икономистите наричат това дял на "капитала" или "труда" в БНП. Когато едната група печели, по дефиниция другата трябва да губи.

За момента данните сочат равенство в резултата, отбелязва The Economist. Изданието оценява дела на труда в страните от ОИСР, в която влизат предимно богати държави. През повечето от последните три години трудът е имал предимство, макар че напоследък делът му е намалял. През 2020 г. фирмите продължиха да плащат заплати на хората - подпомогнати от програмите за стимулиране - дори когато БВП спадна. През 2021 и 2022 г. силното търсене на работна ръка позволи на много от съществуващите работници да поискат по-високо заплащане. То също така привлече нови хора към работната сила. Във всички страни от ОИСР делът на хората в трудоспособна възраст, които имат работа, е на исторически максимум от 70%.

Последните месеци са по-трудни за компаниите - маржовете на печалбата на компаниите от S&P 500 се понижиха значително вероятно защото толерантността на потребителите към по-високите цени се е изчерпала. Работниците обаче, изглежда, се справят успешно. Основният темп на инфлация на страните от ОИСР вече значително намалява, въпреки че има малко доказателства за забавяне на растежа на заплатите.