По-ниски данъци, но и по-малък дефицит: Каква алтернатива на бюджет 2024 предлага ИПИ

Експертите обаче предупреждават, че в последните години бюджетът минава в режим на "хронични дефицити", а това носи риск. И обръщат внимание, че през 2020 г. - по време на ковид кризата, България има по-малък бюджетен дефицит от този на страните от еврозоната. Сега обаче страните във валутния съюз постепенно вървят към консолидация, докато България продължава да поддържа приблизително едно и също ниво на дефицита.

• Пътища, влакове, армия: проекти за над 10 млрд. лв. ще финансира държавата през 2024 г.

Нулев данък печалба и по-ниски осигуровки ще стимулират растежа

Нулев данък върху печалбата на фирмите, ако инвестират средствата в дълготрайни материални активи, и с 10 процентни пункта по-ниски осигуровки за работещите са двете основни предложения на ИПИ за стимулиране на икономиката. Резултатът от това ще е ръст на разполагаемия доход с около 33% при основен сценарий 14% сега, което ще подкрепи потреблението и ще изсветли заетостта и доходите. По-ниските данъци за бизнеса пък имат за цел да засилят инвестициите, тъй като България към момента остава на дъното в Централна и Източна Европа по този показател, което в дългосрочен план е спирачка пред нейното развитие.

Въпреки че към момента България остава с най-ниското ниво на БВП на човек в ЕС, с тези политики страната може да настигне богатите държави в рамките на десетилетие, смятат експертите. Именно върху такива цели би трябвало да се фокусира бюджетната политика, посочват още те. Според икономистите в последните години в бюджетите липсват конкретни цели и се избягва въпросът какво искаме да постигнем чрез финансовата политика.

Междувременно изчисленията на ИПИ показват, че догодина могат се спестят 5.45 млрд. разходи от сега заложените, с което те пак биха нараснали с около 4% в сравнение с тази година. Така планираният дефицит през 2024 г. може да бъде свит наполовина до 1.5% от БВП и до 0% през 2026 г., а държавният дълг да се задържи на сегашното си ниво като дял от икономиката, вместо да расте. Всъщност бюджетният дефицит може да бъде премахнат още тази година, ако се събере таксата за пренос на руски газ и данъците на "Лукойл", изчисляват експертите, което обаче е малко вероятно да се случи.

Като един от примерите за неефективни разходи икономистите, които се включиха в дискусията, посочиха милиардите субсидии за ток, които големи компании получиха тази и миналата година, без да имат нужда от тях.

Не е достатъчно

Икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов, който е един от основателите на инициативата за изготвяне на алтернативни бюджети, подкрепи идеята за по-ниски осигуровки при подобряване на събираемостта. Това според него би донесло по-справедлива данъчна тежест за работещите в сектори, в които доходите са на светло, и тези, в които част от заплатата е под масата, за да се пести от осигуровки. Според него в бюджета има буфери такава реформа да бъде тествана на практика. Друга важна стъпка, за да стане България по-привлекателна за бизнеса и гражданите, е намаляването на бюрократичната тежест. Като цяло обаче има и поводи за оптимизъм - ако само преди половин година служебното правителство предвиждаше бюджет с 6-7% дефицит и искаше да обложи фирмите с извънреден данък, то сега финансите изглеждат доста повече под контрол.

Дефицити от 3% или дори 1.5% обаче са необосновани и трябва да се върви към пълно балансиране на бюджета, смята Николай Василев, управляващ партньор на "Експат Капитал" и бивш политик. "В началото сме на данъчна контрареволюция. Гответе се за вдигане на данъци", предупреди той и предрече, че със сегашната си политика през следващите 30 години България ще има съдбата на страни като Италия и Франция, без година с излишък, а с постоянно трупане на дефицити. Според него е необходимо силно намаляване на разходите в държавната администрация и концесиониране на инфраструктурни проекти, а от по-високи разходи има смисъл само в отделни сфери като демографска политика и отбрана.

Въпреки че разходите за социална политика продължават да растат, средствата не се насочват достатъчно ефективно и доходните неравенства остават високи, подчерта от своя страна старши икономистът от ИПИ Петър Ганев.

Гледната точка на политиците пък представи икономистът и депутат от групата на ПП-ДБ Георги Ганев. Според него дори да има подкрепа за подобни мерки, никой няма смелост да ги предложи заради високата политическа цена, която ще трябва да плати впоследствие. "Докато българското общество не си поиска това, политиците няма да го доставят", каза той. И обясни, че дори за да се извоюва малка промяна, политиката изисква огромни компромиси. Той подчерта необходимостта от конституционна реформа, тъй като дори данъчните ставки за бизнеса да са ниски, за инвеститорите на дневен ред стои въпросът да няма кражби на фирми, да има бързи и предвидими съдебни процеси, да се гарантират имуществените права и спазването на договорите.