Банки и финанси

И през юли не се вижда и следа от охлаждане при жилищното кредитиране

Ръстът на заемите за бизнеса се сви до 7.2%, докато при домакинствата ниските лихви подклаждат търсенето

Засега привлечените средства продължават да растат по-бързо от отпусканите заеми

Николай Стоянов

Засега привлечените средства продължават да растат по-бързо от отпусканите заеми © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Една година след като ЕЦБ започна да затяга паричната си политика и месец след като и БНБ се включи с покачване на задължителните минимални резерви, ефектът на българския ритейл пазар остава почти незабележим. Ако се погледне общо темпът на растеж на кредитирането, то се свива от достигнатите близо 13.5% миналия август до 10.25% за юли 2023 г.

Охлаждането обаче идва практически изцяло от фирмените заеми, където понижението за периода е близо 5 процентни пункта до 7.2%. Същевременно при кредитите за домакинства забавянето е с под 1 пункт до малко над 14%, а ако се гледат само жилищните заеми, дори се вижда ускоряване до 18.33%.

Основната причина за това движение на различни скорости е в механиката на пренасянето на монетарното затягане. При фирмите, където повечето кредити са вързани с Euribor, това се случва автоматично и почти незабавно. При домакинствата в огромната си част плаващите лихви по кредитите зависят от тези по депозитите, но при наличната изобилна ликвидност засега за банките няма стимули да се конкурират активно за привлечения ресурс. Това задържа лихвените нива близо до рекордните дъна и съответно подклажда търсенето.

По ръба на рекорда

Само за юли портфейлите в жилищния сегмент се увеличават с 289 млн. лв., което, ако се изключи юнският рекорд от почти 360 млн. лв., е най-висока номинална стойност от 2008 г. насам. Средномесечно от началото на 2023 г. ръстът е с по 237 млн. лв. при 209 млн. лв. за миналата година. Въпреки тези по-големи обеми в процентно изражение годишният ръст вече година и половина се запазва на нива малко под или над 18%, тъй като и базата се покачва. С юлското покачване ипотечните кредити надхвърлят за пръв път 18 млрд. лв.

При потребителските заеми, макар също да е пробита рекордна кота от 16 млрд. лв., малко по-осезаемо се усеща забавяне. Ръстът на годишна база се свива до 10.9% при върхови нива в края на миналата година над 14%. Самият юли обаче определено не може да мине за слаб със 192 млн. лв. увеличение на портфейлите спрямо 165 млн. лв. средно месечно през 2023 г.

На другия полюс изглежда временната картина в корпоративния сегмент. Там месечното повишение е с едва 141.5 млн. лв., което е най-слабо от началото на годината. При бизнес заемите волатилността е традиционно висока, като често данните се изкривяват от отделни големи сделки. Тенденцията обаче е видима - средномесечно през 2022 портфейлите растяха с 322 млн. лв., а през 2023 г. - с 227 млн. лв. Същевременно се вижда и качествена промяна. През миналата година ръстът в сегмента беше движен предимно от покачване при овърдрафта, тъй като заради скоковете в цените, прекъснатите вериги на доставки и войната в Украйна компаниите се нуждаеха от оборотни средства за трупане на запаси. Сега нивата тук се запазват и дори леко се свиват, а растежът е движен от дългосрочните кредити.

Без ликвиден натиск

От другата страна на баланса също се усеща охлаждане. Депозитите на неправителствения сектор вече надхвърлят 120 млрд. лв., но темпът на нарастване се забавя от 12.3% през юни на 10.8%. Охлаждането е по-бързо при фирмите (от 16.5 на 13.2%), където сумата достига 40.9 млрд. лв. През 2022 г. растежът дори надхвърляше 25%, като тук влияние имаше инфлационното напомпване на приходите и натрупаните свръхпечалби в енергетиката и други сектори. При домакинствата също има макар и по-плавно забавяне на ръста от 10.4 на 9.9%, с което вече техните депозити са над 75 млрд. лв.

За банките добрата новина е, че все още привлеченият ресурс продължава да се покачва малко по-бързо от пласирането му. Това означава, че на ниво система ликвидността расте и съответно тя не представлява спирачка за кредитирането. Засега предприетото от БНБ покачване на минималните задължителни резерви от 10 на 12%, с което се изтеглят около 3 млрд. лв. ликвидност, също на вид не променя драстично поведението и рисковия апетит на банките. Същевременно ликвидността не е разпределена равномерно и не е изключено и в близките месеци някои играчи да преминат към по-агресивни и резки покачвания на лихвите. Отделно и БНБ вече загатна, че при липса на ефект през есента може да покачи още веднъж МЗР до 15%, с което вече да отключи депозитна надпревара.

Неусетно влошаване

Другата новина от паричната статистика на БНБ е третият пореден месец на покачване на лошите и преструктурирани кредити, което като че ли вещае обръщане на тенденцията на дългогодишния им спад. Само за юли покачването е минимално - 21.7 млн. лв., или 0.4%, до 3.67 млрд. лв. Като дял те остават без промяна спрямо юни - 4.67%. Покачването идва предимно от потребителските заеми (18.9 млн. лв., или 2%, ръст до над 2.4 млрд. лв.), като малък ръст има и при фирмените (10 млн. лв., или 0.4%, до 955 млн. лв.). А в ипотечния сегмент проблемните заеми дори продължават да се свиват и вече са едва 285.5 млн. лв., а делът им е под 1.6% от всички отпуснати.