🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Стана ли властта на ЕЦБ прекалено голяма

От парична политика през геополитика и климатични промени, нейните отговорности се трупат

През цялата история на ЕЦБ нейните управители са поемали допълнителни отговорности
През цялата история на ЕЦБ нейните управители са поемали допълнителни отговорности
През цялата история на ЕЦБ нейните управители са поемали допълнителни отговорности    ©  Reuters
През цялата история на ЕЦБ нейните управители са поемали допълнителни отговорности    ©  Reuters

"Нищо не е възможно без хора. Нищо не е трайно без институции", отбелязва Жан Моне, един от основателите на Европейския съюз. Разрастването на Европейската централна банка (ЕЦБ) от скромното ѝ начало на пазител на зараждаща се валута до една от големите сили в европейската политика вероятно би изненадало дори опитния технократ. Наскоро навършила 25 години, институцията е толкова могъща, че сега е изправена пред труден въпрос. Знае ли кога да спре?

ЕЦБ е уникална с това, че няма политически господар, нито фискален аналог. Нейната независимост е закрепена с договор - най-близкото до конституция, което ЕС има. Нейният мандат поставя на първо място ценовата стабилност. Във втора част централните банкери са инструктирани "да подкрепят общите икономически политики на ЕС", които включват растеж и заетост, подобно на двойния мандат на Федералния резерв. Но дефиницията позволява да бъде разтегната, така че да включва области като климатични политики или "намаляване на риска" в отношенията с Китай.

През цялата история на ЕЦБ нейните управителите са поемали допълнителни отговорности. В много случаи са били принудени да го правят. В разгара на пазарните сътресения по време на кризата с държавния дълг от началото на 2010 г. Марио Драги, тогавашният президент на банката, успокои инвеститорите, като обеща да направи "каквото е необходимо", за да защити еврото. По време на ковид-19 под управлението на Кристин Лагард, настоящия президент, ЕЦБ купи публични дългове за 1.7 трлн. евро, за да спре съмненията относно ликвидността на правителствата в еврозоната. Последва и друга програма за изкупуване на облигации миналата година, когато инфлацията заплаши да повиши лихвените проценти по италианските облигации.

На ръба на правилата

Така по-всякакъв начин, но не и формално, ЕЦБ се превърна в кредитор от последна инстанция за правителствата в еврозоната. Банката се старае да подчертае, че нейните програми за изкупуване на облигации идват с определени условия. Наистина, за да заобиколят забраната за финансиране на правителства, записана в договора, служителите трябва да съчетаят обосновката на паричната политика със спазването на фискалните правила на ЕС и необходимостта от устойчив дълг. В тази роля "юристите на ЕЦБ трябва да са сред най-иновативните в света", казва Сандър Тордоар от тинк-танка Centre for European Reform. Вместо правителствата да разчитат на помощ от централната банка, както може да се случи другаде по време на криза, ЕЦБ налага "макроикономически разум", както се изразява Франческо Пападия, бивш служител на ЕЦБ.

Геополитиката сега тласка ЕЦБ към още по-чувствителна роля. Вземете например суап линиите, които банката решава дали да създаде. Ако европейските банки спешно се нуждаят от долари например, ЕЦБ може да размени с Фед евро срещу валутата. От двете големи членки на ЕС извън еврозоната Полша се възползва от ограничена суап линия с ЕЦБ; Унгария не. "Дали Украйна например ще получи такава трябва да бъде съвместно решение с финансовите министри, а не само на ЕЦБ", твърди Шахин Вале от Германския съвет за външна политика. По същия начин ЕЦБ е мощен глас в дебата за това какво трябва да се случи със замразените активи на Руската централна банка, като предпочита да ги остави непокътнати. Тя също така възразява по правни причини срещу опитите да се пренасочват някои специални права на тираж на МВФ, които могат да се използват като резерви в чуждестранна валута към банки за развитие.

И все пак ЕЦБ не просто реагира на събитията. Това може да се види в подкрепата за еврото - нещо, което мандатът ѝ не изисква изрично. Както неотдавна Лагард каза пред The Economist: "Ако има повече търговия в евро, трябва да осигурим ликвидността, поддържаща тази търговия. Международното евро е сила за стабилност." Един от начините, по които банката планира да стимулира еврото, е чрез цифрова валута, която може да улесни международните транзакции. Тя стигна по-напред от Федералния резерв, който е далеч от издаване на такава валута и има повече притеснения дали ще получи политическо одобрение.

Позеленяване

Изменението на климата е друга област, в която ЕЦБ играе роля. Като основен банков надзорен орган на ЕС тя трябва да оценява възникващите рискове. "Вече няма спор, че климатичната криза се превръща във финансов риск и следователно тя е напълно в рамките на нашия мандат", казва Франк Елдерсън от изпълнителния съвет на ЕЦБ. Резултатите от климатичния стрес тест на ЕЦБ, публикуван на 6 септември, показват, че по-бърз енергиен преход ще намали кредитните рискове на банките в средносрочен план. По този начин екологичното мислене все повече ще влияе на политиките на ЕЦБ за управление на риска, купуване на облигации и обезпечения.

Лагард твърди, че мандатът на банката може да включва още неща: "Всички европейски органи, от Европейския парламент до държавите членки, са ангажирани с целите на Парижкото споразумение за климата." Една политика, която се обсъжда, е зелена версия на операциите за целево кредитиране на ЕЦБ. Досега те са били използвани като инструмент на паричната политика, насърчаващ финансовите институции да отпускат заеми на компании и домакинства. Да се вземат предвид екологични съображения при отпускането на средства би означавало банката открито да провежда климатична политика - нещо, което Фед не би си и помислил да прави.

Опасността от всичко това е, че ЕЦБ прави твърде много. Сред националните правителства няма желание да я ограничат. Действително тя може да предложи начини да се постигнат цели, които политиците не могат заради страх от обществена реакция. Може би осъзнавайки нарастващата ѝ власт, държавите номинират в управителния съвет на ЕЦБ бивши политици. Самата ѝ президентка преди това беше министър на финансите на Франция; същата длъжност, но в Испания, заемаше вицепрезидентът на банката Луис де Гиндос. И все пак колкото повече ЕЦБ навлиза в спорни територии, толкова по-голям риск има нейната легитимност да бъде подкопана. За момента и политиците, и централните банкери са доволни. Но дали някой ден гражданите няма да се възпротивят?

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар