След 27 години подготовка и скандали започва най-големият минен проект

Щастлив край

И накрая, през 2024 г., след като китайските държавни партньори на Rio Tinto получат последното одобрение от Пекин, английско-австралийската минна компания възнамерява да даде старт на най-сложния проект в своята история. "Няма нищо друго с такъв мащаб и размер", заяви Болд Баатар от Rio Tinto пред Financial Times в неотдавнашно интервю.

Въпреки че официално е ръководител на бизнеса с мед, през последните седем години Баатар е изпълнителният директор, отговорен за прокарването на сложните търговски споразумения по проекта. Проектът е твърде скъп, за да бъде разработен самостоятелно от отделна минна компания, и затова в момента се осъществява в партньорство между Rio Tinto, правителството на Гвинея и поне седем други компании, включително пет от Китай. Rio Tinto ще изгради една мина за желязна руда - известна като проекта Simfer - в партньорство с консорциум, ръководен от най-големия производител на алуминий в света - китайската Chinalco.

Втората мина - известна като проекта WCS, ще бъде построена от Baowu, най-големия производител на стомана в света, в партньорство с консорциум, ръководен от базираната в Сингапур Winning International Group. Същевременно страните ще съфинансират строителството на 552-километрова железопътна линия, която ще стига до морето, както и изграждането на дълбоководно пристанище на атлантическото крайбрежие на страната.

Rio Tinto и консорциумът Chinalco трябва да финансират и допълнителен 70-километров железопътен участък, който да свързва мината им с основната линия. Предвижда се делът на Rio Tinto в общите разходи да бъде 6.2 млрд. долара, което е повече от всички годишни капиталови разходи на компанията през последните пет години.

За Баатар сложната партньорска структура в Симанду представлява образец за "нова ера в съвместното разработване", която ще бъде необходима за набавянето на огромни количества метал, необходими за изграждането на зелената икономика на бъдещето. Сто и петдесет години промишлен добив означават, че простите и леснодостъпни рудни находища почти всички са разработени и остават сложни проекти, които изискват изобретателност и големи количества капитал.

По-голяма важност на проекта

Преди седем години след поредица от проблеми Rio Tinto се опита да излезе от проекта, като се съгласи да продаде дела си на Chinalco за до 1.3 млрд. долара. В крайна сметка Пекин, който трябва да одобри чуждестранните инвестиции и продажбата на държавни предприятия, така и не даде съгласие за сделката и проектът остана в сметките на Rio Tinto.

Разликата между 2016 г. и днес е, че висококачествената руда на Симанду сега е още по-привлекателна поради необходимостта от декарбонизиране на производството на стомана, според Баатар. "Фундаменталната промяна през последните няколко години е, че светът е много по-съгласен относно изменението на климата", каза той.

Процесът на производство на стомана, при който обикновено се използва кокс, за да се произведе желязо от руда в доменна пещ и след това да се превърне в стомана, е с висока въглеродна интензивност и произвежда около 8% от световните въглеродни емисии.

• Венецуела прави референдум за анексиране на част от Гвиана и нейния петрол

За да се намалят емисиите, индустрията проучва алтернативни подходи, като например технологията за директно редуцирано желязо, при която рудата се обработва с водород и въглероден оксид, а не с кокс. Тези процеси изискват висококачествена желязна руда, която все по-трудно се намира в големи количества. Средното съдържание на желязо в рудата, която Rio Tinto планира да добива от Симанду, е над 65%, което е сред най-високите в света. Баатар я нарича "хайверът на желязната руда".

Симанду има потенциала да помогне за декарбонизацията на китайската стоманодобивна промишленост. "Единственият начин за декарбонизация на стоманодобивната промишленост в световен мащаб е Китай да се декарбонизира."

По данни на Световната асоциация за стомана през 2022 г. Китай е произвел 1 млрд. тона стомана, което представлява повече от половината от световния обем. Вторият по големина производител, Индия, е произвел 154 млн. тона.

По железопътния коридор вече е започнато да се работи и след като Пекин одобри инвестицията на Chinalco, Rio Tinto планира да започне изграждането на мината. Очаква се първата руда да бъде доставена през 2025 г., като до 2028 г. производството ще достигне 60 млн. тона годишно, което представлява около 5% от световния пазар на желязна руда, превозена по море.

За да е още по-сложна ситуацията, Гвинея е под военно управление от 2021 г., когато хунтата, ръководена от полковник Мамади Думбуя, свали Алфа Конде с преврат, след като действащият президент промени конституцията, за да се кандидатира за трети мандат. Баатар не се притеснява от политиката. "Работим в Гвинея повече от 50 години, при различни правителства и различни форми на управление. Съществува силно наследство от институционална памет и ангажимент за спазване на сключените договори."