Как "дълговата спирачка" на Германия блокира бюджета

Съмненията за дълговата спирачка, които Германия се опита да наложи и върху други страни в еврозоната, рязко се увеличиха след изненадващото решение на Конституционния съд. То обърка плановете за разходи и постави крехката коалиция на Шолц в най-тежката криза за нейното двегодишно управление. Още повече за неопределено време останаха отложени разговорите върху бюджета за следващата година и се замразиха бъдещото финансиране на Украйна и други ключови разходи. Така трите управляващи партии се оказват в ситуация, в която не знаят какво да бъде следващото действие.

Как се стигна до блокирането на бюджета

Съдът прекъсва ход на правителството, целящ прехвърлянето на неизползвани 60 млрд. евро от бюджета за пандемията към фонда за климат и трансформация. Неговата цел е да финансира проекти за модернизиране на германската индустрия и да се бори с климатичните промени.

Голяма част от разсъжденията на съдиите се основават на принципа и последиците от дълговата спирачка. Те твърдят, че прехвърлянето на средствата не отговаря на конституционните изисквания за спешни заеми. В момента министрите в страната се опитват да намерят решение за дупката от 60 млрд. евро във финансите на Германия.

Кризата показва как непредвидените последици за правило, създадено с цел укрепване на увереността в публичните финанси на Германия, рискува дестабилизирането на бюджетната система на страната. Кризисната ситуация има потенциал да се отрази върху цялата еврозона.

Министрите прибягват до все по-сложни трикове, с които да заобиколят правилото. Конституционният съд обаче ги разкрива и това може да повлияе на доверието на гласоподавателите в компетентността на управляващите политици. "Бюджетната и коалиционната криза заплашва да се превърне в криза на доверието в ефективността на държавата ни", пише евродепутатът от християндемократите Торстен Фрей в писмо до канцлерството.

Много от левите движения хвърлят вината за провала директно към правилото за дълга и настояват то да бъде преразгледано, и дори премахнато. Документ, изготвен миналата седмица от социалдемократите на Олаф Шолц, казва, че е "неприемлив спрямо предизвикателствата на бъдещето" и се изисква спешна реформа. От социалдемократическата партия в Германия сравняват дълговата спирачка със спирачка на бъдещето като цяло.

Причини за създаването на закона

Първоначално представено през 2009 г., правилото ограничава структурния дефицит на федералното правителство до 0.35% от брутния вътрешен продукт, приспособен към икономическия цикъл, и на практика забранява на 16-те федерални провинции да имат свой дефицит.

Първите идеи за реформата идват малко след 2000 г., когато Германия се смята за болния човек в Европа. Цената на обединението се отразява тежко върху бюджета на страната и води до висока безработица и трупане на дългове. Всичко това кара политиците да сметнат, че са нужни стриктни правила, които да принудят правителствата да се държат по-отговорно.

"Правителствата имат безкрайно желание да харчат и е нужно да се поставят ограничения върху това", казва Ларс Фелд, професор по икономика в University of Freiburg и съветник на финансовия министър Кристиан Линднер. Като добавя, че именно такава цел има правилото за дълговата спирачка.

Той е също така част от неолибералния дух на времето, който тласна приватизацията на държавните предприятия, както и реформата на системата за социални грижи и пазара на труда. "Съществуваше тази идея, че ако не се поставят окови на държавата, тя има тази естествена склонност да продължава да се разширява", коментира Судекум от Heinrich Heine University.

Хаосът в държавната хазна, причинен от световната финансова криза, е нещото, което подсигурява приемането на правилото за дълговата спирачка в закона.

Ролята на "дълговата спирачка" след нейното приемане

През последвалите години "дълговата спирачка" създаваше усещане, че доказва своята стойност, осигурявайки доза стабилност във време, когато кризата с държавните дългове постави под въпрос съществуването на единната европейска валута.

Правилото вдъхва увереност на пазарите за устойчивостта на публичните финанси на страната и подсигурява нейния статус на финансов защитник на еврозоната, казва Марко Бути - дългогодишен служител на ЕС и икономист в European University Institute in Florence

Дълговата спирачка със сигурност помага на Германия тогава да достигне до една по-устойчива основа. Положението в страната се подобрява и следват 10 години на икономически растеж и най-високите нива на заетост от обединението на страната. По време на управлението на Ангела Меркел, канцлер от християндемократическата партия, страната работи с постоянно балансирани бюджети и до 2019 г. съотношението на дълга към БВП спада до 60%.

Отношението на страните към германското правило

Извън Германия обаче се усеща чувство на раздразнение, когато тя започва да проповядва идеята си на останалите страни, членуващи в еврозоната. Нейните искания достигат връхната си точка с фискалния пакт от 2012 г., който предвижда строга бюджетна дисциплина във всички членове на еврозоната. Тогава в Берлин възприемат тази стъпка като първата в създаването на общ "фискален съюз".

Останалите страни в ЕС обаче не са склонни да действат като Германия. Марко Бути коментира, че всичко това е замислено по един прекалено твърд начин, който не е оптимален. Като пример посочва разкритите опити на правителството да заобиколи правилата.

За и против дълговата спирачка

На фона на критиките Ларс Фелд продължава да защитава правилото, твърдейки, че то е много по-гъвкаво, отколкото го представят противниците им. Като аргумент използва начина му на проектиране. "Той може да бъде облекчен, когато сме в рецесия, а когато сме в сериозна криза, можем да активираме клаузата за бягство, което се случи през пандемията", казва той.

Други обаче не са толкова сигурни. Пеер Щайнбрюк, социалдемократ и бивш министър на финансите, е сред авторите на правилото, но подкрепя неговото реформиране: "Трябва да има дългова спирачка, но настоящата не е в крак с времето." Правилата бяха нужни, за да се гарантира стабилността на публичните финанси, твърди той. Правителствата са склонни да търсят "убежище" в дълговете, за да намалят данъците и да раздават бонуси, просто защото е популярно да го правиш. Има обаче и основателни причини да се поеме заем, за да се финансират бъдещи инвестиции. Като според експертът дълговата спирачка трябва да вземе това предвид.

Надеждите за реформи обаче могат да се окажат илюзорни. Всяка промяна в конституцията изисква мнозинство от поне две трети в Бундестага, което трудно може да бъде осигурено.