Молдова забрани аналога на "Възраждане" - партията "Шор", но проруската партия не се отказва

Ще се запитате как се случва това, след като в началото на лятото партията беше официално забранена от Конституционния съд на Молдова. Всичко се оказва въпрос на ребрандиране. Още на 27 юни Шор заяви, че се създава нов политически блок "Ш.О.Р." от абревиатурата на "Шанс. Обязанности (Задължения - рус.). Реализация". Правосъдната министърка Вероника Михайлов-Морару обаче веднага заяви, че политическа партия не може да използва аналогично име на това на забранената формация, защото "според законодателството, това може да заблуди гласоподавателите".

В същото време въпреки че управляващата партия "Действие и Солидарност" - Partidul Acțiune și Solidaritate PAS (абревиатурата образува румънската дума pas - "крачка") и правителството на прозападната президентка Мая Санду имат пълно мнозинство в парламента, институциите и службите в Молдова са все още слаби, което дава възможност на забранени организации да продължават да функционират.

Новият кон на Кремъл

Самата PAS, повторила в Молдова изборния успех на украинската "Слуга на народа" на Володимир Зеленский с абсолютното мнозинство, от няколко години е под "обстрел" на проруските политически формации. След като контролираната от новото проевропейско правителство прокуратура се справи с Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) на експрезидента Игор Додон, прекарал известно време в ареста и под домашен арест, Кремъл реши да заложи на друг кон в Кишинев.

• Планът на Путин: "да счупят Молдова"

Става дума за политическата партия "Шор" на олигарха Илан Шор, който е известен с това, че е замесен в т.нар. "Кражба на века", когато над 1 млрд. долара изчезнаха от три големи банки в страната през 2014 г. Илан Шор беше близък до друг "беглец" в молдовската политика - Влад Плахотнюк, управлявал Молдова еднолично между 2015 и 2019 г. в качеството си на лидер на управляващата тогава Демократическа партия на Молдова PDM (Partidul Democrat a Moldovei). Но през лятото на 2019 г. поредните улични протести, организирани от Мая Санду и съратниците й, доведоха до т.нар. Преврат на посланиците. Тогавашните посланици на ЕС, САЩ и Русия проведоха кратка среща с Плахотнюк, след която той реше да напусне властта и страната. Шор също напусна Молдова, а през април 2023 г. беше задочно осъден на 15 години затвор по делото "Кражбата на века". Министерството на правосъдието поиска от Израел да ускори разглеждането на запитването за екстрадиране на Шор (според данните на службите той живее там), а молдовският парламент го лиши от депутатския му мандат.

Но за разликата от "демократите", които бързо започнаха да бягат от страната или да се дистанцират от Плахотнюк, проруската "Шор" дори продължи "борбата" си срещу смятаната от тях за "марионетка" на Вашингтон и Брюксел Мая Санду. Шор дефакто замени Додон като главен политически играч, на който разчита Владимир Путин в Молдова: всички проруски и руски телевизии в Молдова минаха от ръцете на олигарсите на социалистите към офшорките на Шор. През последните две години Шор успя да обедини другите две проруски формации - ПСРМ на Додон и Партията на комунистите на Република Молдова (ПКРМ) на дългогодишния президент (2001 - 2009 г.) Владимир Воронин, за общите протести и безредици срещу правителството на Наталия Гаврилица и сменилия я съветник на Мая Санду - Дорин Речан.

Какво доказа прокуратурата

Междувременно обаче прокуратурата и спецслужбите на Молдова успяха да докажат, че част от финансирането на партия "Шор" може да е дошло от изнесени зад граница пари от самия Илан Шор и че тя получава подкрепа, включително финансова, от Москва. Това доведе и до месеци арест за лидерката на партията в Кишинев - бизнесдамата Марина Таубер, дясната ръка на Шор.

Но Мая Санду реши да действа и през Конституционния съд - ръководството му беше сменено и в последните години то е лоялно на новата проевропейска власт. На 19 юни 2023 г. за първи път в историята на постсъветска Молдова политическа партия беше обявена за противоконституционна. Очаквано самият Шор, в изявление пред РИА Новости, определи това решение като "контролирано от Запада".

Молдовските конституционни съдии публикуваха мотивите си на 30 юни, според които Илан Шор е напуснал Молдова "незаконно" през 2019 г. и продължава да се издирва. Припомня се, че има присъда от 2017 г. "за нанасяне на материални щети през мошеничество или злоупотреба с доверие в особено големи размери и изпиране на пари в особено големи размери". Съдиите също така смятат, че партията му "Шор" е "продължавала дейността си чрез непрозрачно финансиране в значителни размери и подкупване на избиратели". Смята се, че социално слабите от гр. Орхей, където Илан Шор е бил кмет, и такива от градовете Белц и Гагаузката автономия на Молдова, са получавали пари на ръка, за да участват в протестите срещу Мая Санду и правителството на Наталия Гаврилица, довели до сблъсъци с полицията и разтурване от силите на реда на т.нар. "Палаткови лагери" пред парламента и президентството в Кишинев.

Брюксел дефакто одобри забраната на партията "Шор". Петър Стано, говорител на външнополитическата служба на ЕС, заяви пред РИА Новости: "Според конституцията главната инстанция е Конституционният съд на Молдова и той има последната дума по въпросите на тълкуването на конституцията, съвместимостта на националните закони и държавните решения с основния закон".

• Украйна и Молдова - на тъмно срещу Путин

По-рано ръководителят на Делегацията на ЕС в Молдова Янис Мажейкс беше запитан как да се предотврати злоупотребата със забранени партии в бъдеще на базата на прецедента "Шор" и той припомни, че едно от условията за присъединяване към ЕС е "деолигархизацията" на политическата система в Молдова. "Става въпрос и за публични институции. По-специално за възможността да се разследва незаконното финансиране на партиите. Ако има нередности, полицията трябва да ги разследва. А ако разследването разкрие незаконни дейности, с тях трябва да се заеме правосъдната система", категоричен беше Мажейкс.

Българската следа в молдовските дюти фрий и летище "Кишинев"

Скандалите с ребрандираната Ш.О.Р. няма да приключат, докато партията продължава да има финансова подкрепа на Москва. На 28 август министърът на икономиката Думитру Алайба обяви, че все още чака контролираният според данните му от Илан Шор национален авиопревозвач Air Moldova, да "върне парите на народа" за многобройните неосъществени полети. От авиокомпанията осъдиха изказването на министъра по повод това, че Шор е "стопанинът" й и че я е "заграбил".

Алайба също така заяви, че "дните на бизнесите на Шор" в Молдова са преброени и обеща да спре работата на безмитните магазини, каквито контролира една от компаниите на олигарха на летището в Кишинев и на сухопътните гранични пунктове с Румъния и Украйна.

През юни 2019 г. "Биволъ" писа, че български гражданин е бил сред управителите и фиктивни съсобственици на компанията, която оперира бизнеса с дюти фрий магазините на Илан Шор. "Молдовски олигарх е продал 12 duty free на българин", съобщи тогава сайтът за разследваща журналистика. Става дума за предприемача Марко Стефанов Тодоров, върху когото според изданието между 2009 до 2016 г. седем банки са наложили запори върху дружествените дялове на фирмата за различни суми - от 5 хил. до 100 хил. лв.

През декември 2021 г. изданието Mold Street съобщи, че руският мултимилионер и бивш топмениджър на "Газпром" Андрей Гончаренко, изкупил мажоритарния пакет на Илан Шор в компанията концесионер на Летище Кишинев, е "продал" дяловете си на български гражданин Марин Тенев. През 2022 г. Стокхолмският арбитраж, според тогавашния министър на правосъдието, е отсъдил в полза на държавата 215 хил. долара, които компанията трябва да плати. Кой обаче реално контролира единственото международно летище на Молдова с над 3 млн. души пътникопоток е сериозна загадка от няколко години насам и "войната" за ключовия актив продължава.

Илан Шор, български проксита и ДПС

В скандала около партия "Шор" има и българска връзка. В партньорство с "Биволъ", молдовският вестник Ziarul de Gardă (ZdG) разследва подкупването на електората на българските избори в Молдова.

Изданието цитира информацията на "Биволъ" от 2021, 2022 и 2023 г., според които ДПС е подкупвала избиратели в Гагаузката Автономия в Южна Молдова, където много етнически бесарабски българи и гагаузи притежават български паспорти и имат право на глас.

• Ще издържи ли украинската енергетика на руските ракетни атаки

Както писа "Биволъ", един от двигателите на търговията е Михаил Влах, който е роднина на дългогодишната башканка (аналог на президент) на автономията Ирина Влах, която се ползваше с покровителството на Владимир Путин и на Реджеп Ердоган.

Но на изборите от пролетта на 2023 г. за новата башканка е избрана младата кандидатка от партията "Шор" Евгения Гуцул, станала известна с фразата си "Успешно се омъжих" по повод въпросите на журналистите за източниците й на луксозен живот и на начина за финансиране на безпрецедентната по бюджет избирателна кампания.

Така, според ZdG активисти и предприемачи около партията "Шор" в Гагаузия също са раздавали пари на гласувалите за българската ДПС в избирателните секции в Гагаузия. Според изданието, службите всъщност са успели дори да заснемат част от лицата на тези, които са плащали за гласуване с бюлетините с "правилния" глас.

ZdG публикува редица видеоклипове от последните два избора, на които се вижда, как активистът Михаил Влах и Иля Узун, депутат от Народното събрание на Гагаузия, общуват с няколко души, които е трябвало да гласуват, и след това им дават пари. За тези избори на територията на Молдова бяха открити осем избирателни секции, включително в Комрат, Чадър-Лунга, Вулканещи и Копчак.

Разследващите журналисти в Молдова са сигурни, че същите лица, които плащат за изборите на башкан на регион, са замесени и в търговията с гласовете на българските парламентарни избори. "Започнахме да документираме темата с корумпирането на гласоподаватели на изборите за башкан на Гагаузия", сподели пред "Капитал" главният редактор на молдовското издание ZdG Виктор Мошняг. "Докато работихме по темата, научихме, че хората, причастни, към фалшифицирането на бюлетините, преди са били замесени и във фалшифицирането на изборите в България", пояснява Мошняг.

Но властите в Кишинев уверили разследващите журналисти, че не "могат да предприемат нищо", понеже с организирането на вота в друга държава е "в компетенциите на съответната държава": "Заявиха ни, че единствено могат да помолят правоохранителните органи в Кишинев да вземат мерки или да привлекат някой". "С други думи, ни беше съобщено, че молдовските правоохранителни органи не могат да действат без официално искане от страна на Република България", констатира Виктор Мошняг.

Мисля, че замесените лица притежават българско гражданство, като със сигурност това може да се каже за депутата на Народното събрание на Гагаузия Илия Узун, констатира пред "Капитал" основателят на неправителствената организация "Пилигрим Демо" Михаил Сиркели по повод разследването на колегите в ZdG. "Ако в България има наказателно преследване за предлагане на подкуп, то поне на теория тези лица биха могли да бъдат подведени под отговорност и на територията на България, ако властите в София се задействат", смята Сиркели.

Според него при тези видеа най-вероятно става дума за "оперативно заснемане" и "организирани течове от оперативното заснемане". "Задачата е била да се изпрати сигнал на местните елити от страна на държавата: че ви следим и знаем с какво точно се занимавате", казва Сиркели, според когото службите в Кишинев са добре запознати с покупко-продажбата на гласовете в Гагаузия.

Виктор Мошняг смята, че видеата са постъпили в редакцията анонимно, и журналистите не са ги получили от специалните служби наготово. Но според него не е изключено, видеата да са заснети от полицията, която следи покупко-продажбата на гласовете в Гагаузия, като част от записите на последните избори за башкан на региона МВР на Молдова публикува официално, което впоследствие е използвано от Конституционния съд и като едно от основанията за забраната на партията "Шор".

Сагата обаче ще продължава, докато Илан Шор има на разположение изнесените в офшорки милиони и подкрепа от страна на Посолството на Русия за организиране на "протести" в Кишинев, с цел разклащане на проевропейския курс на Мая Санду и правителството й.